ЧАСТ 2 Успях да хвана последния автобус за град, който е на час път от нашия. Там живееше приятелка на мама. Още докато бях бременна открих телефона ѝ в едно старо тефтерче. Свързах се с нея и ѝ разказах историята за гаджето, което ме е зарязало бременна и тя се отзова на молбата да ми […]
Tag Archives: български автор
Душата няма пол Аз съм нещо между човек машина и планета Аз ще издигна стая за призраците и ще ти покажа как да ги ловиш в мрака После ще ги сваря в менструалната си кръв- Острието на загубата, разрезът на любовта Аз съм бяла, гола и прекрасна *** Границата над мен магьоснически линии в […]
***** памет за герой мастило е кръвта ми за Ботевия стих ***** след лисицата тича куче и не ме догонва страхът ***** сухо листенце врабчета го ритат и ето летим ***** дните обличат ме по привлекателно от годините ***** бръмбари от главата ми изнасям се ***** ***** остър е слухът за звука на резачката в […]
На 5 юли (вторник) от 18:00 ч. в зала „Заседателна“ русенските читатели ще се срещнат с нашумялата млада писателка Виктория Бешлийска и нейната „Глина“. Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, „Глина“ е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с […]
ЧАСТ 1 Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реалният свят, всяка вечер нещо […]
Приливът по пълнолуние играе роля като един от процесите, движещи кръговрата на живота. В основата на този кръговрат стоеше воденица толкова голяма, че луната скриваше горния ѝ край по веднъж на всяко денонощие. Воденицата се извисяваше от ръба на море, чиито води тихо се стичаха надолу от края на света. Толкова солена беше морската вода […]
Дори не беше мъхесто; не беше от онези приятно рошави плюшени мечета, сякаш току-що излезли от плитчините на ледените води на планинска река, рошави мечета, които те разтапят с тъмнокафявата си козина и усмихнатите си очи. Беше най-обикновено плюшено мече, каквото човек можеше да си купи във всеки магазин за детски играчки: с мека и […]
„Къде си, Най-Светли, и защо остави света да потъне в мрак?“ Трийсет години бях на тая земя и никога досега не бях изричал реплика на негодувание. Нито на глас, нито наум. Но ето че сега тия думи ехтяха в съзнанието ми като удари с ковашки чук; нечия грамадна, жилеста ръка държеше тоя чук и блъскаше […]
Родена съм на 12 декември 1979 в град Пловдив. Завършила съм магистратура по британска и американска литература в СУ „Климент Охридски“. Пътувала съм интензивно в Европа и Щатите. В момента живея в Гърция и работя като преводач. Награждавана съм в редица конкурси за кратък разказ, между които „Рашко Сугарев“ през 2002(трета награда); „Под върха“(втора награда) […]
Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше приятелката си и ѝ го закачаше в косите. А […]
Казвам се Цветелина Георгиева, родена съм в Русе. Работя като заместник-директор по учебната дейност в Математическа гимназия „Баба Тонка“ в Русе. Обичам да чета, но обичам и да пиша. За да се забавлявам, пътувам, чета и пиша. Щастлива съм, когато имам читатели. Когато мой ученик похвали моя книга, това е най-голямата награда. Трудно се заинтригува […]
В СЕБЕ СИ ЛЕТЯ Какво е Любовта? – аз питам. – Време не е, ни дълг или протегната ръка. Награда тя не иска, не ще вземе от тебе нищо, даже и троха. Какво е Истината? – питам. – В нея оглежда ли се някой, в самота? Аз възжелах да я последвам, да се слея […]
Убежище за съвестта Песента на майките останали без синове заглушава с тишина сирените. По флаговете им с изтрити цветове, черното поглъща всичко. В молитвите си, майките останали без синове отново ги прегръщат на границата между световете… Ще свидетелстват после сирените за последния палач на съвестта, срещу която няма убежище. Автор: Вероника Иванова 94 […]
Двете вишни поднасяха листата си на вятъра и той ласкаво ги милваше в желанието си любовта им да трае по-дълго от отреденото. Червеният плод не натежаваше достатъчно, така че на земята ѝ се налагаше да надигне влажните си пръсти, за да го целуне. При срещата на любовта доста червени вишни се търкулваха весело в тревата, […]
Геолина Стефанова …?! Тя е … Прашец от пиния, четири листенца щастие, слънце в клоните на трепетликата, соната… В си бемол … И още – учителка, поетеса, жена и майка… както много други. :)))))) Някой, от приелите близо до сърцето си моите стихове, бе написал още – „ Тя прилича на момиче, затворило в очите […]
Любовта не е за нас Не е това! Нашето е друго! Ние не се смеем заедно! Ние се разплакваме един друг! Ти не ми купуваш плюшени мечета от панаира! Аз не готвя топла супа! Не плащаме сметки и не се караме за глупости! Не се ревнуваме и не си държим сметка кой къде е и […]
