Спартак. Романът. Публикация 13

Спартак. Романът. Публикация 13

Това четиво е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура

НФК

Илюстрация: Манолов; цвят: Лий, Манолов. Композицията е вдъхновена от кадър от оригиналния комикс „Спартак“ на художника Владимир Коновалов, излизал в списание „Дъга“

Исторически парк

Използваме рисунки от автора и екипа му, създадени за комикс-албума СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк.

Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Сериал за четене – втора редакция

Част 13

38

Изведнъж откъм господарската къща забучал рог, зацвилили коне, разлаяли се псета и се разнесла гълчава. Спартак и Бититралис спрели работа и се извърнали да видят що се случва. Иззад ъгъла на резиденцията, сред валма ръждива на цвят прах се появила група ездачи – Реметалк и неколцина негови високопоставени гости, въоръжени с маждраци, лъкове и лагоболони, облечени в гащи от еленова кожа, че да не им се протриват белите меса при гонките, и с козиняви елеци, че да не ги продухва в галоп острият северняк, що слизал откъм билото. Времето се стопляло, смаленото есенно слънце било изпълзяло изпод небесния пух и припичало със сетни сили, та дългите им топли зейри, украсени със сини вълнообразни ивици и жълто-оранжеви меандри, били преметнати напреки на седлата, а островърхите им пилоси висели на сиджимки на гърбовете им. Около тях спешени се суетели личните им оръженосци в туники и с лисичи капи, подтърчали слуги, водещи кучета следотърсачи, даже част от надзирателите се приготвяли да хукнат като гончии след кавалкадата, нарамили вързопи с къси метателни копия, кожени торби с ядене и вино, па и безчет колчани със стрели.

Парадинастът и кресливата му компания велможи и няколко чужденци, що придошли по-предната привечер, енергично изправени на седлата, се стягали за ловитба из перинтоските дъбрави. Суматохата била велика: ратаи тичали да разтворят портите на крепостта, като се пазели буйните атове на дружината да не ги стъпчат, часовоите по стената ентусиазирано отдавали чест на големците, тупайки се с пестници в гърдите, от прозорците на сбутаните кирпичени къщурки се пулели прислужнички и перачки, дворните помияри се пенели и деряли гърла да джавкат срещу господарските копои, които не им обръщали капка внимание.

– Охо – рекъл ковачът, – доколкото съзират очите ми, стопанинът се пръждосва с все гостите и телопазителите си! Чак и робските пазванти е подбрал да му се влачат по задницата. Ще се запилее поне до мръкване. Значи – време е и ние да се поразходим, па и да отстреляме по нещо за вечеря.

Всъщност имало редки дни, особено щом Реметалк отсъствал, в които животът в Еге не бил чак толкоз суров. Оберял ли си господарят крушите накъм Десудаба, накъм столицата или по чукарите, ама вземел ли по някакво дело със себе си баре част от надзирателите, работниците в имението претупвали почнатите вече дейности и в следобедните часове му отпущали края – едни жулели домашна медовина, други играели на ашици, на топчета или забивали ножове, трети отивали в одаите при булките си, че да си подсигурят рода с още някой наследник. Това обаче се случвало едва няколко пъти в годината…

Но ето, отварял се тъкмо такъв нечакан празник. По тая причина сега Спартак захвърлил чука надире, Бититралис бързешката смъкнал почернялата престилка, двамата турили по една вълнена наметка връз туниките и грабнали ясеновите лъкове (единственото разрешено на пенестите от имението оръжие), що висели сгодно под сайванта. Подготвили се да се позабавляват.

– Ей, чичо – колебливо подел момъкът, – хайде, ако ни дойде слука и утрепем скоро някоя гадина за трапезата, да идем на нашето място и да се поупражняваме с мечовете!

– Ааа, приключихме ние с тия упражнения, синко – избоботил Хромия. – Те бяха, и затуй настоявах да ги правим, че да се научиш да се отбраняваш от себеподобни, а не да нападаш надзиратели и висшестоящи! Сега силата и майсторлъка, дето ти харизах така лекомислено, се оказаха опасни за самия теб и нови тренировки могат да ни навлекат само беди! Нали ти рекох, запретиха ми да те подкокоросвам към бунтуване! Сбърках, Спартак, прости ме, ама изобщо не биваше да те занимавам ни със саблен, ни с юмручен бой. Виж, лъкът е друга работа! Посредством него си набавяме вкусно хапване…

 

39

Трябвало обаче да потраят малко – хубаво било ловната дружина да се изниже из твърдината и да отпраши по черния друм на юг, па сетне на изток, та чак тогава необезпокоявани да потеглят към Усойница. Тъкмо преглътнали по парче хляб и бучка козе сирене, и моментът дошъл. Дебелите половин педя крила на портата точно се захлопнали подир последния ездач, когато Бититралис се цапнал по челото:

– Ама съм гламавец, момче! Ти добре ли си? Ще издеяниш ли пътя до реката и назад? Не е ли по-харно да си полегнеш?

