СПАРТАК. РОМАНЪТ. Публикация 6

Спартак. Романът. Епизод 6.

Това четиво е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура

НФК

Илюстрация: Манолов; цвят: Манолов, Димитров. Използваме рисунки от автора и екипа му, създадени за комикс-албума СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк.

Исторически парк

 

Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Сериал за четене – втора редакция

Част 6

13

Спартак, естествено, харно се догаждал какво може да му дойде на глава след тия слова, ако девойката рече да се оплаче на татко си. На езика на един слуга това били дърдорения скверни и недопустими, а санкциите за подобна апостасия, за подобна профанация варирали от карцер до яко бичуване съобразно душеразположението на господаря, дето щял да възгласи присъдата, ако само се научел за подобна арогантност.

Що се касаело пък до неприкритото заяждане с младата патрицианка, то можело да се изтълкува и за повече от дръзка непочтителност, та и за бунтовно богохулство и като така, да му коства дори кратуната, ала, слава на Сабазий, Родопис не забелязвала язвителния тон на наглеца, а може би се преструвала съвършено, че не го долавя.

– Хубаво де, Безсмъртните отричаш – заключила вече леко одосадена тя. – Ама защо не приемаш и моите думи, моите видения?

– Много просто – отвърнал й Спартак. – Казах ти, че в богове не вярвам, е, поне в тия, дето ги тачите вие – олигархическите фамилии. А като съм уверен, че тях ги няма, как да допусна, че хората могат да имат дарби и сили, знамения и откровения, харизани им от тях. Толкоз!…

Не познавала Родопис подобен човек! Не била срещала такъв типаж – дето отхвърля тъй решително не само волята, ами и наличието на Безсмъртните. Кощунствени, но интересни й се видели разсъжденията му, макар да имали бая трески за дялане. Разбрала, че момъкът трудно ще се убеди в свръхприродните й способности.

„Е, рекла си обаче, докато не ги види с очи… То и други не вярваха… Ще му покажа аз на него такива работи, че свят ще му се извие!“

– И още едно не схващам – продължила. – Рече, че не си роб? Пък защо носиш тия тежки неща из двора?…

– Ами… как? Нали някой трябва да ги носи?…

– Е, робите за какво са?

– Робите са си роби. Те са недостатъчни. Пък аз съм беден… Затуй и аз влача и тегля наравно с тях. Налага се да заработвам прехраната си.

– О, горкичкият! – обзета от жалост, Родопис посегнала с ръка към бузата му, но овреме се възпряла. Да докосне пенеста, вече щяло да е прекалено. – Много ли ти е труден животът?

„Само това ми е кусур сега – да вземе и да ме съжалява“ – казал си Спартак. Затуй го обърнал на майтап:

– Е, не съм прокопсал, но… свиква се. Пък и се заяква, ха-ха-ха… Я ме виж! – обаче шегата му дошла само дотук. – Лошото е, че пазвантите постоянно налитат на бой, и то и на нас – свободните, вместо да си гледат в тяхната паница.

Може и да била необичайно интелигентна от малка, може и да се догаждала за предстоящото, и да прониквала в отколешното, и мислите на хората можело да разчита понякога, но Родопис не разбирала сума ти други неща за света. Дете била – глезено, наивно и живяло под златен похлупец… Камериерките и компаньонките, дето й прислужвали и я развличали в палата на баща й във Форунна и дето навсякъде пътували с нея, не живеели зле, били модно пременени и крепко наядени, получавали харно възнаграждение, та някои от тях успявали даже да спестят за зестра. Виночерпците на Реметалк, икономът и помощниците му, дето се грижели да снабдяването, пък даже и тия, дето поднасяли ядивата в триклиния, носели везани туники, златни медальони и въдели месести шкембета от обилното хапване и пийване. Отде могла тя да добие представа, че участта на простите слуги в провинцията е доста по-инаква, като нивга не била допускана ни да общува с тях, ни дори да ги вижда и чува.

– А надница някаква не ти ли дават? – запитала.

