СПАРТАК. РОМАНЪТ. Публикация 7

Спартак. Романът. 7
Reading Time: 9 minutes

Това четиво е реализирано с подкрепата на Национален фонд Култура

НФК

Илюстрация: Манолов; цвят: Илиева. Използваме рисунки от автора и екипа му, създадени за комикс-албума СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк.

Исторически парк

Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Сериал за четене – втора редакция

Част 7

– Добре, ще ти разкажа, всезнайко – успокоила Спартак господарката и почнала: – Резос живял някога, много отдавна. Бил акенас на едоните и бил нечувано, невиждано богат, нали в Пангей, дето обитава това племе, златото е повече от скалите! Имал най-хубавите, най-белите коне на Земята. Тия коне носели щастие на оногова, който ги зърне… И днес носят, вика татко!…

Родопис обичала тая легенда от дете и всякога се прехласвала, като я слушала или пък разправяла. Затуй и сега така се встрастила, че в главата й досущ на живо се оформила неръкотворната картина, която често си представяла – митичният дългобрад цар, на ръст кажи-речи два разкрача, могъщ и импозантен, със златен шлем, ама такъв, дето само увенчавал високото му чело, а не скривал обветреното му лице, със златни доспехи, златоткана мантия и дълго златно копие, се възправял покачен на златната си квадрига, в която била впрегната четворка съвършени, ослепително бели жребци със златни поводи и златна сбруя. Естествено, щерката на парадинаста била виждала подобна величествена сцена по скъпите червенофигурни вази от Кипър, дето красели палатите на баща й, но надареният й свише ум можел да я доукраси и доуплътни донемайкъде над майсторлъка на елинските грънчари, тъй че картината да се одухотвори и размърда като наяве, дългите руси коси на царя да се развеят, химатият му да се надипли, а прекрасните му атове, бели като прочутите персийски жребци, но мускулести и издължени като нисейските, да пристъпят нервно от крак на крак. А зад всичката тая прелест да застане като декор, като огромно полукръгло проскене, залязващото слънце!

„О, нека му покажа, нека му налея в акъла сега едно такова чудо невиждано – рекла си тя – на тоя див петел, да видим дали пак няма да повярва и дали пак ще ме изкара фантазьорка!“ И умът й отново се опитал да обладае разсъдъка на Спартак, че и аргатинът да съзре видението й.

И ето, младокът се сепнал, опулил се към хълмовете зад стената и зяпнал тъй, че пъдпъдък можел да свие гнездо в устата му, защото току пред очите му се простряла гореописаната грандиозна гледка. И той станал свидетел на всичко онова, що Родопис създавала в момента с въображението си, така, сякаш то се разигравало досами него.

– Появи се, ей го! – извикал и показалецът му щръкнал в посока могилата, където, разбира се, нямало нищо по-различно от ситен камънак и пожълтели от жегата храсти. – И конете… леле, колко са хубави! Права беше, че…

После млъкнал и подскочил! Родопис внезапно спряла движещото се изображение в съзнанието му, сякаш спуснала връз него отведнъж дебела черна завеса и той осъзнал, че е наблюдавал изкусен мираж, добре ситуирана зрителна измама и че явяването на Резос се е състояло единствено в собствената му глава.

– Ама ти… – заекнал, – ти ли стори това?

– А кой друг?…

– Но аз… царят беше пред мен!!!

– Нали си чувал, че мога да правя неща, дето другите люде не са и сънували – усмихнала се Родопис. – Сега проводих в съзнанието ти измъдрено от мен изображение и ти го видя…

– Истина е…

– Одеве пък ти показах видение, което ми се даде от Някого! Не беше моя измислица…

– Е, него не го видях…

– Хм – не изглеждала доволна…

„Дали пък, рекла си, съм способна да демонстрирам на хората всевъзможни телепатични зрелища, ама само не и такива, свързани със собствената им съдба, с тяхното собствено бъдеще? Дали, вярно, свитъкът на Адрастея не е заключен за всекиго вовеки и само ненормални изчадия като мен знаят да го четат отгоре-отгоре през стените на долапа и сетне да го преразказват?“

Навярно така било.

 

17

Спартак изглеждал неимоверно развълнуван. Това накарало Фарсалас Търбуха, който съвсем не вдявал що по адовите демони произхожда между двамата луди млади, да даде известна отсрочка на планираното наказание, и то от чисто любопитство – дощяло му се да разбере как тъй реметалковата щерка успява да възбуди ратаина до степен той да почне да подскача, да се стряска, да се озърта и да мята ръце насам-нататък, като че го е налетял рояк оси. Все още незабелязан от Спартак и Родопис, началникът на надзирателите се запрял на няколко крачки от тях тъй, че да може лесно да подслушва раздумката им.

А наивният аргатин, само минути след като безцеремонно отхвърлил всяка вероятност Родопис (па и който и да било друг) да притежава магически заложби, вече бил като че ли петимен да преоцени и приеме дарбата й…

– Леле… Май ще излезе истина туй, дето разправят за теб, твоя милост! Като наяве го зърнах!!!

