Списание „Литературен дизайн“ представя Геолина Стефанова – български поет и писател! Септемврийски блус Смокиново вино. Кръвта на нощта по паважа. Драсната с нокът усмивка по тъмно лице . Задъхана жега, дошла нежността да накаже в последната стая на дръзко туптящо сърце. До нерви съблечена блус на страстта си танцувам. Тангото отдавна е някак си […]
Списание „Литературен дизайн“ с радост приема в голямо си семейство Ева Гочева и нейната поезия. защо си тъжна – пита детето такива въпроси не се задават на непознати – казва майката взима торбите и си тръгват жената зад касата си мисли: защо съм тъжна защо съм тъжна после си спомня че такива въпроси не се […]
е-списание „Литературен дизайн“ има удоволствието да представи стиховете на Атанас Янев. АПОСТОЛ Погледнах те през стъклен похлупак, потърсих те край спомени предишни, в усмивката на онзи слънчев мрак, пред който всяка дума бе излишна. Повярвах в теб след всички празни речи, с които този свят ни деформира. Да бъда друг така и не понечих, […]
Атанас Димитров Янев е роден през 1993 година в град Казанлък в каракачанско семейство. Определя се като АПЧ (активно пишещ човек) и е дълбоко убеден, че това е неговото призвание: занимава се с поезия, проза, публицистика, киносценаристика, копирайтинг. През 2012 година завършва Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” – град Казанлък като първенец […]
Приветстваме в е-списание „Литературен дизайн“ поетесата Любел Дякоf и нейните стихове от „Ембрион на тъгата“. Това е нейната втора стихосбирка, която излезе на 22.12.2021 г. Три сестри От болката си родих две деца. Едното се казва Опит и е тъжен малчуган, но зрял за годините си. Другото се нарича Поезия и е така гордо, […]
Аз съм Биляна Драгулова в 90% от времето си и Ана Драг през останалите 10%. Родена съм през 1989г. в малката Виена – гр. Русе. Учих 12 прекрасни години в СОУ „ Васил Левски“, където изживях едни от най-прекрасните и вдъхновяващи мигове в живота си. Благодарение на страхотните учители по български език и литература, успях […]
Дали помогна наш`то мълчание…Дали!? Дали – щом изпитваме вина?И без това във мъничка Българияе пълно със нетрезви…И БЕЗ ТОВА! Със трезва мисъл, глас И в буря –живее сe! Не в тишина и в полутонЗатова, не малко, чувствам се изгубена –във моя собствен, скромен дом… Дали помогна скътания залък –в килера със стотачка във буркан…?Явно не, […]
Аз тръгвам с тебе, ТАМ…,където-целуват се – морето…и небето…И изгревът в любов се къпечак разтапя камъка-крайпътен… Там топъл вятър – в утро носи,не задавани на глас въпроси…И пак душата му е лека, синя,нищо,че в безброй беди, е минал… Аз тръгвам с тебе сред житата,сред усмихнатите слънчогледи…Там, където плакала е свободата,за всичките си… болки и победи!… […]
На вълните болни, дланите изстиват.Закъснях да те обичам! Закъснях!Изплакани листа в очи събирам.Кратка есен съм! А лято… И не бях! Завържи ръцете ми, сега болят –без теб гори дълбоки как разсичат.А колко тъжно празен е светът… –на премълчаното, без път „Обичам“! Поглед – два и вечно сбогом…!Усетих ласката ти в куплет! Едва един…Тръгвам си! И […]
Натъпка ни времетодълбоко в джобовете си,прибрахме главиот звездите.Някой забранивсички простори.Един хоризонтизбяга във тъмното,качи се полекапо стълбитеи клекна пред наскато кучев очакване да го разходим.Но Рапунцел и принцътстояха във кулата,обикнали самотата си.Очите им свикнахас паяка на стената,пръстите рисувахасърчица по прахта.Хоризонтът на стълбитескимтеше, разкъсванот своите копнежи,но ние не искахме вечеда търсим врата… Рени Васева 25 Views
Забравила коя съм,тихичко умирах!Потънала във скърби,тихичко се губех! Достигнала предела,на оцеляване,внезапно се събудих!С болка, нямаща се! Ослепи ме светлина!Осъзнах!Била съм в ада,на себеотрицанието… И си спомних…моето си Аз!И се завърнах…Цяла…не съвсем… Оставих в ада онова,което безвъзвратно умря!Като феникс от пепелта,върнах се, по-силна! Гергана Христова 29 Views
Дъждът е толкоз ситен,като лунички по твоето лице,а ти се смееш, с усмивка на дете! Щастлива си, дъждът вали,и става някак свежо,стъмва се и ти си тръгваш тихо! Едва, когато те видяхсъс друг щастливаи тайничко му завидях, разбрах, луничките били сълзи!И плакала си не за себе си!За мен си плакала тогава! А аз реших, че […]
