Спартак. Романът. Публикация 11

Спартак. Романът - серия 11

 

Това четиво е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура

НФК

Илюстрация: Манолов; цвят: Домузчиев. Използваме рисунки от автора и екипа му, създадени за комикс-албума СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк.

Исторически парк

Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Част 11

Глава II

БЪРЛОГАТА НА ХРОМИЯ

94 г. пр. Хр. Ковачницата в Еге

32

Ковачницата на Бититралис – мястото, дето той прекарвал дните, а често и нощите си, представлявала измъчен кирпичен сайвант, пристроен към калкана на тесния му дом. В това неголямо помещение царяла убийствена жега въпреки хладната есен, а въздухът можел да се цепи с брадва, хем свърталището на Хромия било съвсем открито към двора от южната си страна. Огнището бумтяло, пламъкът мятал едри искри. По стените висели палешници[1], лемежи[2], секири и всякакви сечива, хипосандали[3] и други конски атрибути, инструменти и заготовки за махайри[4], скалмета[5], сики[6], акинаци[7], върхове на дорита[8], наколенници, шлемове и каквото друго ви дойде на акъл воинско снаряжение. Еднокракият бил наченал работа преди малко. Той таман стоял до наковалнята и се потял връз нажежена до бяло, още недотам оформена ромфея – дълга над разкрач и половина с дръжката (тя пък – близо лакът, че да може да се стиска и с двете ръце и оръжието да се ползва и за сеч, и за промушване като с копие), едноостра, ама не закривена като беските ромфеи, а права и доста по-масивна от тях. Спартаковият опекун бил свикнал да действа и без помощник. Херкулесовата[9] му мощ му позволявала да стиска яко меча или каквото и да е друго изделие посредством щипците само с едната ръка, а с другата зверски да млати с чука омекналия метал.

Не щеш ли, под навеса, понакуцвайки, влязъл Спартак – блед, с превързани глава и ръце, с все още бледозеленикаво петно под лявото око и подпухнала уста. Носел голямо ведро вода.

– Ааа, ето те, синко! – промърморил, без да влага излишна емоция, налбантинът. – Щастлив съм да забележа, че си се вдигнал из постелята… и си жив при все плиткоумието си! Да не би вече да се връщаш на работа?

От деня на битката между Спартак и надзорниците се била изтърколила цяла луна, та и отгоре. Момъкът прекарал всичкото това време в леглото, лашкайки се от битието към гроба и наопаки, и бая зор видял, докато се освести от пердаха и стъпи на крака. Вярно, нямал строшени членове, ала ребрата му били изпонапукани, а десетките рани от бича забрали и взели да гноясват.

Но това не било най-страшното… Черепът му бил яката раздрусан и той развил люта мозъчна треска – изпаднал в делириум, усуквал се в гърчове, подир което – точно обратното – вцепенявал се, горял тъй, че на челото му могло яйце да си опечеш. През всичките тия дни ту спял, ту се въргалял по сламеника, без да престава да бълнува, да реди несвързани слова за несправедливостите по земята и да повтаря името на великолепната Родопис.

В тоя период Бититралис работил съвсем малко. Той висял най-вече край нара на Спартак, втренчен във восъчния му образ, надявайки се момчето да отхлупи очи, или пък в клепсидрата[10], що капка по капка отмятала минутите, часовете и дните на тая сякаш безконечна кома. Проклинал се реметалковият оръжейник, задето направил момъка така вещ в юмручните схватки, та провокирал, макар и косвено, забъркването му в касапницата, а понякога пък си скубел брадата и умолявал доскоро несъществуващите според него Безсмъртни да върнат повереника му от хлабината между двата свята – отсамния и оттатъшния, дето го били приклещили. Даже скрито ронил сълзи дивият мъдрец Бититралис, що принципно левитирал високо над людското всекидневие и не се трогвал от никакви светски суети, плакал от немощ да спаси момчето, което чувствал и обичал като собствен отрок, нищо че нивга нямало да го признае. Състоянието на Спартак не се поправяло, ами обратно – гаснел от ден на ден. По едно време, като видял, че работата става дебела, ковачът се обърнал за помощ към Керсоблепт – личния учител на господарската щерка и знахар на реметалковата фамилия. И Адрастея се смилила! Извадила из тайното чекмедже свитъка, на който вече била начертала грозната съдба на ранения, счупила печата и променила туй-онуй! С малко невнятно баене, с едно приношение на петел зарад хатъра на Асклепий, Панацея*, Ясо[11] и другите там божества на здравето, що коствало половината спестявания на Бититралис, и с повечко мехлеми за втриване, лапи за налагане, илачи, настойки и отвари, що наливал с тръбичка в гърлото на момъка, Керсоблепт – последовател на прочутите лечители орфици[12] от Перперек[13], го изскубал из костеливите пръсти на Отвъдния властелин[14]. И ето на, днес келешът изглеждал почти добре, ходел, усмихвал се, па и пълни ведра разнасял, като че нищо не е било!

– Здравей, чичо – рекъл той с боязън. – Защо ме обиждаш?