– Видя ли, невернико, нивга не си съчинявам!

– Добре де, прощавай…

– Дължиш ми повече от извинение!

– Ще сторя, каквото поискаш!

– Ще ти го напомня някога… Голяма услуга имаш да ми връщаш за обидата!

Замълчали за миг. В главата на Спартак обаче се родило ново несъответствие:

– Но пак нещо не загрявам!…

– Какво не ти е ясно сега?

– Как тъй тоя, дето го викаш акенас, и жребците му ще се появяват пред хората и в наши времена?… Нали и той, и добичетата му са умрели отколе?

– Ох, момче! Сега отново ще възразиш, ама това са фактите – Резос не е обикновен човек, а полубог! Говори се, че бил син на речния властелин Стримонас или пък на Хеброс, или даже на Арес!… Както и да е, според баща ми още е жив, обитава Отвъдните земи, там, при Безсмъртните, а сегиз-тогиз прихожда отсам да нагледа нявгашните си владения!

– Аха… Ама… Чакай пак!

– Пффффффф… Е?

– Едоните са долу – чак при морето… Що ще прави техният аке… ъъъ… как беше?…

– Акенас.

– Аха… Е, що ще прави техният акенас тука – по нас?

– Непоправим си! – на господарката нямало как да не й произведат впечатление и аналитичният ум на момчето, и широките му, особено пък като за прислужник, знания. – Обаче не съм се замисляла за това… Виж… днешна Едонида е дребна, незначителна стратегийка, владение на римляните, макар май там още да има някакъв цар. А някога е била много по-обширна… Може териториите й да са се простирали дотук… Може Резос да е притежавал и тия планини… По него време нас ни е нямало на картите, племето ни е живяло другаде… м-м-м… не помня къде… Но я стига си разпитвал! Ела, да поседнем, да видим дали царят наистина ще се разкрие! – и посочила властно с малката си ръчица мраморната скамейка вдясно от портика.

– Е… – промърморил Спартак, – ти вече го извика от плът в главата ми! Още го виждам! Какво повече от туй да се разкрива… – сетне поразмислил. – Макар че, ако тъй мамиш хората за съдбите им – с фалшиви “видения”, това хич не е…

Ала не могъл да съчини изречението по-нататък, тъй че тръгнал послушно подире й.

 

18

И двамата седнали на удобната пейчица с погледи, вперени мечтателно във възвишенията отвъд стената, а очите на бесния Фарсалас, що още стърчал зад тях, се налели с прясна кръв.

Това вече било нечувано!… Мърлявите парцалаци, в които бил облечен ратаинът, потният му гръб, прашните му коси – всичките тия гнусотии се допирали до чистия, благороден камък, но самата велика наглост на селяндура омърсявала дважди повече и по-скверно идиличното кътче за отдих и вътревглъбение на богопомазаните господари.

– Щом е бил от едоните, значи е тракиец също като нас! Нали?… – попитал Спартак.

– То се разбира – отвърнала рязко Родопис, – наш предтеча е! Така твърди и татко! Едно време двамата с мама са били в хероона му в Амфиполис и…

– Чакай сега, хероон се вдига на мъртъв владетел или на някой голям герой, когото са затрили… Пък тоя нали уж е още жив?

– Именно! – ядосала се реметалковата щерка. – Защо ме прекъсваш? Тъкмо това щях да ти разправям! Там, вика тате, нямало ни гроб, ни гробница! Нямало даже кенотаф, а под могилата, в толоса, наместо саркофаг и наместо в него изтлял скелет в доспехи, имало огромна позлатена статуя на царя, представен като Херос* – Божествения конник. А тия люде, дето стопанисвали храма – заколителите, тамошните виктимарии, не давали да се заравят жертвените храни в дупки в пръстта, както се прави за умрелите, ами свещенодействали на златна ексхара, все едно принасяли дарове за Безсмъртен!

Е, в случая, макар да предавала фактите, Родопис проявявала известна неосведоменост. Тя нямала представа за две неща – че поначало хероонът на Резос си бил предназначен тъкмо за мавзолей и че наличието на тленни останки хич не пречи на обезсмъртяването. Според преданията, преди да се юрнат нагоре по Стримон и да основат Амфиполис, атиняните получили оракул, че трябва да открият телесата на убития в Троянската война цар и да ги погребат в границите на замисления град, понеже така, завръщайки се у дома си умиротворен, за благодарност Резос щял навеки да ги варди от врагове, сиреч от сънародниците си – траките едони. Затуй някой си елински стратег на име Хагнон пратил хора чак в Илион да намерят и изровят мощите на антроподемона, що отнесли на определеното за новото селище място, увити в пурпурна хламида, а когато ги положили в земята край реката (Няма шега!), местните били тъй респектирани, че се отказали да ги атакуват. Само че по-сетне им дошъл друг акъл, задигнали свещените кокали на своя акенас и тъй мястото се превърнало по-скоро в храм, та легендата се поизменила.

