Това четиво е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура по програма „Творчески стипендии“

Илюстрация: Манолов, Утрера; цвят: Бабаханян

Използваме преработени и завършени рисунки от автора и екипа му, създадени за комикс-албума СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк.

 

 

47

Спартак не бил чувал Бититралис да се кикоти тъй гръмко. Но приповдигнатото настроение на налбантина май не било искрено, чинело му се някак лудешко, някак насилено – като изблик на несдържана веселост у пиян заради горести човек. Що му било на душата на дъртия? Трябвало да го поразпита довечера…

Хромия пък се поизтощил – къде от смях, къде от дългия ден (цяла сутрин млатене по наковалнята, сетне ходене из пресечени местности, че накрая и бой с мечове), престанал да се хили и решил да преустанови тая игра на котка и мишка. Повереникът му се фехтовал вещо, но да го обезоръжи за стария ковач все още било шега работа. Впуснал се напред мощно и грубо, както си му бил стилът, обсипал противника си с идещи от всички посоки, а най-често от неочакваната, касапски удари, при последния от които ромфеята се изплъзнала из дланите на Спартак и издрънчала по камънака.

– Ооооххх!… – откъртил се вик от гърлото на момчето и то взело да разтрива схванатите си пръсти.

– Предупредих те – рекъл Бититралис. – Стискай яко! Занапред ще ти се налага да отбиваш подобен напор доста пъти!…

А наум издумал:

„Ех, синко, синко, пътищата ни вече се разединяват и скоро ти ще бъдеш сал-самин сред чужди, макар уж твои сродници! Ще попаднеш в друг свят. В Еге, хубаво-лошо, нравите все пак са донейде установени, човешките отношения – донейде балансирани. Законите на Медика – древни и сурови като Драконтовите^[1], криво-ляво се съблюдават, освен ако не влезеш в стълкновение с по-висшестоящ, както сглупи ти. А там, дето отиваш, царува дивото, примитивното, отколешното – зъб за обида, рана за неумерено слово, гроб за крив поглед! Ех, дано нещата, на които съм те учил, ти помогнат да се наложиш над тия безмерно изостанали люде, щото това е единственият начин да оцелееш!“

 

 

48

И както се бил бащински угрижил за бъдещето на осиновения си отрок, Бититралис го цапардосал в муцуната със същия юмрук, в който държал меча. Ала като че ли вложил повечко енергия, отколкото се налагало, та момчето политнало и се овъргаляло в калта сред тръстиките като биволица по знойно пладне. Да, „фехтовалните“ маниери на ковача не били особено изискани, били си направо брутални, но ефикасни… При саблен бой той обичал да си помага и с пестници, и с крак (нали разполагал с дървен) и с всякакви други неособено благородни средства. Казвал например:

„Усетиш ли, че врагът ти е по-могъщ, плюй му в очите, па и бръкни му в тях, стига да е сгодно! Това, ако стане внезапно, сащисва бабаитите… дорде обършат сълзите или плюнката, имаш случай да ги свалиш на земята.“

Или пък: „Да се разкрачи срещу теб някой, заплашвайки те с оръжие, и да не го изриташ в кълбетата, а да чакаш да си вкара ножа в стомаха ти, си е чисто хабене на сили и възможности!“

И още: „Срещнете ли лезвиетата^[2], не умувай как по-грациозно да се изскубнеш, не си танцувач или акробат! Затова вкарвай в действие туй, дето ти е дарила майката природа. Недей се цели с ромфеята в сърцето, като нямаш дистанция да я засилиш, а ръгай с коляно в търбуха, с гърба на дланта в гръкляна, с лакът в гръдния кокал, а с чело мери в зъбите.“

Та ето, че и днес, след като се възправил победоносно над поваленото момче, отпуснал острието и отрил чело в косматата си предмишница, Хромия синтезирал в няколко думи поредния си урок:

– Абе, не бях ли ти показвал вече тая елегантна атака? Казва се Чукът на налбантина, ха-ха-ха…

Спартак изчакал звездите да се покачат обратно по небосвода, а едвам доловимата музика на Питагоровите^[3] сфери^[4], които Бититралис често се мъчел да му опише, да заглъхне в ушите му, и процедил през наново разцепените си устни:

– Ах, чичо… измами ме ти! Рече, че няма да ме наказваш, ама все пак си го получих!…

– Тъпкано и заслужено – съгласил се ковачът.

 

49

Спартак се привдигнал не без мъка. След подобен удар друг човек сигурно щял да полежи ден-два. Но нямало на света по-гигантски инат от тоя на младия ратаин. На лицето му се бил отпечатал смесен израз на магарешко дебелоглавие и решителност на див козел. А очите му пламтели! Досущ като отражателите^[5] на сиракузеца^[6] Архимед^[7], попаднели ли на нещо сухо, пожар могли да сторят. Макар и разсеян, отнесен в нерадостни мисли, макар и взрян повече в себе си, Бититралис забелязал това и отново се побоял от тая зверска непоколебимост, що му изкарала акъла още сутринта в ковачницата.

