Спартак. Романът. Серия 17

Спартак. Романът. Публикация 17

Това четиво е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура по програма „Творчески стипендии“

НФК

Илюстрация: Манолов; цвят: Илиева

Използваме преработени и завършени рисунки от автора и екипа му, създадени за комикс-албума СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк.

Исторически парк

 

Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Сериал за четене – втора редакция

Част 17

51

Спартак хич и не отвърнал. Дошло му байгън от простоватата диалектика[1] на тоя дървен философ ковача (от вечните му тезиси и антитезиси[2] – „от една страна тъй, ама пък от друга – другояче…“), а и челюстта му била като разглобена от удара преди малко, та никак не му се приказвало повече. Стоял втренчен в опонента си…

Стоели и изпитателно се наблюдавали рутината и разцветът, хладната обмисленост и жежката избухливост, предпазливостта на препатилия и енергичността на още зеления, готови да се вчепкат на кълбо, всеки нетърпелив да накаже сурово първата грешка на другия. Тоя път сакатият замахнал по-напред – с изпипан през годините похват и с увереността, че тоя замах няма да има нужда от повторение. Спартак обаче реагирал мълниеносно, дръпнал острието, да не го засрещне пак в това на Бититралис, приклекнал леко, само колкото да се провре под меча и мускулестата мишница на учителя си, извъртял се тъй, че се намерил откъм дясното му рамо, а в същия момент изпружил десен крак и се застопорил здраво на левия. Подир само стотна от секундата инерцията запратила Хромия половин разкрач по-нататък, ногата на момчето го препънала и докато, в невъзможност да се спре, той се сгромолясвал по лице, озовалият се зад гърба му Спартак притурил още ускорение към летежа му, халосвайки го между лопатките с главата на ръкохватката.

Бититралис се строполил като подсечен кавак и ако не било „тайното място“ тъй кораво и каменисто, сигурно щял да изоре половин хвърлей синор, докато му свърши засилката. Полежал миг-два, а сетне се надигнал на ръце и мудно се извъртял, та седнал. На границата между челото и буйните му коси тутакси се издула алена цицина. Спартак насочил върха на ромфеята към гърлото му и викнал:

– Предаваш ли се, о, Клитий[3] – кучи сине, заченат от отрязан тестикул[4]?

Ковачът се подсмихнал криво на това твърде обидно сравнение с ужким един от героите на гигантомахията[5] и се поинтересувал:

– Отде пък знаеш за Клитий ти, недорасляко?

– Ми, ковчежникът Аверкий разправяше… някаква елинска легенда…

– Глупости на търкалета – констатирал Бититралис. – Първо, легендата навярно е наша, тъй като е доста по-древна от елините, и второ, не ме занимавай със суеверията на плитки и плоски люде!

 

52

Бититралис седял на земята и се подрапвал дълбокомислено по рошавата и твърде побеляла глава, искрено изненадан от умението, бързината и находчивостта на хлапето. Изглеждал най-вече зашеметен (нали при падането лобът му първи целунал камънака), изглеждал и доволен от плодовете на дългогодишната си методика, ама и разочарован, че е бил изигран и победен от някакъв си сополанко. Спартак, който пък навярно всеки миг щял да се пукне от гордост, се навел и му протегнал длан да го вдигне.

– Брей, момче, как го направи?… – пулел се Хромия, изоставил напълно стоическата си апатия и кисел като малко дете. – Ужким внимавах… Нивга досега единичен противник не е успявал да ме събори… Навремето между Доберус и реката Понтос[6], разказвал съм ти, нали се сещаш, се бих с дузина мародери – синти[7] ли бяха, меди ли, бисалти[8] ли, хич и не схванах, ама когато най-накрая ме гътнаха дружно, над половината ги бях проводил при дедите им… А сетне пък, когато имахме съюз със скордиските и дарданите и правихме поход към…

– Да, да, и това съм го слушал!… Преди да ти отрежат крака, си бастисал поне четири декурии[9] римска конница… Повтаряш се…

– Леле… май почвам да одъртявам! Забравям какво съм говорил… Пък ето, и момчетата вече взеха да ме надвиват…

– Еее, ти не си имал така добър учител като мене, чичо!… – ухилил се Спартак. – Хайде, дай ръка и ставай…

– Ох, май е време да се връщаме… Залости ли оня пияндур Суратралис дверите на заник, ще трябва или да се катерим по стената, или да спим на къра…

Прибрали оръжията без излишно бавене и потеглили веднага щом ковачът спрял да залита и да се препъва. Докато стигнат Еге обаче, Пурмерул докоснал гальовно боровите върхари, а кръглоликата Мена[10] се очертала в ъгълчето на небето, стягайки се за всекинощната си обиколка между звездите.душата ти…

 

