СПАРТАК. РОМАНЪТ – епизод 40

ПЪРВИЯТ У НАС РОМАН ПО КОМИКС, подпомогнат финансово от Национален фонд Култура.

Очаквайте Първа книга на хартия до края на годината.

Илюстрация – от комикса СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2. Художник – Манолов, цвят Манолов, Домузчиев, Фичерова. Проектът се издава от Исторически парк

ПРИЯТЕЛИ, СЛЕД ТОВА ИЗДАНИЕ НАШИЯТ ЕЖЕСЕДМИЧЕН РОМАН ЩЕ НАПРАВИ ПРИНУДИТЕЛНА ВАКАНЦИЯ. АВТОРЪТ МУ СПЕЧЕЛИ НОВА СУБСИДИЯ, ТОЗИ ПЪТ ОТ МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА, ЗА ДА НАПРАВИ ДРУГА КНИГА – ПАК ПО ПРОЧУТ КОМИКС ОТ МИНАЛОТО – „ЕЛЕМАГ – ВОИНЪТ НА КЕСАР ТЕРВЕЛ“. В БЛИЗКИТЕ МЕСЕЦИ ТОЙ ЩЕ СЕ ПОСВЕТИ НА ТОЗИ ТРУД, НИЕ ПЪК ЩЕ ПУБЛИКУВАМЕ ОТКЪСИ ОТ НЕГО, НО ИСТОРИЯТА НА СПАРТАК НЕ Е ПРИКЛЮЧИЛА. ТЯ СЕГА ЗАПОЧВА! ЗАТОВА Я ОЧАКВАЙТЕ ОТНОВО! ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ, КАКТО И ЗА ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ПИШЕТЕ НА САМИЯ АВТОР на страницата: www.facebook.com/SpartakosTheLegend

 

Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Епизод 40

 

158 (222)

Докосването до хладната плът на Спартак или пък всъщност самото му присъствие тутакси отприщило нова картина в съзнанието на момичето! То начаса се отнесло в бъдещето – тъкмо в момента, в който ненадейно угаснало осенението от същия вид, що получило наскоро!

Спартак стърчал изумен сред мъглата, обвиваща вече познатото ни бойно поле, па се блещел нагоре, към притиснатата от причудливи облаци вис!… А оттам се изсипвали стотици копия, стрели и камъни!… И нещо друго! Изпускащи кълбета дим топки, от парцали ли, от кълчища ли, или от вълна, натопени в нещо запалително и подпалени, преди да бъдат изстреляни, навярно с катапулт! („Ахааа… – загряла Родопис, – ето отгде се взема тъй наречената мъгла! Изкуствена е! Всъщност е просто задушлив пушек – ту мръснобял, ту пепелносивкав, ту, най-често, кървав на цвят!“)

Спартак съумял да отбие една от стрелите с обвитата си в дебела кожена гривна ръка, втора се ударила в бронзовия му шлем и се пречупила, трета се отплеснала от лъскавата му паноплия, ала следващата…

Ах, ти, безчестна Енио, неистовстваща злодеице!!!… Следващата се забучила до кокал в бедрото му!… Пълно разочарование!… Изобщо не бил недосегаем!… От мястото шурнала кръв гаче из атинския Енеакрунос, а той стиснал зъби и закуцал като кривоногия Амфигей!!!

Сетне роякът наточени, съскащи остриета се стоварил връз воините му и те, един по друг, взели да се сриват, да се гърчат, да пищят и ридаят, да агонизират, молейки се за бърз свършек, или просто да издъхват, попържайки наивността си със сетни сили!… (Нали само допреди малко се имаха за победители?!?) Вярно, отзаде напирали още от тях, и то доста, но след миг-два, връхлетени от поредна смъртоносна вълна, те също настилали твърдта с немити телеса и непочистено от ръжда снаряжение!!!…

Но кой, мътните го взели, причинявал това всепомитащо зло?!?…

 

159 (223)

„Дали, запитала се Родопис, нямало начин някак да контролира видението, дали не можело да го, да речем, ускорява, забавя, премества, отдалечава, доближава, извърта, да го обозре отдругаде, та да добие по-широка перспектива към ставащото?!? В крайна сметка, при положение че туй, що наблюдавала, още не се било случило, следвало ли то да е подвластно на диахроническата последователност, на гледната точка и на физическите ограничения в човешките възприятия, сиреч на Аристотелевото триединство между време, място и действие, или съществувало умение да се „фрагментира“ на съставящите го мигове, образи и движения, па да се анализира „на парче“, сиреч да се изучи и схване в по-тънки детайли?…

Че защо не?… Самата тя, що „съзирала“ още неосъщественото, нали въобще не се намирала в средоточието на неговото осъществяване?… Следователно перцепцията й не би трябвало да зависи ни от диспозиция, ни от линейна продължителност, ни от строго фиксиран зрителен ъгъл?!?… Леле!!! Така ли „виждал“ света Създателят, що й внушавал тая химерична баталия – от вси страни, във всички моменти и с всички произтичащи от случайността (или промисъла Му) предпоставки и следствия?!?…

И тъкмо си помислила това, ето че се оказало постижимо!!!

Ето че, сякаш притежавала криле, или по-точно сякаш не била обвързана с тяло, взела да се издига връз случващото се и то постепенно й се разкрило от птичи взор!…

Факт!… Спартак и войската му били затънали в абсолютната безнадеждност!!! Факт! Той и полягащите като пред острие на коса негови воини се оказвали подло измамени!… „Мъглата“ и врагът им били спретнали мръснишки номер!…

Всичко ставало ясно!… Намирали се на гол, равен къс земя с триъгълна форма, ограден от два стръмни рида, що го „затваряли“ и отляво, и отдясно, приближавайки се, сиреч стеснявайки постепенно пространството помежду си. По билата на тия невидими досега възвишения се били разставили стотици римски велити, лъконосци и прашкари, които ги обстрелвали яростно, а по склоновете към тях на юруш се спущали сигур два легиона бронирани люде с мечове, скутуми, дротици и хасти!!!

