Спартак. Романът. Публикация 14

Спартак. Романът. Публикация 14

Това четиво е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура

НФК

Илюстрация: Манолов; цвят: Лий, Манолов

Използваме рисунки от автора и екипа му, създадени за комикс-албума СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк.

Исторически парк

Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Сериал за четене – втора редакция

Част 14

41

Спартак обаче подскочил, изтървал стрелата сред тревите, шляпнал се по бедрото, зинал: „Ооох!“, престорил се, един вид, че го е ухапала конска муха, та нарочно разтурил така грижливо подредената от възпитателя му стойка, а сетне рязко и без никакво приготовление вдигнал лъка и презаредил за нула време. Тетивата от усукани еленови жили дръннала по-благозвучно от китарата[1] на Мусей[2] и стрелата се мушнала право в целта.

Бититралис сбрал в остър ъгъл гъстите си вежди, заканил се с показалец на момчето зарад евтиния номер (де конски мухи в разгара на листопада?), взрял се в прастария дънер, но след малко се обърнал с лице, изразително колкото опакото на коринтски[3] шлем[4], що значело, че настроението му е един път.

– Ти пък взе, че уцели, дръгльо… късметлия си – направил се на учуден, но истината била, че момъкът отдавна го е задминал по майсторство при боравенето с това древно оръжие. Всъщност, що се касаело до изкуството на войната, изключая все още фехтоването с двурък меч като правата медическа ромфея, Спартак се оказвал по-добър от Бититралис във всяко отношение. Това било трудно за вярване, тъй като ковачът бил най-вещият боец, когото самият той познавал. Бил видял в живота си множество стрелци, атлети, бабаити, корифеи[5] на пигмахията, бесни главорези и кръвопийци по призвание, ала не бил срещал никой толкоз пъргав, съобразителен, мощен за годините и ръста си, бърз, свиреп, ама пък и доста разсъдлив, абе, роден войник… Роден убиец се извъдило това хлапе! Сакатият обаче нямало да удостои Спартак с тия си заключения, ако ще Стримон по жътва да замръзнел…

– Чичо, май е време да спреш да ме изпитваш – смигнал му младежът, като показал, че разполага с твърде високо самочувствие и без признанието на учителя си.

– Затваряй си човката, синко! – отвърнал Хромия невъзмутимо.

– Не, искам си похвалата!

– Добре де… Харно… Напредваш от ден на ден, ставаш по-умел, хем даже и без да тренираш. Обаче нямаш дисциплина и се правиш на гламав, а това не ми се нрави!… Я сега да видим нахождат ли се още патици из ракитака, че ми додея да кусам лещена яхния.

 

42

Двамата се надвесили над ръба на високия бряг и огледали положението долу. Патици имало три – две се плацикали морно покрай тръстиките, а една била стъпила на чакълестото и пощела оперението си с жълтата си човка.

– Странни твари са тия – промърморил Бититралис и сграбил камък с размери на египетска любеница[6]. – Едни прелитат зиме на юг, лете насам, други пък си седят тъдява през целия природен цикъл… Значи, действаме си по нашия начин. Мери такава, що ще хвръкне към сушата… Че ако улучиш и цамбурне в реката, зян ще е… Водата е лед и не ще ти разреша да скочиш да я вадиш!…

– Ами ако и троицата литнат към водите? – запитал Спартак.

– Тогаз хич и недей прахосва стрела…

Ковачът засилил огромния камък и го метнал точно между трите птици. Скалата се стоварила връз вълните сред взрив от пръски. Уплашени, гадините запърхали с криле и бърже се вдигнали в небето. Спартак бил готов, пуснал стрелата без замисляне и даже наглед без прицелване почти отвесно нагоре, като да отдавал предупреждение на Залмоксис[7]. Поразил обаче най-дясната патка, сиреч тая, дето имало най-голяма вероятност да цопне в бързея. Вляво другите две набрали скорост над хълмовете.

Вдигнал ръце победоносно и се ухилил на Хромия:

– Улучих, чичо, не, ами направо я заковах към облаците! Да сторим ли облог, че е в сърцето?…

Бититралис изгледал падащата юрдечка с поклащаща се глава, после спрял очи на момчето. Погледът му изразявал съвършено отсъствие на всякакъв израз.

– Майсторски изстрел, няма какво. Ама ще иде съвсем нахалост… Замина в Усойница, та се не видя. Момче, момче… Не рекох ли ти тъкмо туй да не правиш?… Днеска си станал от одъра с дирника нагоре, чини ми се… Всичко на терсене сътвори. Ония двете да беше целил.

– Ти що ги не уцели?

– Щото, ако бях приготвил лъка да целя едновременно с тебе, щеше да се разсърдиш…

– Не го мисли, бе, човек! Ще оправим работата…

 

43

И Спартак, както си бил целият овъртян в превръзки, захвърлил лъка и колчана (вече бил махнал наметалото от раменете си, че да не му препятства стрелбата) и докато флегматичният отвънка, а разпален извътре Бититралис смогне да отвори уста, се хвърлил с все туниката и сандалите в мразовитата вода, при туй от поне пет разкрача височина… А преди да пльосне сред въртопите на Усойница, извикал:

– Чакам те на тайното място!