– Аз съм, сирак, рекох ти! А и съм непълновръстен, тук съм по благоволението на стопанина… на татко ти, де!… След пет лета, като стана мъж, ще получавам плата, ама колкото да храня и обличам челядта си, но никога няма да ми стигне да купя собствена земя, крави, кози или малко свине. Това е…

 

14

Родопис въздъхнала скръбно, не намирайки какво да отвърне. Половината слънчев диск вече потъвал зад Копис – един от най-високите върхове на една от най високите планини в Перке – Перинтос (може би само Дунакс се извисявала по-горе от нея, но не било сигурно). Възцарила се твърде неловка тишина. Двамата трескаво обмисляли как да удължат разговора, който никак не им се щяло да спира.

А отзад с ядосана физиономия приближавал Фарсалас. Тая неочаквана близост между Спартак и господарката го вадела вънка от кожата му. Вече бил решил – дрипльото щял да си получи заслуженото. Готов да заудря момчето начаса, само се чудел дали не е по-уместно първо да отведе младата благородничка обратно в къщата. Не бивало май тя да става свидетелка на хубавия бой, дето се тъкмял да хвърли на нахалника.

Междувременно последният успял да преломи мълчанието, макар и с неособено духовит въпрос:

– А ти що чиниш по двора, хубавице?

Родопис се изчервила и преместила тъмния си поглед встрани от лазурните очи на ратаина, както правела всякога, докато той й говорел и я зяпал.

– Аз ли? Амиии… дойдох да погледам залеза над могилата…

– Залеза, казваш…

– Тъкмо тъй казвам. Татко разправя, че понякога, много рядко, на свечеряване там – на хълма, излизал цар Резос с колесницата си!… Предполагам, и за него си чувал?

– Хм, не… Що за цар е тоя? Нашият се зове Типас. Друг по тия места нямаме…

 

15

– Бре – изкискала се Родопис. Смехът й бил звънлив и чаровен по детски в отличие от гласа й – плътен и изненадващо дебел за крехката й външност. Сетне отново станала сериозна и добавила, посочвайки могилата (Какво ли пък толкоз имало там?): – Мислех, че всичко знаеш, умнико…

– Кажи ми, де!…

Спартак бил придобил от Бититралис направо завидно като за ратай образование – за разлика от всички останали долустоящи в имението, той можел да пише на гръцки, а донякъде и със сложните старотракийски символи, да чете, пак и по двата тертипа, и дори да смята де по-прости, де по-завързани сметки, но неговият опекун, що отричал съществуването на Безсмъртните и всяко свръхестествено събитие, не бил му разправял почти никак древните митове за боговете и героите – затуй момчето чувало името Резос чак сега. А еднокракият ковач, вторият му баща, точно по тая причина не се вълнувал ни от Резос, ни от други легендарни персонажи – понеже в приказките и химните за тях ставало въпрос все за магически ситуации и необикновени явления. Но защо Бититралис Хромия бил такъв отявлен неприятел на метафизиката?

Далеко ще се отплеснем от темата, ала нека речем най-сетне няколко думи за тоя особняк, сподобен с важна роля в нашата хроника. Ето какво разказвал въпросният ексцентричен сапей (да, Бититралис, син на Дулес, бил чужденец сред медите) за самия себе си:

На младини, щом навършил пълнолетие, той зарязал родното огнище и отпрашил на юг – за земите на елините, що също като Сапеика – държавицата на племето му – от известно време били владение на римляните. Понеже бил огромен и по-як от бивол, станал атлет и почнал да си вади хляба по разни състезания и представления, дето гърците толкоз харесват и до днеска. Борел се, биел се и с юмруци по правилата на пугилата, бягал, хвърлял диск и копие.

Това – едно на ръка, но му хартисало време даже и да се образова до някаква степен, обикаляйки школите на всякакви вятърничави философи и ритори, и слушайки беседите на разните му там следовници на Пирон*, на разните му там апологети на Епикур*, Панеций и Карнеад Стари. Тъй научил озадачаващи неща за механизмите на движение на небесните тела, за атомите, от които се съставлява всичкото Мироздание, за устройството на човешкото тяло, за несъстоятелността на всичките теизми и апотеози, за безликия всемирен Логос.

Благодарение на тия знания упованието му в боговете постепенно залиняло и в края на краищата хептен се изпарило. Разбрал той, че людете са сами в космоса. Взел да се съмнява във всичко, а най-вече в установените от обществото правила, в постижимостта на познанието и в непоклатимостта на тъй наречените абсолютни истини. Развил си свой наивен и първичен скептицизъм.

