Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Сериал за четене – втора редакция

Част 9

23

Е, ако чаровната Родопис не стояла до него в тоя миг, Спартак може би щял да побегне с подвита опашка. Никой в Еге не смеел да дразни лютия Фарсалас и да извиква звяра у него. Патили били всички от неговата свирепост. Но сега, здравата натъртен и унизен пред очите на красавицата, ратаинът не изтраял и за пръв път в късия си живот се опълчил на орисията си! (По-късно това щяло да му стане привичка, а още по-късно – да го превърне в легенда.)

Извърнал се той към нападателя си, спрял да се пази и посрещнал новия удар с вдигната глава. При поредното замахване ловко огънал лявата си ръка тъй, че камшикът на Фарсалас се посукал около нея като пепелянка, при това с повече от половината си протежение, а по тоя начин станало сгодно момъкът да го сграбчи в дланта си. Дръпнал сетне отеднъж, а с десницата рязко блъснал надзирателя в диафрагмата.

Търбуха изхъркал, изтървал бича и залитнал назад. Лицето му с изпъкнали скули и малко чело се спихнало от внезапната болка в гърдите, от която се вдървил целият му торс, после пък се изопнало в съвсем класическа маска на изненада! Подобна небивалица в неговата практика на добре платен насилник не била произхождала – прост аргатин да му се изрепчи, че и да му посегне! Нямало как да е истина!…

Родопис запляскала с ръце като малко момиче:

– Ха така, момче!… Дай му да се разбере!…

Другите пазванти приближавали изотзад, но тя не им обръщала внимание, увлечена в сцената на боя. Крачели чевръсто към нея, ала като видели, че началникът им го закъсва, променили посоката и се хвърлили към Спартак…

– По-полека, старче! Аз не съм някой от робите ти!… – викнал младежът и заел отбранителна стойка, досущ както го бил учил сакатият Бититралис. Фарсалас се облещил, вътрешните краища на рунтавите му вежди се смъкнали чак до витите мустаци, устата му добила форма на триъгълник с основата надолу, та вече могъл да изобрази и алегорията на яростта, и той просъскал:

– О, могъщи Херосе… ти, наглецо!… Твойта…

Ала не смогнал да довърши, тъй като получил друг пестник – в слепоочието, и твърдта се олюляла под нозете му сякаш бил излочил амфора библинско червено на един дъх.

 

24

Харно щяло да се получи, ако тогава Спартак си бил плюл на петите, ако се бил укрил в ковачницата при опекуна си… Но той тъкмо почвал да се главозамайва и да се наслаждава на ново, непознато удоволствие – да мачка съдбата като глина из едрите си мазолести длани, че и да осигурява ярко зрелище за младата Родопис. Захвърлил небрежно бича на Фарсалас, а едновременно с това стоварил крак в корема на косматия дебелак. Очните ябълки на пазвантина, на когото ритникът извадил съвсем всичкия въздух, без малко не се откъснали от черепа му, а образът му поморавял.

Фарсалас обаче бил здрав мъж. Тялото му се сгънало в кръста и за момент изглеждало, че ще се сгромоляса по лице на червеникавата пръст, но той бавно се изправил, вдишал дълбоко и вдигнал юмруци пред муцуната си, петимен да се бъхти отново. Болки всякакви можел да преодолее тоя исполин, но го сразявала изненадата! Мудният му мозък не намирал ответ на въпроса отде-накъде долният плебей ще знае да прилага тъй вещо техники от елинския панкратион. Реакциите на хлапето, движенията му, даже начинът, по който пристъпяло разкрачено, издавали маниер на професионален боец. Тоя невръстен посерко се бранел и атакувал като олимпийски състезател!!! Така било! Разбира се, никой от жителите на имението, а още по-малко пък Търбуха, нямал представа, че освен ковашкия и оръжейния занаят момчето е вече поизучило от своя осиновител – някогашния атлет и мечоносец Бититралис, и доста работи за военното изкуство, както и за умението да се защитава с голи ръце…

Триумфът на Спартак обаче се очертавал краткотраен – двоицата помощник-надзиратели вече пристигали, а подир тях се носел и трети, стиснал обвита в дебела кожа гладка тояга.