– Ах ти, нехранимайко! – не издържал ковачът повече да се преструва на несмутим, навел се над ръба на скалата и съпроводил с гръмки ругатни плаващия отривисто подир мъртвата патка момък. – Да те хване жълтата гостенка[8] ли ти се ще? Или раните да ти се подлютят наново? Ще ти потроша гърбината, само да ми паднеш!…

А наум си прошепнал няколко по-други думи, дето безтуй имал намерение да хортува на момчето, и то още днес:

„Спартак, сине!… Дойде време неумолимият живот да ни разлъчи задълго, да не река и завинаги! Ти така направи, глупости… аз така направих, че оставането ти в Еге вече не е хич безопасно за теб, пък и за нас – близките ти! Чули са те слугини от прозорците да се отричаш от самите Безсмъртни, знам, по моя вина, знам, от години ти пълня главата със зловредни мисли! Ама кой те би през устата да наговориш тия работи тъкмо на господарската наследница? Пък на тоя гол охлюв Фарсалас ченето изпочупи! Що ти трябваше? Реметалк го прокуди! Знам, пак мой е грехът, аз те учих така да удряш, че кокал да се пука! Тъй сторих, че те наврях в полезрението на парадинаста, а вземе ли си той някого на прицел, дупе да му е яко! Най-лошото обаче е, че си се понравил на дъщеря му. Взел й е ума смрадливият селяндур, вика! А той е баща – скала ще прекопае, но ще гледа да те отстрани от обкръжението й. Ала съм предприел мерки да се махнеш от твърдината, хем час по-скоро! Осигурил съм убежище! Ще заминеш там, дето ти укажа, и повече няма да се връщаш в Еге, в тая разръчкана от всичките побъркани богове задна дупка!“

И огромният мъж, що едно време не мигвал пред олимпийските шампиони на Елада и ги тръшкал като жертвени псета, що бил удостоен от самия Типас с честта да го представлява с още хиляда отбрани душегубци като съюзник на дарданската армия в битката срещу самия Катон, и що не обелил зъб, когато в тая рат македонските ауксиларии[9] му посекли ногата, сега подшмръкнал, отрил с мазолестата си длан една едра като гроздово зърно солена капка, която се търколила из лявото му око, награбил оръжията и плаща на момъка и потътрил дървения си крак към мистериозното „тайно място“.

 

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ВИЖ ТУК.

[1]    Античната китара не прилича на днешната. Тя е по-скоро разновидност на лирата или арфата. Държи се изправена и струните й не са опънати върху гриф, а на дървена рамка, преминавайки през празно пространство. Най-разпространена на Балканите пр. Хр. е 7-струнната китара, но има и такава с 12 струни. Подобен по форма и функция е и египетският инструмент киссар (киссир, танбур или „варварска китара“).

[2]    Мусей – легендарен елевзински или по-вероятно тракийски герой и религиозен водач, полимат – певец, поет, учен, философ, почитан по нашите земи, но и в Елада, особено в Атина. Син е на Евмолп, Антиофем или Метион, ученик и/или син на Орфей. Мусей е прочут за времето си духовен учител и дори магьосник. Той посвещава Херакъл в Елевзинските мистерии. Според някои антични автори е могъл да лети.

[3]    От Коринт – елински полис и съвременен град в Южна Гърция, който се намира на около 80 km западно от Атина, на Коринтския провлак между Централна Гърция и Пелопонес. Той е един от най-старите, най-големите и най-значимите от историческо гледище европейски градове. Основан е в дълбока древност и според мита е наречен на едноименния полумитичен цар, живял навярно през 14 в. пр. Хр.

[4]    Коринтски шлем – широко използван от хоплитите в Елада тип шлем с неподвижен наносник и набузници, които покриват цялата глава и оставят пролуки само за очите и устата, навярно създаден в гр. Коринт. Радва се на особено дълъг период на употреба – от началото на VII до края на I в. пр. Хр. По времето на Спартак този модел шлемове до известна степен е вече анахронизъм.

[5]    Корифей – водач на хора в античната драма. Хорът излиза на орхестрата начело с корифея, който рецитира встъпителния речитатив на пиесата в тържествен анапест и съобщава за поява на нови персонажи. През вековете понятието е добило по-широко значение на „предводител“, „ръководител“, „вожд“, „началник“, „лидер“, а днес се използва в смисъла на „изтъкнат майстор“, „експерт“ (най-вече в изкуствата и науките).

[6]    Родина на динята е Южна Африка, където тя и до днес се среща в диво състояние. В Европа този плод идва пр. Хр. през Древен Египет. За отглеждането му там са открити доказателства още от Средното царство (XX в. пр. Хр.).

[7]    Стрелбата с лък към небето при гръмотевична буря е важен ритуал, практикуван от северното тракийско племе гети. Едни хипотези го тълкуват като символична заплаха срещу Залмоксис, а други – като противопоставяне на враждебни спрямо бога демони, като подкрепа към него. Авторът явно допуска, че въпросният обичай е бил разпространен и в Югоизточна Тракия.

[8]    Жълта гостенка – туберкулоза.

[9]    Ауксиларии – войници от т. нар. ауксилия – помощна римска войска, набирана в провинциите от покореното население, използваща националните си оръжия и командвана от местни вождове, създадена за подкрепа на римските гарнизони при вражески нападения. Всяка провинция осигурява определено количество ауксиларии, организирани в пехотни, кавалерийски и смесени кохорти, както и в подразделения от лъконосци.

428 Views
error: Content is protected !!