След няколко години обаче му писнали и философията, и борбата, и търчането, и мятането. Нямало кой знае каква перспектива да се прочуе като атлет, понеже на най-големите състезания в ония времена, включая и знаменитите Олимпийски игри, до участие се допущали само елини по рождение, пък той бил чужденец. Оставало му да се бие за пари по провинциални площади и тържища, затова размислил и се хванал чирак при един майстор ковач и оръжейник в Атина, където изпедепцал в особени тънкости изкуството да прави смъртоносни мечове, непробиваеми шлемове и друго висококачествено въоръжение, при това с извънредно филигранна украса.

И тия занимания му додеяли все пак, та подир време си сбрал партакешите и потеглил назад за земите на сапеите, що читателят с положителност знае, се простират на югоизток от тия на медите, ала за да разгледа повече свят, решил да мине и през последните. Т. е. не поел по прекия, наскоро ремонтиран друм през Тесалонике и Амфиполис, че да пресече долното течение на Нестос, а първом отишъл нагоре – чак в Стоби, след което свърнал на изток – към Доберус, покрай Аксиос, а сетне към Форунна. Нейде из Парорбелия обаче му изскочили дванайсетима разбойници. Натръшкал на купчина осем от тях, но останалите успели да го надвият, обрали спестяванията му и го зарязали на пътя тежко ранен (помислили го за умрял), с едно вързопче (в което оцелели споменатите по-напред теракотени фигурки на хетери от Атина) и една гола окървавена тояга. Спасили го козари. Оживял само благодарение на нечовешката си издръжливост.

Останал без миниатюрното си имане, пастрено цели пет лета в Града на богинята дева, Бититралис съвсем се отказал да се връща у дома си в Топир и се записал във войската на медите, в която изкарал близо декада. Тук, поради силата и учеността си, бил на път да се издигне, но не се случило, щото римляните почти отсекли ногата му в боя край Доберус, при който скордиски, дардани и траки попилели армията на Катон. Скоро след това бил уволнен. По тая причина, като му махнали крака напълно, та си турил дървен, той взел стремително да пропада. Сакат човек, знаем, се вписва мъчно във всяко едно общество, особено ако не е имотен. Та така и Хромия – профукал парите си, спечелени в армията на великия базилевс Типас, не си намерил работа в престолнината и захванал сериозно и упорито да се пропива.

За щастие, познавал тежкия аристократ Реметалк още от едно време, от царската гвардия, дето последният, преди да стане парадинаст, му бил началник. Тъй че един ден, като се научил, че в имението Еге дирят опитен ковач и оръжейник, отишъл и се цанил там.

В началото му било възтежко и не намирал особен смисъл ни да се труди, ни изобщо да продължава да живее, ала постепенно взел да си припомния някои от, така да се каже, нравствените парадигми на философите стоици, що попил навремето в Елада, и заживял в мир със себе си – извънредно скромно, направо спартански, но спокойно и даже щастливо между дебелите стени на недодяланата твърдина. Намерил си булка, пръкнали му се рожби, а най-накрая прибрал под стряхата си и невръстното сираче Спартак.

Е, сега вече, след като обрисувахме противоречивия образ на спартаковия възпитател, след като изяснихме отгде произхождал скептицизмът на момчето спрямо всички свързани с боговете теми, както и защо то не знаело ни бъкел за легендарния антроподемон Рез, могъщия съюзник на троянците, нека се върнем на разговора му с Родопис край пейката.

 

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ВИЖ ТУК.