… И бавно, в хода на вековете диханията из гръдта на Всемогъщата разпиляха, разтопиха, разбъркаха, сбраха и споиха частиците на четирите Стихии, а Логос Йерархът[11] ги нареди в различни Пропорции, като им придаде различно Число, сиреч различна Формула, и тъй, макар и основани на едно и също съдържимо, те добиха различна до невъзможност тектоника[12]… Най-напред се огъна Пустошта, та се въздигнаха плата връз долини, вдълбаха се низини под равнини, източиха се планински вериги, окичени с остри върхове като израстъци по гръбнаците на мъртви змейове, а когато се обособи Квинтесенцията[13], Екстрактът – Петата природа, и част от Етера се втечни, потънаха бездни в морета и океани и се оформиха острови и полуострови…

 

Из Тайна книга на Пророка, записана от Рюмесюкис

 

Край на Книга 1. От следващата седмица очаквайте Книга 2

 

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ВИЖ ТУК.

[1]    Диалектика – Спартак, изглежда, няма предвид античното разбиране на диалектиката като форма на излагане на философски съждения във вид на диалог между две противопоставящи се страни, а иронизира склонноста на Бититралис постоянно да анализира проблемите от различни гледища, т. е. неговата колебливост.

[2]    Основата на диалектиката е излагането и примиряването на две опозиции – теза (аргументирано становище, иституиращо или дефиниращо идея) и антитеза (обратното твърдение). Резултатът от това противопоставяне води до отхвърляне на първото или второто, но често и до обединяване на двете в ново умозаключение – синтеза.

[3]    Клитий – митологично същество, един от гигантите, които воюват с боговете в т. нар. Гигантомахия, когато е изгорен с факел от Хеката и убит със стрела от Херакъл.

[4]    Клитий е син на богинята Гея, но няма баща. Заченат е от кръвта на бог Уран, преди това кастриран от сина си Кронос.

[5]    Гигантомахия – легендарна война между боговете и гигантите в митологията на елините, започнала след Титаномахията, която олимпийците печелят срещу титаните.

[6]    Понтос – вероятно това е античното име на р. Струмешница (Струмица) – голям западен приток на р. Струма, който извира от пл. Плачковица в Северна Македония и тече на изток, през територията на тази република и околностите на гр. Петрич в България. Авторът предполага, че по времето на описваните тук събития тази река се е намирала в хипотетичното Медическо царство.

[7]    Синти – тракийско племе, населявало средното течение на р. Струма от двете страни на Рупелското дефиле, както и земите по течението на р. Струмешница. Авторът допуска, че по времето на описваните тук събития голяма част от хипотетичната държава на синтите е завладяна от медите, населението й е асимилирано от тях, а останалите синти са изтласкани на запад – към Пеония.

[8]    Бисалти (бизалти) – тракийско племе, населявало долното течение на р. Струма, която е тяхна граница на изток. На запад във владенията им се включват части от Богданската планина, а северната им граница достига до планината Беласица. Бисалтите рано попадат под македонска власт и повече не създават държава. Вероятно са асимилирани и името им остава само в наименованието на областта, която са обитавали.

[9]    Декурия – отделение от 10 души в римската армия и по-специално в конницата, командвано от десетник – декурион. 3 такива отделения формират римския кавалерийски взвод – турма, а 30, т. е. 10 турми съставляват конницата във всеки легион. На декурии в Рим се разделят и сенаторите, както и служители в различни други сфери, като броят от десетима членове не се спазва точно във всяка от тях.

[10]  Мена (Мене, Селена) – богиня на луната в тракийския и елинския пантеон, дъщеря на Хиперион и Тея, сестра на Еос и Хелиос. Отъждествявана е с Артемида и Хеката. Повелителка е на интуицията, виденията и решенията, взети въз основа на знаменателни сънища, което се дължи на връзката й с нощта, т. е. със сънуването. Покровителка е на жените, притежава силата да улеснява ражданията и да вдъхновява любовта.

[11]  Йерарх – в източното православие – духовно лице с висок сан – архиерей, митрополит. Античното значение на понятието е по-просто и буквално – духовен водач, предводител, владетел, фигура с най-висок авторитет в сферата на сакралното.

[12]  Тектоника (архитектоника) – строеж, структура, устройство, композиция, начин на построяване на нещо чрез хармонично и пропорционално позициониране в пространството на съставляващите го елементи. Понятието често се употребява и във връзка със създаването на художествени произведения.

[13]  Квинтесенция (пети елемент, ефир) – по-късен, латински еквивалент на древногръцкото философско понятие „етер“ – „най-високият, най-тънък, прозрачен слой на въздуха, дишан от боговете“. Терминът се налага в средновековната натурфилософия, физика и алхимия, означавайки „петата стихия“, „петото (най-просто) тяло“), „петата същност“ в отличие от четирите елемента, институирани от Емпедокъл.

396 Views
error: Content is protected !!