Но хайде да не се отклоняваме от разказа…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ВИЖ ТУК.

1. Акенас – древна тракийска титла с несъвсем изяснено значение – според някои изследователи – върховен владетел, цар, княз.

2. Едони – голямо тракийско племе, населявало района около долното течение на р. Струма и планината Кушница. Свидетелства за съществуването му намираме още в митологията, особено в епоса за Троянската война. След V в. пр. Хр. такива вече не се откриват.

3. Пангей – древно име на планината Кушница, намираща се в северната част на днешна Гърция.

4. Червенофигурна керамика – стил (и цяла епоха) в древногръцкото грънчарско изкуство, който се установява ок. 530 г. пр. Хр. и променя дотогавашните принципи в декорацията – съдовете са оцветени в черно, а изображенията върху стените им – в оранжево-червено.

5. Химатий (химатион) – дреха в Древна Гърция и Тракия, носена и от двата пола – дълго правоъгълно парче плат, наметнато върху тялото или обвиващо го по разнообразни начини. При мъжете се закопчава под дясното рамо. В някои случаи се намята на голо, като част от гърдите и едното рамо остават открити.

6. Нисейски коне – вероятно разновидност на породата, позната днес като ахалтекин – особено високи коне с характерно телосложение, внесени в Европа от Средна Азия (Партия, Армения и др.) още през древността.

7. Проскене – мястото за декорите в древногръцкия театър.

8. Хеброс – древно име на р. Марица, която тече през Южна България и Гърция. В случая авторът има предвид бога властелин на въпросната река.

9. Едонида (Едония, Едонис) – древна историческа област в Тракия, обитавана от едоните, присъединена след римското нашествие към провинция Македония. Граничи с Одомантика на север, Бисалтика на запад, Егейско море на юг и р. Нестос на изток.

10. От стратегия (област) – етнополитическа и военно-административна териториална единица в Тракия с относително или пълно самоуправление или голяма област в тракийско царство. Стратегиите възникват под влияние на териториалната организация на Македония след завоеванията й в Тракия (вероятно към края на IV в. пр. Хр.), като всяка от тях обхваща територията на едно или няколко племена.

11. От идилия – кратко стихотворение (поема) в античността, описващо простия, непринуден, но щастлив селски живот в хармония с природата, отличаващо се с подчертана емоционалност в отношението към темата, често граничеща с наивност и сантименталност. В наши дни понятието е до известна степен синоним на „буколика“ и „пасторал“. То идва от думата ейдилион – картинка, малка картина, малко изображение.

12. Хероон – светилище на обожествен герой или владетел (херос), място, съдържащо гроба или гробницата му, обикновено покрити с могила от пръст. Съответният герой е покровител на самото това свещено място или близкото до него селище.

13. Кенотаф – надгробен паметник без гроб – на място, което не съдържа тленните останки на покойника, символичен гроб.

14. Толос – кръгла постройка с коничен или сводест купол, със или без перистил или околна колонада, обикновено вкопана в съществуваща или изкуствено създадена могила или засипана с пръст впоследствие. Толосите се използват най-вече като т. нар. куполни (кошерни) гробници, но и като светилища, зали, жилищни сгради и др.

15. Саркофаг – изрисуван или украсен с орнаментални релефи ковчег.

16. Виктимарий – жрец, който изпълнява сакрални заколения.

17. Ексхара (есхара) – обреден олтар (или огнище) за жертвоприношения, използван в погребалните практики на траките от елинистиченската епоха. Представлява ниска глинена платформа, почти квадратна и декорирана с релефни изображения.

18. Мавзолей – репрезентативна сграда, служеща като монументален надгробен паметник, в която се съхраняват тленните останки на прочута личност. Понятието произлиза от пищната гробница на карийския цар Мавзол в Халикарнас (завършена ок. 350 г. пр. Хр.), която се смята за едно от седемте чудеса на древния свят.

19. Описано в „Стратегемата“ на римския писател от македонски произход Полиен (II в.).

20. Троянска война – митичен военен сблъсък между древния град Троя в Мала Азия и обединените сили на ахейските племена, причина за който става отвличането на жената на спартанския цар Менелай – Елена, от троянския принц Парис. Въпросната война е едно от ключовите събития в митологията на елините и е описана в множество епични поеми, от които са запазени само Омировите „Илиада“ и „Одисея“.

21. Стратег – воевода, военачалник, пълководец, предводител на войските в елински полис. По-късно, през епохата на елинизма, така се нарича и управител на военно-административна област или отделна голяма крепост. По отношение на траките на много места в този текст авторът влага в думата по-скоро второто значение, но в случая, тъй като става дума за елини и за по-ранна епоха, е валидно първото.

22. Хагнон (ок. 450 г. – 412 г. пр. Хр.) – атински пълководец (стратег, генерал) и политик, син на Никий Стари. Командва експедицията против Самос през 440/439 г. пр. Хр., а през 437 г. пр. Хр. основава гр. Амфиполис в земите на тракийското племе едони.

 

 

121 Views
error: Content is protected !!