  1. Апостасия – вероотстъпничество, отхвърляне на дадена религия от неин привърженик. Понятието е познато най-вече от християнски религиозни текстове, но идва от античната литература, където се използва в смисъл на „предателство спрямо законен владетел, бунт или метеж против него“.
  2. Копис – името на този измислен връх всъщност е название на вид извит тракийски меч, може би друго име на махайрата.
  3. Дунакс (Донакс) – древно име на българската планина Рила.
  4. Резос (Рез) – митичен тракийски цар и антроподемон, герой от „Илиада“, владетел на племето едони. Споменава се и като обитател на Родопа. По една от версиите на мита е син на бог Стримон, по друга – на Хеброс, по трета – на Арес, а според Омир – на Ейоней. Негова майка е една от музите – Евтерпа, Терпсихора или Калиопа. Участва с армията си в Троянската война на страната на Илион. Убит е при Троя от Одисей и Диомед.
  5. Химн – най-общо казано, тържествено хвалебствено стихотворение или песен. В античността това е религиозно песнопение, което се изпълнява в чест на богове или герои на всенародни тържества, а и при всевъзможни други случаи, в които се смята, че с тяхна помощ са постигнати победи, успехи и благоденствие.
  6. От сапеи – тракийско племе, обитавало планините Кушница, Боздаг, Чалдаг, южните склонове на Родопите, земите около р. Струма и р. Места, както и тези около гр. Абдера. По времето на Спартак не играе значима политическа роля, но по-късно се намесва в управлението на Одриското царство, където особено влиятелна става т. нар. Одриско-сапейска династия.
  7. Сапеика (Сапеике) – хипотетично царство на племето сапеи, простиращо се около устието на р. Места и в Южните Родопи, каквото е възможно да е възникнало на мястото на едноименната македонска стратегия, упомената от Клавдий Птолемей.
  8. Това се случва вследствие на Ахейската война (Коринтска война, 146 г. пр. Хр.) – военен конфликт между Рим и Ахейския съюз, завършил с победа на Републиката, след която Ахейският съюз прустановява съществуването си и Гърция окончателно губи своята независимост, превръщайки се в римска провинция под управлението на управителя на Македония. Само Спарта и Атина запазват символична автономия.
  9. Пугилат – латинизирано название на древногръцки боен спорт, подобен на бокса.
  10. Ритор (реторик, ретор) – оратор или учен, преподаващ реторика (красноречие).
  11. От апологет – ревностен, активен поддръжник и пропагандист на дадено схващане, учение или теория.
  12. Панетий (Панеций) Родоски (ок. 185 – 110 г. пр. Хр.) – античен философ, експонент и радикален реформатор на стоицизма, изменил съществено някои от положенията му. Висшата цел на съществуването според него е животът съгласно естествените импулси – стремежът към познаване на света, общението с другите, възвисяването на собствената душа и внасянето на порядък в собственото битие.
  13. Карнеад Стари (214 г. – 129 г. пр. Хр.) – елински философ, представител на скептицизма.
  14. Теизъм – вяра в съществуването на бог или богове. Философско учение, основаващо се на убеждението в наличие на бог като личност, която се намесва и влияе пряко върху явленията в природата и събитията в обществото.
  15. Апотеоз – възхваляване, прославяне, почитане, възвеличаване на божество или човек, символично издигане на смъртен до божествено ниво.
  16. Логос – висша, но не непременно одушевена сила, въплъщаваща смисъла на мирозданието, вечна и всеобща необходимост на съществуването, устойчива закономерност на битието, структура на живота. Авторът очевидно използва понятието в смисъла на „безлик творец на вселенския ред“.
  17. Космос – понятие от древногръцката философия – хипотетичен затворен континуум от вакуум, простиращ се около Земята, която в античната космогония е център на вселената.
  18. Скептицизъм – древногръцко философско учение, отнасящо се критично към истинността на знанието и усещанията, както и към възможността за абсолютно познание.
  19. Провеждат се в Олимпия – древногръцки град в Западен Пелопонес, където се намира прочуто светилище на Зевс.
  20. От филигран – трудна за изпълнение бижутерска техника, при която от метална (сребърна или златна) нишка се изработва подобен на дантела релефен орнамент. Подходящи материали за филигранни изделия са сплави от злато, сребро и платина, както и мед, месинг, мелхиор, алпака и др. В по-общ смисъл „филигранно“ се нарича всяко фино, изкусно изработено, наситено с детайли художествено или занаятчийско произведение.
