В СЕБЕ СИ ЛЕТЯ Какво е Любовта? – аз питам. – Време не е, ни дълг или протегната ръка. Награда тя не иска, не ще вземе от тебе нищо, даже и троха. Какво е Истината? – питам. – В нея оглежда ли се някой, в самота? Аз възжелах да я последвам, да се слея […]
Любовта не е за нас Не е това! Нашето е друго! Ние не се смеем заедно! Ние се разплакваме един друг! Ти не ми купуваш плюшени мечета от панаира! Аз не готвя топла супа! Не плащаме сметки и не се караме за глупости! Не се ревнуваме и не си държим сметка кой къде е и […]
Атанас Димитров Янев е роден през 1993 година в град Казанлък в каракачанско семейство. Определя се като АПЧ (активно пишещ човек) и е дълбоко убеден, че това е неговото призвание: занимава се с поезия, проза, публицистика, киносценаристика, копирайтинг. През 2012 година завършва Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” – град Казанлък като първенец […]
„В тишината“ – бурята от емоции в творчеството на Николина Барбутева Покана Заповядайте на 19.04.2022 г. в университетската библиотека при ПУ „Паисий Хилендарски“ в 18:00 часа. Нека заедно се потопим в света на поезията в компанията на най-новата ми стихосбирка „В тишината“. За поезията на Николина Барбутева „В тишината се казват най-силните думи, звучат най-ясните […]
Татяна Йотова е родена в град Айтос през 1961 година. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалности: Българска филология и Педагогическа психология. Освен че е учител по Български език и литература в СУ „Христо Ботев” в родния си град, поетесата е дългогодишен ръководител на Школа за слово, мелодия, театър „Генгерче“. Татяна Йотова е автор на […]
Приветстваме в е-списание „Литературен дизайн“ поетесата Любел Дякоf и нейните стихове от „Ембрион на тъгата“. Това е нейната втора стихосбирка, която излезе на 22.12.2021 г. Три сестри От болката си родих две деца. Едното се казва Опит и е тъжен малчуган, но зрял за годините си. Другото се нарича Поезия и е така гордо, […]
Ти виждал ли си
как морето може да целува
и как влюбено по детски се вълнува,
щом диханието си слее със брега?
…
За връзкитеПървата ми голяма любов,се опита да се самоубие,оживя.Втората ми любов,се опита да убие мен,оживях.
Абаносовите меандри на тялото ти
с екзотичната своя извивност –
енигма
греховна –
неволно събуждат у мен:
чревоугодника,
скъперника,
похотливи
Имам само две ръце и твърде много чужди,
които ме дърпат за душата.
Изпуснах нещо, знам, че съм го изпуснала.
Дали живота, който можеше да имам,
или избора, който не довърших.
За две секунди може светът ти да се срине.
Мечтите ти някой да захвърли в калта.
Не бой се! Раната ще мине.
Отново ще изправиш ти глава.
Нощта – странна, блудкава, разсеяна,
през тази пролет е необяснимо сляпа,
катран акостирал е в небето над океана,
Искам да се изгубя.
В очите ти.
В ръцете ти
и всичко, което да ни свързва
да е дъхът, който си разделяме.
Вдишвам от теб.
Вдишваш от мен
и е толкова хубаво,
че няма стени, които да ни разделят.
Имам въздух като за няколко живота.
Кралят е гол и ний сме идиоти! Вдъхновено от творбата на Христо Ботев „ В механата“ и напомнянка от Д-р Волфганг Водарг за старата приказка на Ханс Кристиян Андерсен „Новите дрехи на царя“. Кой ли чува гласа на детето?! Кой ли изобщо ще го послуша?! Дали не стана време да спрем?! Да спрем с глупостите, […]
