Това четиво е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура Илюстрация: Манолов, Утрера; цвят: Бабаханян Използваме рисунки от автора и екипа му, създадени за комикс-албума СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк. Теодор Манолов СПАРТАК. РОМАНЪТ Сериал за четене – втора редакция Част 15 Глава IV ТАЙНОТО МЯСТО 94 г. пр. Хр. […]
Това четиво е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура Илюстрация: Манолов; цвят: Домузчиев. Използваме рисунки от автора и екипа му, създадени за комикс-албума СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк. Теодор Манолов СПАРТАК. РОМАНЪТ Част 11 Глава II БЪРЛОГАТА НА ХРОМИЯ 94 г. пр. Хр. Ковачницата в Еге 32 Ковачницата на Бититралис – […]
Лъчите на короната Имало едно време, отдавна, но не чак толкова, далече, но не прекалено, едно малко кралство, наречено Кастерган. Китни речни клисури прорязвали снежнобелите му планини, а между тях като изплакани от мъка сълзи се спотайвали кристално сини езера и скокливи водопади. Преливащи от златист пясък пустини се простирали между огненочервени вулканични кратери и […]
Казвам се Нели Арнаудова. Родена съм в град Бургас. От единадесет години живея със семейството си в град Бристол Великобритания. Издала съм стихосбирките ,,Защото те обичам” /1996/ и ,,И когато вали те обичам”/2016/. Публикувала съм разкази и стихове в сборниците ,,Културна палитра, ,, Алманах проза” и ,,Морето в разкази и стихове”. През 2018 година спечелих […]
Отражение Настъпи утрото. Отворих прозореца, за да се освежа и позволя на сетивата ми да се хармонизират с новия ден. Рижко нежно се намести в скута ми. И двамата обичахме ранните утрини преди улиците на града да се изпълнят с шум, прах и глъч.. Все още нямах конкретни планове. Оставях деня бавно да се роди […]
Кристина Христова се занимава с писане. Предимно на преводи и искови молби срещу Топлофикация, а в добри дни – на разкази и сценарии. Понякога режисира разни неща. Разкази: Спомените остават 112 Views
РЕКАТА, ЧАСОВНИКЪТ И ДЕТЕТО МАЙКАТА И ВРЕМЕТО Имало едно време една река. Всъщност имало много реки и много времена… Но сега ще ти разкажа за една от тях. Бил топъл летен ден. Едно момиче отишло при реката и седнало край нея. Заплакало… То било много тъжно. Било свидетел на твърде много скандали, страхувало се […]
„От опит знам, че на тъмно се мисли по-добре. Тъмното те изолира от всички дреболии, по които може да скача погледът ти и да те разсейва. Тъмното те оставя насаме с теб самия, доколкото човек изобщо може да бъде насаме сред лудницата на виденията и на страховете.“ Богомил Райнов 97 Views
Казвам се Георги Даракчиев и живея във Велинград. Завършил съм медицински колеж, но основно съм работил в печатарския бранш. Започнах да пиша разкази през 2013 година, предимно в жанра научна фантастика, но не обичам строгите разграничения и често сливам елементи от различни жанрове. Голям почитател съм на Реймънд Чандлър, братя Стругацки, Сергей Лукяненко, Стивън […]
РЕКАТА И ЧАСОВНИКЪТ Имало едно време една река… Всъщност има много реки и много времена. Всяка река отмерва Времето, неизменно. По-вярно и точно от часовник. Дори от швейцарски… Но нека ви разкажа накратко една история. Моята история. Или поне част от нея. Нека побързам да я разкажа, защото Времето е непредвидима категория и шега с […]
Казвам се Девора Стоянова и съм от София. Главата ми вечно витае в облаците, където намирам всички идеи за разкази и книги. Завършила съм „Етнология“ и „Културна антропология“ в Софийския университет, които доста ми помогнаха да разбера човешката природа, за да мога да я пресъздавам в творбите си. Занимавам се с писане от няколко години, […]
Коледа в мъгла Алекс се опитваше да си спомни последната Коледа, която е прекарал спокойно със семейството си. Не беше особено голям фен на този празник. Цялото това суетене и истерично пазаруване около коледните празници страшно го дразнеше. Но въпреки това тази година Алекс бе решил да празнува със семейството си както му е редът. […]
„Нощни разходки“ – Филип Бакьов Миналото лято започнах да се разхождам късно през нощта. Това беше добър начин да се освободя от стреса на живота: най-угнетяващият, от които беше работата и опитите да бъда добър родител за дъщеря ми. Беше по-лесно през учебната година, когато тя беше на детска градина, докато аз бях на работа, […]
„Принадлежност“- Ваня Неделчева Йорданова – Не знам защо трябва да идвам с теб, и то с влака? С колата за нула време щяхме да стигнем! Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес […]
„Изгорено дете“ – Филип Бакьов Глас, чувах някакъв глас…Той ме преследваше, докато вървях през гората. Не можех да разбера напълно какво шепнеше, нито пък наистина копнеех. Но докато вървях, шепотът ставаше все по-силен и по-силен. Имах чувството, че самото съжаление ме преследва. Тогава шепотът проговори, този път ясно. – Мама? — попита то […]