  21. Амфиполис (Амфипол) – древна атинска колония, а след това важен македонски град, разположен в близост до устието на р. Струма, източно от него. Основан e през 437 г. пр. Хр. от стратега Хагнон. Превръща се в стратегически пункт на атиняните в Тракия, понеже държи контрола върху златните и сребърни мини в планината Пангей. Неговото пристанище на устието на Струма е старото тракийско селище Ейон (Енеа Одой).
  22. Нестос – древно име на р. Места, която тече през Южна България и Северна Гърция, вливайки се в Егейско море.
  23. Стоби – античен град, основан от племето пеони, който се намира на вливането на р. Еригон (Црна) в р. Аксиос (Вардар), на територията на днешната Република Северна Македония, на ок. 80 km южно от съвременния гр. Скопие.
  24. Доберус (Добер) – античен град в Пеония, разположен по течението на р. Аксиос.
  25. Аксиос – древно име на р. Вардар, течаща през днешните държави Северна Македония и Гърция.
  26. Парорбелия – област в Югозападна Тракия, ситуирана около едноименна планина (може би днешната Беласица) и течението на р. Струмешница.
  27. Хетера – жена със свободно поведение в Древна Гърция и антична Тракия, предлагаща платена любов, куртизанка, но високообразована, познавачка на изкуствата и дама с добри маниери за разлика от обикновените проститутки.
  28. Така наричали гр. Атина, основан според митовете от едноименната елинска богиня.
  29. Топир (Топирос) – древен тракийски град на територията на днешна Гърция. Намирал се близо до р. Места, източно от нея, на около 15 km западно от Ксанти. Според автора това е главният град в земите на сапеите по време на описваните тук събития.
  30. Скордиски – келтско племе, населявало южните части на Среднодунавската низина. В началото на III в. пр. Хр. скордиските създават държава, към която по-късно са присъединени големи части от Поморавието. През 15 г. пр. Хр. са окончателно покорени от римляните.
  31. Дардани (дарданци) – племе от навярно смесен трако-илирийски произход, живяло в античните историко-географски области Мизия и Дакия. По времето на Спартак този народ обитава областта около днешно Косово. Земите му са завладени от Рим към края на I в. пр. Хр. До края на III в. Дардания е част от римската провинция Мизия (по-късно Горна Мизия), а след това става отделна провинция.
  32. Гай Порций Катон (р. II в. пр. Хр.) – римски политик и военачалник, най-малкият син на юриста Марк Порций Катон Лициниан и по-малък брат на Марк Порций Катон (консул през 118 г. пр. Хр.). През 115 г. пр. Хр. става консул заедно с Маний Ацилий Балб. Следващата година е проконсул на Македония и губи битки със скордиските и медите в Тракия.
  33. Базилевс (василевс) – владетелска титла в Микена, Елада, Тракия и елинистичните царства, монарх, вожд, господар на базилея – разноплеменна държава, т. е. своего рода император. По-късно, след първата третина на VII в., я носят и монарсите на Византия.
  34. Парадигма – модел на мислене – набор от концепции, теории, методи на изследване, постулати и стандарти в научна дисциплина или философско учение.
  35. Стоицизъм – една от най-влиятелните школи на античната философия, основана в Атина от Зенон ок. 300 г. пр. Хр и запазила влиянието си в продължение на много векове – чак до края на елинистическата епоха. Днес стоицизмът се възприема основно като система от етически възгледи и учение за морала и нравствеността, но се е занимавал широко и с логика и физика.
  36. Елада (Древна Гърция) – ендоним, използван в историята и литературата за обозначаване на историческата област, обхващаща земите, населявани от племената на елините (т. нар. древни гърци) преди Христа. Понятието обединява въпросните племена нетолкова по политически, колкото по културни и езикови признаци, и навлиза в употреба едва през епохата на елинизма.
  37. От Спарта – град-държава в Древна Гърция на п-в Пелопонес край планината Тайгет. (Съществува и до днес.) Нравите в този древен полис, в чиито територии през античността попадат целите области Лакония и Месения, са особено сурови, а армията му е прочута със своята агресивност, храброст и издръжливост. Оттук идват използвани и до днес изрази като „спартански условия“ и „спартански режим“.
  38. От Троя (Илион, по времето на Спартак – Илиум) – древен и античен град на п-в Троада в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели, близо до брега на Егейско море. В района на този град ок. XII в. пр. Хр. се състои прочутата полумитична Троянска война, описана в „Илиада“ на Омир. Открит е от германския археолог любител Хайнрих Шлиман през 1870 г.

 

277 Views
error: Content is protected !!