 

25

Спартак ликувал!… Веднъж обърнал двубоя в своя полза, той го ударил на забавление като никога досега. С финес на танцувач отбягнал хвърчащия към брадичката му фарсаласов юмрук и нанесъл прецизно кроше леко изотдолу в челюстта на пазвантина.

Ченето на гиганта изщракало… Два зъба с цвят на леблебиени зърна литнали из устата му. Мощта на удара била такава, че тежащият долу-горе колкото бивол надзирател отхвръкнал, краката му се отделили поне на педя от земята, огромните му телеса изрисували съвършена парабола на фона на залязващото слънце, а присъстващите се уплашили, че олисялото му теме ще се блъсне в задните му части. След само част от секундата обаче снагата му, все още във въздуха, възвърнала правата си форма и се простряла по гръб, вдигайки задушливо кълбо прах.

Помощниците на Фарсалас се постреснали и забавили крачка, стъписани пред бойните умения на момчето. Какво пък се явявало това чудо, мама му стара? Съвършено противоестествено било, абсолютно несъстоятелно им изглеждало някакъв си намахан селяндур от перинтоските гори да си служи с елегантните способи на пигмахията досущ спартански хоплит в градска отпуска!

 

26

Търбуха се привдигнал, та седнал на дирник и разтърсил едрата си кратуна като слънчасал пес, пробвайки да поизбистри разджуркания си мозък. Не разбирал що се случва, не успявал да си спомни и къде точно се нахождал. Изплюл кървава храчка и се плеснал еднъж-дваж по обраслите в тъмен космалак бузи, че да възвърне свяст. Окървавен, със съдрана туника и раздърпани коси, но нахално ухилен, Спартак се изстъпил пред него и му рекъл:

– И бели коне видях, старче, и златна колесница зърнах, ама тук, викат, имало люде с още по-приказен късмет от моя, ха-ха… Чух, че луната и звездите посред бял ден им се присторили…

– Внимавай, Спартак! Пази се! Зад теб… – изпищяла изтънко Родопис.

Момъкът се обърнал, горд като Ахил пред Скейските порти, без да снема благото изражение на задоволство от лицето си… и точно тогаз двамината помощник-надзиратели го налетели и сграбчили за мишниците, влагайки всичката си сила да застопорят в неподвижност тия опасни крайници, що умеели да се размятат така непредвидимо и да пердашат така немилостиво. Третият пазвантин пък, все още на няколко разкрача разстояние, вече вдигал тежката бойна тояга и се прицелвал с нея в главата на ратаина.

 

27

Късно било за каквато и да е реакция. Суратралис и Абезелм – злите хрътки на Фарсалас Търбуха, единият жилав и възлест, другият късоног и трътлест, буквално увиснали на ръцете на момчето тъй, че то не можело и да шавне.

Битката станала напълно неравностойна, затова Родопис опитала поне донейде да компенсира въпросната несправедливост, рипнала срещу душманите на Спартак и яростно затеглила ха единия, ха другия, та да откопчи из ръцете им клетия пенест. Дращела с нокти, скърцала със зъби и нареждала:

– Оставете го, животни! Пуснете го!

Наум пък си думала друго:

– О, Котито, о, майко на всички живини, родителко на Слънцето и Земята, о, жено-мъж, о, Бикоглава, Виторога, Говедоока, Млекообилна, Волинтогласна, помогни на тоя сирак, прекрати това зверство!… О, Кибела, защити го!!!

– Убийте копелето – ревял Фарсалас.

– Пазете се, ваша милост! – извикал ядосан Абезелм на младата благородничка. – Недейте се пречка!!! Татко ви, що държи да не приемаме заповеди от никого другиго, освен от него, ни е броил сребро тъкмо затуй – да туряме в ред тоя дом и да назидаваме всяко неподчинение!… Не можем да изпълняваме ваши нареждания пряко волята му!

Добре го казал, обаче Родопис, горда и разгневена, хич не пожелала да чуе:

– Ред?!? Така ли се туря в ред, плиткоумнико, с бичове и сопи? Господарят на Хаоса да те прибере, гадино! Повелителят на безпорядъка на пепел да те стрие и да те разпръсне по всички краища на Перке…

… И все в тоя дух ковладела Родопис пазвантите. Ала за момента молитвите и проклятията й не хващали дикиш.