– Защото наготви здраво пресолена каша… Колко пъти ти рекох, нехранимайко – процедил ковачът с ледена вънкашност, докато извътре кипял от радост, – щом Реметалк пристигне в Еге, нямаш що да дириш по предния двор…

– Ама, чичо, аз нищо лошо не струвах! Господарката сама ме повика… и се… такова… заговорихме…

– Чувай добре, ей! Всеки нормален мъж на тоя свят е ял бой зарад момиче! Аз, като юноша – често пъти! Но само съвършен ахмак от низините би си рискувал животеца, за да се прави на интересен пред пилеатка[15], тъй издигната в обществото, че ще го огрее таман на куково лято!…

33

Бититралис млъкнал и продължил да блъска без жалост застопорения върху наковалнята меч. Въоръжената му с чука ръка описвала исполински махове, та да набере инерция и ударите да станат още по-смазващо тежки. Спартак, който го познавал повече и от себе си, доловил, че е раздразнен – лицето му показвало най-индиферентно и хрисимо безразличие, а когато бил в добро настроение, обичайно надявал маска на снизходителна досада. Такъв бил осиновителят на момчето – всякога криел и мимика, и изразителност на образа си зад един или друг вид каменна физиономия, но отличията между тия видове разгадавали само най-близките му.

Спартак решил да промени темата:

– Абе, чичо, ти чувал ли си за цар Резос?…

Бититралис само изсумтял.

– Бил безсмъртен – продължил момъкът, – син на някой си бог! Излизал с квадрига вечер на могилата, ей там, зад стената…

Бититралис се изхрачил във ведрото.

– Така ми рече Родопис! Носело щастие да го зърнеш с жребците му!…

– Вятър приказки! – измърморил гигантът и изведнъж спрял да налага ромфеята. – Слушай, момче! Това влечуго Фарсалас те е натопило. Парадинастът ме призова няколко дни след боя. Заяви ми, че тоя път те опрощава…

– Какво ми опрощава? – викнал Спартак. – Аз горчиляка си го изсърбах, че и с горницата! Цял месец лежах…

– Тъй е… ама не ме прекъсвай! Тоя път, рече, си помилван заради родството ви, но ако нявга пак заприказваш щерка му или даже за миг я загледаш – ще те увиси на ченгел на парадната порта, ще те одере жив и ще ти постеле кожата пред камината си в таблинума[16]! Това пожела да ти предам!

– Мале… – успял само да вметне Спартак, но не защото се боял от Реметалк, а защото усетил растящия гняв на патрона[17] си.

– А за тоя Резос повече не ща и да чувам! – прогърмял басовият глас на ковача и напрегнатият му, зачервен от пушека в огнището поглед за миг пробил израза на хладно спокойствие, отпечатан перманентно на лицето му. – Знаеш, че не си примирам по фантасмагориите на оядени безделници и кокетливи момиченца!

Сега, когато било очевидно, че Спартак е прескочил трапа, и то с намесата на един леко изкуфял домашен врач[18], а не на някое божествено чудо или пъклено чародейство, Бититралис бърже възстановил скептицизма си спрямо „висшите сили“. Забравил, че съвсем наскоро отправял молитви за оцеляването на момчето до почитания главно по североизтока Дарзалас, а за всеки случай и до елинския му еквивалент[19], па и към Зумудрос[20], към римския Ескулап[21], към воина-конник Аздул[22], що го викали още Херос, да укрепи спартаковите телеса, към стрелометната Бендис – да преведе момъка през вълчите капани на болестта, и към когото другиго се присетил. Забравил, че даже платил прескъпо ритуално приношение, за да умилостиви Възкресителя[23]. Но всичко приключило благополучно, и то по най-естествен път, затуй нямал повече нужда от гореспоменатите надути надчовеци!

Още на младини разбрал Бититралис, че от тях – полза никаква, а убеждението му затвърдили безчетните мислители на Елада с книгите и сказките си. Е, не всички те отричали боговете открито като Диагор[24] и като някои епикурейци, но и съвсем не приписвали природните процеси на тяхната намеса.

Както и да е, от Безсмъртните обяснение за усукания смисъл на Вселената сапеят не получил, опитали се да му го дадат мъдри хора! От Безсмъртните идея за причината светът да е така порочно и зловредно място не придобил, придобил я от горчивия си житейски опит. А с тоя опит му дошло още по до гуша и от богове, и от герои, и от магьосници, и от устати провидци… Глупости били за него и древните сказания за антроподемони и човешки деца на небесните властелини – че нали, ако тая купчина лайна – човечеството, е произлязла из чреслата[25] на богове, то що ли за недъгава стока са и самите те, и извратените им копеленца?

 

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ВИЖ www.facebook.com/SpartakosTheLegend

[1]    Палешник – част от ралото, желязната част на плуга, която разорава почвата.

[2]    Лемеж – част от ралото, разновидност на палешника.

[3]    Хипосандал (конски сандал) – античен първообраз на подковата (непозната по нашите земи в епохата на Спартак) – метална или дебела кожена плочка, която се поставя на копитото на коня и се фиксира с върви или каишки. Предполага се, че е римско изобретение.