„Херосееее… тоя току-що се вдигна от смъртен одър, а аз го презорвам ромфея да изчуква, па и на лов да ме придружава! Оглупявам невъзвратимо с годините!“ – помислил си налбантинът.

– Ооо, чувствам се превъзходно, чичо! – излъгал все още бледният и отънял като тръстика Спартак. – А и малко чист въздух ще ми дойде още по-таман. Та аз ставам да ходя и работя от позавчера!… Ама ти беше заминал нейде, рекоха. Де си бил?

Бититралис рязко изгубил индиферентния си изглед, за хилядна част от мига лицето му изопнала остра сърдечна болка, ама това произтекло дотам светкавично, че ония, що го не познавали, нямало да усетят нищичко.

– Ще ти разправям, като приключим лова – изговорил той равно. – Важни неща имаме да обговорим…

Спартак се попритеснил. Досега не се бил замислял над това. Липсата на ковача, хем точно в периода, когато треската отпуснала осиновения му отрок и той взел да се даврандисва, била повече от изненадваща. Бититралис изчезнал в неизвестна посока, щом окончателно се убедил, че животът на момчето е вънка от опасност и то върви накъм оздравяване. Отсъствал и на другия ден, дошъл си чак на по-следния, и то в полунощ, когато всички в дома му отдъхвали в Морфеевите обятия. Затуй двамата със Спартак се срещали чак днес.

Необичайно било поведението на еднокракия, даже повече от необичайно – та като правило той отсъствал от имението има-няма еднъж на година, когато отивал в Десудаба (наричан от планинците постарому Запара) да пазари желязо, мед и калай. Първо, както подчертахме нейде по-горе, той бил сапей, иностранец, нямал сродници из други места в Медика, които да посещава. Второ, бил войник ветеран, май всичките му нявгашни другари по оръжие се били преселили Отвъд, та не се намирало с кого да се среща и черпи. А трето пък, господарят позволявал на работниците си да пътуват извънредно рядко – само при женитби, за погребения и по дела, зададени им от него самия. Че тоя деспот и на Дионисиите в града даже не ги отпущал да припарват!

 

Глава III

КРАЙ УСОЙНИЦА

94 г. пр. Хр. Местността Бял бик източно от Еге

 

40

Западният бряг на Усойница бил полегат, чакълест и възнисък, докато източният се вдигал нагоре, а на места се възправял отвесно на поне няколко разкрача над водите, като че го били рязали с трион. Крепостта била откъм залеза спрямо реката, затуй двамата се прехвърлили оттатък по широкия каменен мост, що могъл да деяни теглото на двайсетица тежко снаряжени конници или пък на петдесетица пешаци.

От страната на имението били градините (вече обрани) и нивята (вече ожънати), а от другата, по която стъпяли сега, се простирало неравно ливаде, що бърже се преобразувало на обрасли в залинял храсталак и осеяни с парчета скала, пък сега и с купища златиста шума хълмове, а те, на свой ред – в стръмните подстъпи към увенчания със снежнобяла диадема връх Копис.

Допреди шест лета малкият Спартак идвал тук не само с Бититралис, но и с единствения му син – пакостливия и забавен Бетеспиос, който по онова време бил на дванайсетина години. Ала страховитата сипаница, що налегнала селата и изтребила половината население на областта, отнела живота на момчето, както и на майка му – жената на Хромия. Нямал ковачът повече съпруги като някои по-заможни геомори или занаятчии, нямал и възможности да издържа такива, па и бил вече на неподходяща възраст за нови бракове, та си останал с двете кротки, саможиви щерки и по тая причина прехвърлил почти всичките си грижи и посветил почти всеки свой свободен миг на золтесовия отрок.

Да излязат от крепостта сред житата в равното или при боровете на стръмното, да идат на Усойница да поплуват (да, сакатият плувал добре при все дървената си нога), да ловят риба, да пострелят с лъкове, а и да потренират бой с юмруци, мечове или копия – това били най-чаканите забавления за Спартак и патрона му. Пенестите, уточнихме по-горе, нямали позволение да притежават и употребяват ромфеи, маждраци или пък махайри, ала през годините Бититралис отмъквал едно по едно подобни оръжия от ковачницата, изнасял ги из твърдината под огромната си зейра и ги потулвал на „тайното място“, че да си губи времето, упражнявайки се с тях, щом го стегне цървулът от скука.

Сега двамината наблюдавали водата отвисоко, крачейки бавно и мълчешката – единият, възрастният, зарад протезата си, що често затъвала в омекналата от есенните дъждове почва и купчините нападали и скашкани листа, а другият, младият – понеже още усещал известна слабост, макар да не го признавал.

