7-те смъртни гряха на Виктория Баръмова Когато за първи път се запознах с рубриката на Ана Драг, много ми хареса, дори започнах предварително да симпатизирам на всички, които биха писали по темата! Но после, някаква тежка камбана ме удари и предизвикателството ѝ ми зазвуча ужасяващо, тъй като се запитах: а какво бих написала аз…??? Така […]
Двете вишни поднасяха листата си на вятъра и той ласкаво ги милваше в желанието си любовта им да трае по-дълго от отреденото. Червеният плод не натежаваше достатъчно, така че на земята ѝ се налагаше да надигне влажните си пръсти, за да го целуне. При срещата на любовта доста червени вишни се търкулваха весело в тревата, […]
Тази нощ сънувах, че те имами дълго в утрото аз плаках…Свършено е, как ще те бленувам!!!Как, кажи ми вечен ще те чакам…!? Ти си вече сън сънуван…и бил си мой, в ръце съм те държалаАз не исках…да те имам…Повече мечтата от деня ми ми е дала! Тази нощ сънувах, че те имам…Божичко – какъв кошмар!!!И […]
Не ти ли казах, че дъжда… –не ще измие всичките ни рани…?Ще скрие част във кошер тишина –в гори дълбоки.И катранени… Не ти ли казах, че дъжда –не ще измие… – последните ни рани?Ще ни остави и болка, и тъга…да се скитат във графа –„забравени“… О, аз не искам да спира – дъжда,дорде цялата мъка […]
Дали помогна наш`то мълчание…Дали!? Дали – щом изпитваме вина?И без това във мъничка Българияе пълно със нетрезви…И БЕЗ ТОВА! Със трезва мисъл, глас И в буря –живее сe! Не в тишина и в полутонЗатова, не малко, чувствам се изгубена –във моя собствен, скромен дом… Дали помогна скътания залък –в килера със стотачка във буркан…?Явно не, […]
Аз тръгвам с тебе, ТАМ…,където-целуват се – морето…и небето…И изгревът в любов се къпечак разтапя камъка-крайпътен… Там топъл вятър – в утро носи,не задавани на глас въпроси…И пак душата му е лека, синя,нищо,че в безброй беди, е минал… Аз тръгвам с тебе сред житата,сред усмихнатите слънчогледи…Там, където плакала е свободата,за всичките си… болки и победи!… […]
Обичам морето с неговите приливи и отливи, приличат ми на вълненията на сърцето и на самия необятен живот. Не обичам лъжата, защото мисля, че никой вместо мен няма право да решава дали да живея във фалш и да ми губи времето. Не знам Хуманитарна гимназия „Константин Преславски“ и ИУ – Варна имат ли принос в […]