Списание „Литературен дизайн“ с радост приема в голямо си семейство Ева Гочева и нейната поезия. защо си тъжна – пита детето такива въпроси не се задават на непознати – казва майката взима торбите и си тръгват жената зад касата си мисли: защо съм тъжна защо съм тъжна после си спомня че такива въпроси не се […]
Ева Гочева е родена в гр. Бургас, но понастоящем живее в София. Завършва руска филология в СУ „Климент Охридски“. Освен поезия пише и проза. Нейни произведения са публикувани в десетки онлайн и печатни издания. „Съвсем друга история“ е дебютната ѝ стихосбирка, която излиза в края на 2021г. Нейни произведения са публикувани в „Литературен вестник“, „Словото […]
От днес ще бъда аз различна. Ще скрия буйният си нрав. Ще стана рано, ще почистя, и там сред облачета прах ще литне непотребна песен случайно звъннал весел смях и път самотен през полето, по който аз към теб вървях. И няма да те будя нощем да гледаш падащи звезди. И няма да те карам […]
е-списание „Литературен дизайн“ има удоволствието да представи стиховете на Атанас Янев. АПОСТОЛ Погледнах те през стъклен похлупак, потърсих те край спомени предишни, в усмивката на онзи слънчев мрак, пред който всяка дума бе излишна. Повярвах в теб след всички празни речи, с които този свят ни деформира. Да бъда друг така и не понечих, […]
„В тишината“ – бурята от емоции в творчеството на Николина Барбутева Покана Заповядайте на 19.04.2022 г. в университетската библиотека при ПУ „Паисий Хилендарски“ в 18:00 часа. Нека заедно се потопим в света на поезията в компанията на най-новата ми стихосбирка „В тишината“. За поезията на Николина Барбутева „В тишината се казват най-силните думи, звучат най-ясните […]
ИСКАШ ЛИ? на един приятел Искаш ли да бъда фея, за да сбъдна твойте розови мечти? Тиквата в каляска да превърна и с мене над света да бродиш ти. Искаш ли да бъда птица? Да усетиш свободата на моите криле! За да спуснем отвисоко по една усмивка на всяко страдащо, отхвърлено дете! […]
Феята на зъбите на възрастните хора Иво и баба му отидоха на зъболекар. Зъболекарят извади на всеки по един зъб. Докато двамата се прибираха, момчето весело подскачаше. В ръчичката си стискаше изваденото зъбче, увито в салфетка. Но баба му беше тъжна… – Защо си тъжна, бабо? Довечера ще си сложим зъбчетата под възглавниците и феята […]
ЗЛОВЕЩО… Празни кръстовища с празни коли, улици празни без смях и искри. Последна цигара самотно гори, светофарът напразно червеното скри. Влакове празни по празните гари, жив човек няма в площадите стари. Само мъглата зловещо пълзи сякаш секундите с присмех брои. Забравен прозорец, отключен гараж, разпънат чадър на самотния плаж. пàри кафе в порцелана дори къде […]
За поемата и критиците Отдавна младеж с изкрящи очи написал поема прекрасна, пред нея и славеят поен мълчи и чучулигата е безгласна! На своята любима той стих посветил, на нейните форми чудесни! Но колко и влюбен младежът да бил, с него била тя нечестна. Отчаян той скочил в дълбока река и отнесла го мигом […]
Остросюжетната литература в различните си измерения винаги ме е привличала като фатална жена, която знае какво да даде и какво да държи скрито. А за мен фентъзито като брат на любимите Хорър и Фантастика, е привлекателно измерение на приключенския дух, търсещ друг начин на изразяване. Факт е, че фентъзи, хорър и фантастика като жанрове са […]
Здравей, Жоро! С огромно удоволствие бих искал да те представя на публиката на списание “Литературен дизайн”. С теб горе-долу по едно и също време мисля, че започнахме творческите си търсение в литературата, но представи се на читателите, които все още не те познават. Казвам се Георги Връбчев, пиша проза и поезия. Автор съм на книгите […]
Кога свършва пътят… – когато ние пожелаем или когато той го пожелае! Кога свършва желанието ни да го вървим и кога безнадеждността отново среща вярата? Дали тази нова вяра е същата като предишната и дали новият живот с нея, а после и без нея – ще бъде досущ като предишния? На тези и на […]
Пролетна надежда Ще дойде пролетта и ще ни стопли, ще изтръска зимата с зелени си детски пръсти. Ще сложи розово на клепките момичешки и слънце в момчешките длани. Ще дойде пролетта, ще дойде неизбежно е. С весели боси крачета ще стъпи по нашите мисли невесели. Ще дойде пролетта ще дойде. С всички разцветки на зеленото, […]
Здравей, Яна,надявам се, че те намирам в добро настроение и активно творяща. В края на миналата година, по-точно на 20.08 излезе книгата ти “Дивата магия: Обетът”, но преди да поговорим за нея, ще те помоля да се представиш на читателите на списание “Литературен дизайн”. Здравей! Новата година вече ме подхвана и засили по необятните си […]