Reading Time: 2 minutes Списание „Литературен дизайн“ представя Геолина Стефанова – български поет и писател! Септемврийски блус Смокиново вино. Кръвта на нощта по паважа. Драсната с нокът усмивка по тъмно лице . Задъхана жега, дошла нежността да накаже в последната стая на дръзко туптящо сърце. До нерви съблечена блус на страстта си танцувам. Тангото отдавна е някак си […]
Reading Time: < 1 minute Списание „Литературен дизайн“ с радост приема в голямо си семейство Ева Гочева и нейната поезия. защо си тъжна – пита детето такива въпроси не се задават на непознати – казва майката взима торбите и си тръгват жената зад касата си мисли: защо съм тъжна защо съм тъжна после си спомня че такива въпроси не се […]
Reading Time: 2 minutes е-списание „Литературен дизайн“ има удоволствието да представи стиховете на Атанас Янев. АПОСТОЛ Погледнах те през стъклен похлупак, потърсих те край спомени предишни, в усмивката на онзи слънчев мрак, пред който всяка дума бе излишна. Повярвах в теб след всички празни речи, с които този свят ни деформира. Да бъда друг така и не понечих, […]
Reading Time: < 1 minute Атанас Димитров Янев е роден през 1993 година в град Казанлък в каракачанско семейство. Определя се като АПЧ (активно пишещ човек) и е дълбоко убеден, че това е неговото призвание: занимава се с поезия, проза, публицистика, киносценаристика, копирайтинг. През 2012 година завършва Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” – град Казанлък като първенец […]
Reading Time: < 1 minute Приветстваме в е-списание „Литературен дизайн“ поетесата Любел Дякоf и нейните стихове от „Ембрион на тъгата“. Това е нейната втора стихосбирка, която излезе на 22.12.2021 г. Три сестри От болката си родих две деца. Едното се казва Опит и е тъжен малчуган, но зрял за годините си. Другото се нарича Поезия и е така гордо, […]
Reading Time: 3 minutes Аз съм Биляна Драгулова в 90% от времето си и Ана Драг през останалите 10%. Родена съм през 1989г. в малката Виена – гр. Русе. Учих 12 прекрасни години в СОУ „ Васил Левски“, където изживях едни от най-прекрасните и вдъхновяващи мигове в живота си. Благодарение на страхотните учители по български език и литература, успях […]
Reading Time: < 1 minute Дали помогна наш`то мълчание…Дали!? Дали – щом изпитваме вина?И без това във мъничка Българияе пълно със нетрезви…И БЕЗ ТОВА! Със трезва мисъл, глас И в буря –живее сe! Не в тишина и в полутонЗатова, не малко, чувствам се изгубена –във моя собствен, скромен дом… Дали помогна скътания залък –в килера със стотачка във буркан…?Явно не, […]
Reading Time: < 1 minute Аз тръгвам с тебе, ТАМ…,където-целуват се – морето…и небето…И изгревът в любов се къпечак разтапя камъка-крайпътен… Там топъл вятър – в утро носи,не задавани на глас въпроси…И пак душата му е лека, синя,нищо,че в безброй беди, е минал… Аз тръгвам с тебе сред житата,сред усмихнатите слънчогледи…Там, където плакала е свободата,за всичките си… болки и победи!… […]
Reading Time: < 1 minute На вълните болни, дланите изстиват.Закъснях да те обичам! Закъснях!Изплакани листа в очи събирам.Кратка есен съм! А лято… И не бях! Завържи ръцете ми, сега болят –без теб гори дълбоки как разсичат.А колко тъжно празен е светът… –на премълчаното, без път „Обичам“! Поглед – два и вечно сбогом…!Усетих ласката ти в куплет! Едва един…Тръгвам си! И […]
Reading Time: < 1 minute Натъпка ни времетодълбоко в джобовете си,прибрахме главиот звездите.Някой забранивсички простори.Един хоризонтизбяга във тъмното,качи се полекапо стълбитеи клекна пред наскато кучев очакване да го разходим.Но Рапунцел и принцътстояха във кулата,обикнали самотата си.Очите им свикнахас паяка на стената,пръстите рисувахасърчица по прахта.Хоризонтът на стълбитескимтеше, разкъсванот своите копнежи,но ние не искахме вечеда търсим врата… Рени Васева 72 Views
Reading Time: < 1 minute Забравила коя съм,тихичко умирах!Потънала във скърби,тихичко се губех! Достигнала предела,на оцеляване,внезапно се събудих!С болка, нямаща се! Ослепи ме светлина!Осъзнах!Била съм в ада,на себеотрицанието… И си спомних…моето си Аз!И се завърнах…Цяла…не съвсем… Оставих в ада онова,което безвъзвратно умря!Като феникс от пепелта,върнах се, по-силна! Гергана Христова 79 Views
Reading Time: < 1 minute Дъждът е толкоз ситен,като лунички по твоето лице,а ти се смееш, с усмивка на дете! Щастлива си, дъждът вали,и става някак свежо,стъмва се и ти си тръгваш тихо! Едва, когато те видяхсъс друг щастливаи тайничко му завидях, разбрах, луничките били сълзи!И плакала си не за себе си!За мен си плакала тогава! А аз реших, че […]