Третият надзирател вече също се намирал на мястото и, както се бил засилил тичешката, едвам не строшил тоягата си в темето на Спартак… Черепът на момчето издал звън на бронзови кимвали, то се лашнало, усмихнало се омайно на реметалковата щерка и пропаднало в кладенеца на забравата…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ВИЖ ТУК.

1. Алегория – начин за преносно изразяване на смисъл, различен от буквалния или допълващ го. В изобразителното и пластичните изкуства – изразяване на абстрактно понятие с конкретен (често човешки) образ, персонификация.
2. Библинско вино – прочуто в древността вино със сладък вкус, произвеждано в Южна Тракия.
3. Панкратион – популярен в Елада и Тракия спорт, съчетаващ прийоми от юмручния бой и борбата, въведен в програмата на Олимпийските игри през 648 г. пр. Хр. В този вид античен кеч са известни само три правила – не е позволено да се атакуват очите на противника, да се хапе и да се отправят удари в гениталиите.
4. Педя (палеста) – мярка за дължина, използвана в много общества от древността. Обикновено означава разстоянието от върха на палеца до върха на показалеца (или кутрето) при разперена длан. Възможно е да визира и височината на китката при събрани пръсти. Авторът приема, че е равна на ок. 17 cm, т. е. на една трета част от мярката „лакът“. (Вж. Таблица 1: Използвани в книгата народни и антични мерки за дължина на с. 62.)
5. Пигмахия – юмручен бой, древен спорт, подобен на бокса, особено популярен и широко практикуван в Елада, навярно и в Тракия, но с корени още в Минойската цивилизация. Въведен е в програмата на древните Олимпийски игри през 688 г. пр. Хр. Създаването на правилата му като състезателна дисциплина се приписват на първия олимпийски шампион – Ономаст от Смирна.
6. Хоплит – тежковъоръжен пехотинец в полисите на Елада. Военните формации на хоплитите се наричат фаланги. Появяват се към края на VIII в. пр. Хр. Наименованието на този род войски произлиза от щита, който използват – хоплон. Най-прочути са спартанските хоплити, които освен страховити воини, се споменават и като добри боксьори.
7. Ахил (Ахилес) – тесалийски митичен герой, най-могъщият сред предводителите, участвали в Троянската война срещу Илион, внук на Еак, син на смъртния Пелей и на нереидата Тетида, цар на племето мирмидони, което, навярно погрешно, някои късноантични и средновековни автори свързват с древните българи.
8. Скейска порта – западната крепостна порта на гр. Троя. През нея се минавало, за да се стигне до бойното поле по време на Троянската война.
9. Котито (Котис, Велика богиня) – върховно божество на мирозданието при траките, отъждествявано с Богинята майка, респективно с Бендида и Рея/Кибела. В елинския свят култът към Котито се разпространява по време на Пелопонеските войни (431 – 404 г. пр. Хр.). Богинята е позната и в Мала Азия и Сицилия. Извънредно колоритните празници в нейна чест са наситени с много характерна оргиастична ритуалност.
10. Важен елемент от ритуалите, посветени на Котито, е подражаването на рева на бик от страна на инициираните в мистериите, свързани с богинята. Отъждествяването й (в качеството й на андрогинно божество) с бика (тура, зубъра) обаче, както и уподобяването на гласа й с бичи рев най-вероятно са хрумвания на автора. Но неслучайни, тъй като тя се асоциира с Великата майка, т. е. с родителката на Дионис, често отъждествяван с бика.
11. Кибела (Кибеба, Кимема, Диндимена, Magna Mater, Megаle Meter) – фригийска богиня, почитана в Мала Азия, Тракия, Елада и Древен Рим, където я отъждествяват с титанидата Рея. Смятана е за майка на боговете и всичко живо, на възраждащата се природа и на плодородието, олицетворява силите на земята, покровителка е на планините, горите и животните.
12. Хаос – в митологията на елините (от която Родопис явно е силно повлияна) това е първично пространство, основа на мирозданието – вихрушка, безкрайно бушуващо кълбо от частици на всички стихии, но и нещо само по себе си живо, одушевено и пораждащо живот – един вид изначално божество.
13. Кимвали (кумвалоси) – древни музикални инструменти, използвани в Елада и Тракия – медни дискове, които се удрят един в друг, предшественици на съвременните чинели.