„Това момче е зъл дух, рожба на емпуза – рекъл си еднокракият. – Не помня някога да се е отказал при спречкване, не знам да се е предал при сбиване, дори срещу по-силни. Най-вече срещу по-силни, всъщност, да се бъхти с по-слабите не му представлява интерес!… От малък, от ей такъв завързак искаше да командва Бетеспиос и по-големите сополивци в двора, да ги кара да вършат туй, що им нареди, а писнеше ли им на тях от диктата му и вземеха ли да го налагат, се съпротивляваше до безкрай и сетне още два пъти по толкова… Падаше, ставаше, пак падаше, пак се изправяше, дорде съперникът му оплези език от изнемога и се признае за надвит. Също като при разпрата с Фарсалас и ония говна – помагачите му. Да не бяха го „приспали“ със сопата, щеше да ги търкаля като продупчени бъчви. Ох, след време тоя нечовешки инат и тая безразсъдна борбеност или ще го издигнат като войник, или ще го вкарат в гроба!“

– Е, хайде, стига толкоз за днес… Трябва да си почиваш… – побързал налбантинът да разтури веселбата.

– Ааа, не! – троснал се Спартак. – Няма стига! Продължаваме!

 

50

– Твоя воля – заявил Бититралис. – Щом желаеш, ще се постарая да те позабавлявам още малко. Ала ще боли… – А после тихо измънкал в брадата си: – Наслаждавай се, хлапе! Иде финалът на последния ни боен урок…

Погълнат от яростта си, момъкът ни чул думите му, ни забелязал тъгата в тях. Грабнал ромфеята от земята и се присвил като готова за скок пантера.

Слънцето клоняло към залез, ставало късно, студено, старият Борей^[8] вече се смъквал по стръмнините, брулейки пъстра шума, трябвало да се прибират, та Спартак не разполагал с много време да изкупи срама от поражението си.

Хромия пък продължавал да го дразни:

– А сега, по твое лично искане, ще ти хвърля последен пердах…

– Не ме е еня въобще!… – заявил младежът. – От нищо не се боя, а от бой пък хептен!…

Това било съвършената истина. През шейсетте лета, що прекарал на света, мъдрият налбантин не бил попадал на по-безразсъдно смел наивник от Спартак.

– Както винаги, краен! – заключил дълбокомислено сакатият. – Прекомерното безстрашие е велико преимущество за ратника, от една страна, ала и голям кусур, от друга, синко. Тоя, що не изпитва боязън, няма и инстинкт за самосъхранение. Да не знаеш страх е също толкоз пагубно, колкото и да не чувстваш болка, щото, ако не те боли, вразите ще ти източат кръвчицата, без да се усетиш. Въобще, Фобос^[9] е един великолепен съюзник, стига да не го оставиш да си присвои душата ти…

 

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ВИЖ ТУК.

^[1]    От Драконт (Дракон) (VII в. пр. Хр.) – древногръцки законодател, създател на първите писани закони в Атина, съставени през 621 г. пр. Хр. Т. нар. Драконтови закони са изключително строги, предвиждайки смъртно наказание и робство дори за най-малки провинения. Изразът „Драконови (Драконтови) мерки“, който се използва и днес, идва именно от тези сурови и безмилостни правила.

^[2]    Лезвие – режещата полоса, режещият ръб на острие на инструмент или оръжие, този сегмент от металната част на оръжието, който се заточва.

^[3]    Питагор от Самос (неизв. – ок. 495 г. пр. Хр.) – легендарен древногръцки математик, мислител, астроном, лечител и мистик, създател на херметична научна и религиозно-философска школа, изповядваща учението му – т. нар. питагорейство, повлияно от тракийския орфизъм и идеите му за безсмъртието и прераждането на душата.

^[4]    Музика на сферите (musica universalis, музика на Вселената, хармония на сферите) – древно философско, а по-късно и нумерологично понятие, за чийто автор се сочи Питагор, което разглежда подредбата и пропорциите в позициите и движенията на небесните тела като форма на музика.

^[5]    Авторът има предвид система от огледала, чието изобретяване е приписвано на Архимед и която според легендите той създава за отбраната на Сиракуза. По неизвестен за съвременната наука начин отражателите действат заедно като огромно параболично огледало, за да фокусират слънчевите лъчи, насочвайки ги към кораби, нападащи града, които по този начин подпалват.

^[6]    От Сиракуза – град в днешна Италия на източния бряг на о. Сицилия, основан още ок. 750 г. пр. Хр. от жителите на тогавашната гръцка колония Куме.

^[7]    Архимед (ок. 287 г. – ок. 212 г. пр. Хр.) – древногръцки математик, астроном, физик и инженер, един от водещите учени на Класическата античност. Сред приносите му в областта на физиката са принципите на хидростатиката, статиката и обяснението на действието на лоста.

^[8]    Борей (у римляните Аквилон) – тракийски бог на северния вятър и покровител на дивите коне, заимстван по-късно от елините и римляните, син на Астрей и Еос. Дори и в гръцката митология обитава Тракия. Изобразяван е като крилат, дългокос, брадат мъж. Негов символ е крилатият кон, в какъвто има способността да се превръща. Баща е на множество митични жребци, на близнаците Зет и Калаид (Бореади) и на Клеопатра.

^[9]    Фобос (Страх) – божество, известно от митологията на елините, което олицетворява страха. Фобос е син на Арес и Афродита, брат на Хармония и близнак на Деймос (Ужас). Съпровожда баща си в битките заедно с Деймос и богинята на раздора Ерида. Негов еквивалент у римляните е Тиморус.