[4]    Махайра – традиционно оръжие на древните траки, тежък извит меч със средна дължина и едностранно острие откъм конкавната страна. По името на този вид меч тракийските воини са наречени от Тукидид „махайрофори“.

[5]    Скалме – извит тракийски боен нож, нетолкова масивен като махайрата и по-къс от нея.

[6]    Сика – извито хладно оръжие, подобно на скалмето, но вероятно малко по-голямо, с размери на къс меч (40-45 cm), използвано от траките и илирите.

[7]    Акинак – къс железен скитски меч с право двойно острие и дължина 40-60 cm, ефес в сърцевидна форма и гъбовидна глава, който навлиза в широка употреба през втората половина на I хил. пр. Хр. Използван е и от перси, мидийци, саки, масагети и други племена, включително и от траките.

[8]    От дори (дору) – копие с дължина над 2 m и остриета и в двата края, използвано в Eлада и Тракия. С подобно оръжие са си служели спартанските хоплити.

[9]    От Херкулес (Херакъл) – прочут с нечовешката си сила древногръцки и тракийски герой, обожествен подобно на херосите (антроподемоните) и приет сред безсмъртните на Олимп. Като бог, е покровител на лечителите, оракулите и гимназионите. Неговите символи (атрибути) са кожата на Немейския лъв, боздуган, лък и стрели. При елините е син на Зевс и Алкмена, брат близнак на Ификъл.

[10]  Клепсидра – воден часовник, съд с отвор, който пропуска определено количество вода за определено време. Използван е още в древните Асирия и Вавилон.

[11]  Ясо (Иасо) – древноелинско божество от групата божества на медицината и здравето, което се свързва с възстановяването от болести (изцелението, оздравяването), дъщеря на Асклепий и Епиона.

[12]  Орфик – последовател на религиозно-философското учение орфизъм, посветен в неговите мистерии и тайна доктрина.

[13]  Перперек (Пергамос, неправилно Перперикон) – древен свещен тракийски скален град в Източните Родопи, основан 8000 години пр. Хр. Първоначално е изграден около голямо мегалитно светилище, средище на висшия прототракийски шаманизъм. Авторът допуска, че през античността Перперек се превръща в средоточие на Дионисовите култове в региона, културен център с огромна важност и престолнина на племето одриси.

[14]  Навярно става дума за Хадес (Аид, при римляните – Плутон или „Богатия“) – господар на подземното царство в митологията на елините и някои елинизирани тракийски племена, трети син на титаните Кронос и Рея, брат на Зевс, Посейдон, Хестия и Деметра, съпруг на отвлечената от самия него Персефона. Бидейки владетел на света на мъртвите, често е интерпретиран погрешно и като божество на смъртта и злото.

[15]  От пилеат (тарабостесей) – член на затворено благородническо общество при тракийското племе гети (даки). Измежду представителите на въпросната висша родова аристокрация се избират царете и жреците. Авторът явно предполага, че през I в. пр. Хр. подобна прослойка съществува и в Югозападна Тракия.

[16]  Таблинум (таблиний) – помещение в древноримските патрициански жилища. Намира се непосредствено до атриума, от който е отделено най-често с дървена преграда. Служи като кабинет на главата на фамилията – за делови срещи или за съхранение на документи (таблички за писане).

[17]  Патрон – в по-общ смисъл, както горе – покровител, настойник, опекун. В по-тесен – римски патриций, който разполага с голям брой от т. нар. клиенти (непълноправни граждани, освободени роби, чужденци) – хора, задължени да му оказват услуги и да го подкрепят в политическата му кариера срещу закрила и парична помощ от негова страна. Връзките между патрона и клиентите обикновено се скрепяват с взаимни клетви.

[18]  Врач – лечител, знахар от народен тип, който едновременно с билки и традиционни медицински методи използва баене, заклинания и други магически средства, с чиято помощ „принуждава“ болестта да напусне пострадалия.

[19]  Авторът сигурно отново има предвид Хадес.

[20]  Зумудрос – хипотетичен бог на лечителството у траките, може би еквивалент на елинския Асклепий, за когото официалната историческа наука не разполага с данни.

[21]  Ескулап – древноримски бог на медицината, еквивалент на елинския Асклепий.

[22]  Аздул (Аздулес, Асдул, Асдулес) – според някои изследователи това е едно от имената на тракийския конен бог, познат най-вече като Херос, според други е епитет на Дионис. Схващан е и като синкретичен персонаж, обединяващ силите на въпросните две върховни божества.

[23]  Става дума за бог Асклепий, който може да възкресява мъртвите, заради което своеволие Зевс го убива с мълния, изкована от циклопите.

[24]  Диагор Милоски – Атеиста (465 – 410 г. пр. Хр.) – античен философ софист и поет, може би първият в историята мислител, който публично изразява мнението, че боговете не съществуват и че природните сили могат да се обяснят без тяхната намеса.

[25]  Чресла – пояс, препаска, кръст, бедра, слабини (преносно – полови органи).

150 Views
error: Content is protected !!