Филип Бакьов с псевдоним Gilly Black, е роден на 18.03.1978г. в семейството на строителен техник и учителка по пиано, в малкия жепейски град Горна Оряховица, намиращ се в Северна България. Женен е за Мария и имат две деца: дъщеря– Елия на 6 год. и син– Антони на 16 год. По образование е дипломиран магистър-инженер […]
„Реванш“ – Ваня Неделчева Никола се събуди целият облян в пот. Пулсът му беше ускорен, ръцете му трепериха, дланите му се потяха. Пак онзи сън. Все същият кошмар, който го сграбчваше силно за гърлото и не му позволяваше да диша. Сърцето му биеше толкова силно в гърдите, че за малко да пробие дупка в […]
ИЛИЯ МИХАЙЛОВ – ИНТЕРВЮ Здравейте, г-н Михайлов, съвсем скоро излезе Вашата нова книга „Приближаване”, публикувана от издателство „Планини, тя е шеста по ред във внушителната Ви творческа биография, какво Ви мотивира да продължавате да пишете и издавате написаното от Вас? Здравейте на Вас и на Вашите читатели! Благодаря Ви за проявения интерес към […]
Георги Връбчев Георги Връбчев, роден в гр. София. Член на Съюза на българските писатели. Пише както проза, така и поезия. Автор на книгите „Някъде…там…някъде”, (2008), „Заветът на викинга” (2017), “The Legacy Of The Viking” (2017), „Акорди” (2021), „Ерик – сказание за силата”, Книга Първа, (2022 г.) и „Erik – a tale about the power” – […]
Казвам се Ваня Неделчева Йорданова, на 33 г. от град София, България. По образование и професия съм учител, а по душа поет. Завършила съм бакалавър „Испанска филология“ и Магистър „Културен туризъм” в Софийски университет „Св. Климент Охридски” Моето творчество се изразява основно в писане на поезия. През 2020 г. мои стихове са публикувани в […]
Една дива река ще те отведе вкъщи Събуди се от песните на скорци, авлиги и гарги. Такова разнообразие от звуци на природата беше необичайно за градското ѝ ухо. Отвори очи и се опита да разбере къде се намира. Почивка, да, вярно. Правеше опит за почивка. От онези аристократическите, опит за изолация в една вила някъде […]
ЧАСТ 2 Успях да хвана последния автобус за град, който е на час път от нашия. Там живееше приятелка на мама. Още докато бях бременна открих телефона ѝ в едно старо тефтерче. Свързах се с нея и ѝ разказах историята за гаджето, което ме е зарязало бременна и тя се отзова на молбата да ми […]
Душата няма пол Аз съм нещо между човек машина и планета Аз ще издигна стая за призраците и ще ти покажа как да ги ловиш в мрака После ще ги сваря в менструалната си кръв- Острието на загубата, разрезът на любовта Аз съм бяла, гола и прекрасна *** Границата над мен магьоснически линии в […]
***** памет за герой мастило е кръвта ми за Ботевия стих ***** след лисицата тича куче и не ме догонва страхът ***** сухо листенце врабчета го ритат и ето летим ***** дните обличат ме по привлекателно от годините ***** бръмбари от главата ми изнасям се ***** ***** остър е слухът за звука на резачката в […]
ЧАСТ 1 Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реалният свят, всяка вечер нещо […]
Дори не беше мъхесто; не беше от онези приятно рошави плюшени мечета, сякаш току-що излезли от плитчините на ледените води на планинска река, рошави мечета, които те разтапят с тъмнокафявата си козина и усмихнатите си очи. Беше най-обикновено плюшено мече, каквото човек можеше да си купи във всеки магазин за детски играчки: с мека и […]
Здравей, Димитър! Радвам се да те приветствам на страниците на “Литературен дизайн”. Представи се на нашите читатели, ако обичаш! Здравейте! Казвам се Димитър Петров-Регин. Роден съм в град Железногорск, СССР през 1979 година. Завърших гимназията в град Годеч през 1997 година. Работя предимно в сферата на строителството и хлебопроизводството. Живея в град Сливница. Започнах да […]
Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше приятелката си и ѝ го закачаше в косите. А […]
Казвам се Цветелина Георгиева, родена съм в Русе. Работя като заместник-директор по учебната дейност в Математическа гимназия „Баба Тонка“ в Русе. Обичам да чета, но обичам и да пиша. За да се забавлявам, пътувам, чета и пиша. Щастлива съм, когато имам читатели. Когато мой ученик похвали моя книга, това е най-голямата награда. Трудно се заинтригува […]
Убежище за съвестта Песента на майките останали без синове заглушава с тишина сирените. По флаговете им с изтрити цветове, черното поглъща всичко. В молитвите си, майките останали без синове отново ги прегръщат на границата между световете… Ще свидетелстват после сирените за последния палач на съвестта, срещу която няма убежище. Автор: Вероника Иванова 171 […]