Отдадени всеки на своите си мисли и кахъри, стигнали старата плачеща върба, израсла досами ръба на отвесния бряг, и се запрели едновременно, без да се уговарят.

– Ха сега да видим дали си съхранил формата си! – рекъл Бититралис и посочил на момъка прегърбеното, близо столетно дърво, чиито клони, запазили още пожълтялата си листовина, се спущали надолу покрай отвесната скална стена и допирали току до водите.

Без да рече и дума, Спартак се отдалечил на петдесетина стъпки, смъкнал лъка от рамото си, турил стрела на тетивата и се премерил в ствола на върбата. Обаче не го сдържало да стои закован, искал час по-скоро да порази целта, така бил зажаднял за движение след проточилото се над месец лежане. Ала Бититралис, досаден като всеки дядка, вдигнал ръка да почака и почнал да го наставлява:

– Дръж яко кибита и стига треперил!… Вдишай сега… ама издълбоко… затаи дъх, преди да пуснеш… Чакай бе!… Видиш ли малката дупка под най-долния клон? Там искам да втъкнеш стрелата… Пущай!

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ВИЖ ТУК.

[1]    Лагоболон (заешка тояга) – дървено метателно оръжие, подобно на бумеранг (но вероятно неспособно да се връща при полет), използвано от траките и елините през античността.

[2]    Меандър – декоративен орнамент с много древен произход (известен е още от епохата на палеолита), съставен от повтарящи се мотиви с форма, подобна на речен меандър, но стилизирани, подчертано геометризирани и подчинени на прави линии и ъгли или пък на заоблени, спирални криви. Меандърът е широко утилизиран в античното изкуство, включително и в декорацията на траките.

[3]    Пилос (фригийска шапка, тракийска шапка, пилеос, пилеум) – островърха конична шапка от вълна или животинска кожа, подобна на калпак, разпространена през античността на Балканите и в Анатолия. Особено популярна е във Фригия, Тракия, Дакия, Древна Македония и съседните й области. Постепенно се налага в Елада, а оттам и в Древен Рим, където обикновено я носят свободни граждани от простолюдието.

[4]    Гончия (гонец) – помощник в ловна дружина, който гони дивеча при хайка така, че да го насочи към ловците, гонач.

[5]    Кавалкада – конно шествие, конна процесия, група яздещи заедно конници.

[6]    Медовина – традиционно алкохолно питие у траките и много други народи през античността, приготвяно по всяка вероятност от мед и вода посредством ферментация с дрожди. Алкохолното му съдържание варира от това на лека бира до силно вино. В зависимост от местните традиции при различни племена се вари с билки, плодове, зърнена каша или се ароматизира с хмел.

[7]    От ашик – скочна кост от глезена на агне или яре, наподобяваща зар (с четири устойчиви положения върху хоризонтална равнина), използвана в игри още от дълбока древност. Ашиците са характерен погребален дар в Самотраки. При разкопките на Варненския енеолитен некропол е открит златен ашик. Подобни забавления, както и игри с топчета от печена глина, стъкло и бронз, са особено популярни по тракийските земи.

[8]    Смята се, че траките са изработвали лъковете си най-вече от ясен и лешник.

[9]    Морфей – божество от митологията на елините, господар на сънищата, в които се явява на хората в човешки образ и често им предава послания от Вседържеца Зевс. Син на Хипнос.

[10]    Сипаница – едра шарка, variola vera.

[11]    За законната и общоприета полигиния при траките свидетелстват редица антични автори. Обичайна практика сред нашите предци е женихът да „закупи“ невестата си от нейните родители, следователно небогат човек като Бититралис едва ли може да си позволи да плати, а после и да издържа повече от една жена в ойкоса си. Навярно заможните земевладелци и аристократите са имали повече съпруги от мъжете какопатриди.

[12]    Геомори – земеделци, една от трите касти в пресолоновата Атинска държава. Геоморите, както и демиурзите (занаятчиите) нямат право да заемат висши граждански и духовни длъжности. Авторът явно допуска, че подобна социална прослойка, включваща както едрите земевладелци, така и независимите селяни общинници, е съществувала и в антична Тракия.

[13]    Стъпка – широко използвана през античността мерна единица за дължина, равна на ок. 30 cm, която варира леко през различните епохи и при различните народи. Т. нар. гръцка или атическа стъпка, каквато може би са използвали и траките, е дълга 315 mm, като 100 стъпки правят 1 плетрон, а 600 – един стадий.

[14]    Кибит – тялото, работната част на лъка, служеща за съхраняване и отдаване на енергията, необходима за изстрелването на стрелата. Полосата на кибита, обърната към стрелеца, се нарича корем, а тази, обърната към целта – гръб.

 

362 Views
error: Content is protected !!