На 14.06.2022 г. от 17:30 ч. е представянето на най-зрялата книгата на Гергана Христова „На върха на пръстите“ в Арт център- галерия Калето, Мездра. Авторката Гергана Христова Веселинова, издателство LitDeSign, Дамски писателски клуб Фортуна и Конфедерация на българските писатели-Враца, Ви канят на представянето. Елате да споделим душевна топлина, да почетем и послушаме разкази за живота, […]
Tag Archives: гергана христова
На върха на пръстите на Гергана Христова Коя е Гергана Христова? Гергана Христова е родена на 24.01.1980 година във Враца. Завършила е социална педагодика и психология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Oсвен отдадена на работата си, Гери е и майка на три деца, а животът е препускане между задачи, любов, семейно щастие, чужди […]
Познаваше я толкова добре. Знаеше в коя стая от апартамента се намира и можеше с точност от 90 процента да каже какво прави там. Дали сгъва дрехите или оправя постелката на леглото. Какво прави в банята или в кухнята. Познаваше всеки неин шум, всяко движение. Тя правеше нещата както той ги харесваше. Обичаше да си […]
Рада беше оправна мома. Тъкмо беше започнала да се учи да шета, когато майка и си отиде. Млада беше, баща и, и той. Така и не я прежали. Нощем прегръщаше възглавницата и хлипаше. Хапеше я да не чуе Рада, че реве. Не знаеше що да я прави такава малка и често я пращаше при стринка […]
Не я държеха краката баба Рада. И ръцете трепереха, и очите не виждаха. От години беше в сенките. Виждаше колкото да не се блъсне някъде. Свикна, познаваше къщата така добре, че очи не и трябваха. Сега виждаше само спомените ясно. От преди две години кога си отиде стареца и, от веднъж някак падна. От тогава […]
Гергана Христова-гр. Враца Автор на книгите „Близо до сърцето“ – 2019 г.и „Неродена мома“ – 2020 г. Член на конфедерацията на българските писатели-Враца и Дамски литературен клуб „Фортуна“ – Русе. В края на 2021 година излиза и нейната трета самостоятелна книга – сборник с разкази „На върха на пръстите“. Поезия Забравила коя съм С усмивка […]
Забравила коя съм,тихичко умирах!Потънала във скърби,тихичко се губех! Достигнала предела,на оцеляване,внезапно се събудих!С болка, нямаща се! Ослепи ме светлина!Осъзнах!Била съм в ада,на себеотрицанието… И си спомних…моето си Аз!И се завърнах…Цяла…не съвсем… Оставих в ада онова,което безвъзвратно умря!Като феникс от пепелта,върнах се, по-силна! Гергана Христова 134 Views
Дъждът е толкоз ситен,като лунички по твоето лице,а ти се смееш, с усмивка на дете! Щастлива си, дъждът вали,и става някак свежо,стъмва се и ти си тръгваш тихо! Едва, когато те видяхсъс друг щастливаи тайничко му завидях, разбрах, луничките били сълзи!И плакала си не за себе си!За мен си плакала тогава! А аз реших, че […]
Когато се срещна с нея за първи път, въобще не осъзна, какво се случва. Беше обикновен ден. Всичко си вървеше по стария начин. Аларма, полумрак, кафе, душ…. Видя я, когато излезе за работа. Стоеше зад голямата витрина на магазина през улицата. Слаба, изморена, свита, неугледна жена. Не обърна внимание млада ли е, или стара. Косата […]