 

160 (224)

Ллегионерите налетели по твърде несвойствен за прочутата си стратегема маниер! Наместо да напреднат бавно и застрашително, с маршова стъпка, подредени в непробиваеми тестудо карета, те се изсипали като галатска орда – устремно и разбъркано! (Родопис, разбира се, си нямала и хабер от тяхната бойна тактика, тъй че изобщо не се изненадала, колкото нас.) Явно командирът на ония бързал да приключи с вече обречените Спартакови хора или пък усещал, че уж изпитаният манипуларен строй не би проработил срещу подобни свирепи и непредвидими противници!…

Някакъв надъхан центурион, откъснал се от основната маса атакуващи, изникнал из пушеците пред ранения Спартак, таман когато в лявото рамо на последния се впила нова стрела! Врязала се тя с такава сила, че го завъртяла целия! Благодарение на отместването обаче той се разминал със свистящия меч на римлянина и се оказал в добра позиция за контраудар! Офицерчето било направило дотам мощна засилка, че въобще не успяло да спре овреме, та се нанизало на гладия му право през слабините!

 

161 (225)

В туй време римляните достигнали тълпата в ниското и я подложили на ужасяваща сеч!… (Ако читателят помни, във виденията си Родопис нивга не чувала звуци, освен, тъй да се каже, оглушителното, вибриращо до пълно разбъркване на стомаха безмълвие на темпоралните аномалии, що наблюдавала напук на всички физически закони, та мълчаливата касапница й изглеждала повече от извратено. Усти зеели в крясъци без глас, остриета се срещали с други остриета даже без намек за дрънчене, човешки кости и черепи се трошали по-тихо от варени макарони!)

А легионерите надделявали!… Били свежи!… Били повече!… Разполагали с предимството на изненадата!…

Спартаковите люде изглеждали напълно обречени! Сражавали се хаотично, отчаяно, с упорството на обречени! Загивали обречени, ала не давали гръб на сражението! И навярно нямало да го сторят, докато вождът им се намирал между живите!…

Той обаче нахакано крачел към кончината си!… Газел през гъстите вражески редици също бивол из тръстика!… Отдето минел, подире му оставала мека пътека от трупове!…

Ала не се пазел изобщо!… В предмишницата му се забила поредна стрела!… Не й обърнал внимание!… Бил зает да обезглавява нов „късметлия“!…

 

162 (226)

Както обикновено, видението изчезнало отеднъж, оставяйки противно на вкус усещане за незавършеност. Родопис се намерила отново в мрачноватата стаичка – сънлива, а пък крайно тревожна, изтощена, сякаш пребита.

По тая причина въобще не отчела присъствието на Дария, чието лисичо личице предпазливо се подало отвън, иззад завеската на прозорчето. (Робинята я била следвала до атрия, сетне, съзирайки подозрителния Керсоблепт, изостанала малко, та едвам не изтървала „дирите“ й, а най-подир, когато дидаскалът и ученичката му влезли в дома на Бититралис, изгубила близо четвърт час, дорде се промъкне през струпаните навсъде дърва за огрев, за да обиколи къщурката и да открие идеалния за шпиониране отвор към Спартаковата одая. Но ето – сега била тук и наблюдавала в захлас, оставайки незабелязана.)

Що да види, обаче?!?… Съвършеното безобразие!!!… Господарката й седи на въшливо бедняшко ложе, турила в скут главата на някакъв си аргатин, стиска го, моля ви се, за ръка, зяпа го, гаче е владелецът на Пангейските рудници, па му шушне нещо като дърта баячка!!!… Между другото, оня (Да… същият, дето наскоро се сдърпа с пазвантите и изяде три казана пердах!!!) не реагира… Спи или пък е мъртъв!…

 

163 (227)

А след туй произхожда нещо хептен неприемливо!… Малката кукувица се навежда и целува голтака по челото!… Бррр… ама и безочие! Ако баща й види това, ще се гътне с такваз сила, че ще пробие излак до дъното на Друджо Дмана!

– Хайде, сънливецо!… – гука госпожичката на селяндура като на малко дете. – Отвори очи!… Ожидам те!

Окаяникът не помръдва…

– Помниш ли белите коне на Царя? Ох, пък и аз… Има си хас да не ги помниш! Зарад тях го закъсахме така!… Щеш ли да ги зърнеш отново?…

Момъкът не се събужда!…

Лудата го раздрусва леко, а после – с все сила… Изсвирва в ухото му… Запушва му носа… Тегли клепачите му нагоре, та склерите му се обелват като зрели сливи… Пръска го с вода от стомната до леглото… Ушива му плесница…

– Ставай, лигльо!… От месец дремеш!… Забрави ли ме?…

Ни стон, ни ответ!…

 

164 (228)

Чакай! Чакай! Това не бил прагът на падението!… Могло да стане и още по-зле!… Оная изпъшква от безсилие, ляга до момъка, па го прегръща, натискайки се в него при пълна липса на свян и приличие!!!

Захваща да гали синините по лицето му, да опипва превръзките по ръцете и чутурата му, пък продължава да му дудне в ухото:

– Дано топлината на тялото ми ти напомни за Света на живите, сирако! Дано туптящото ми сърце те присети, че някой те очаква Отсам! Ела си! Умолявам те!

Ала… комай отново ще удари на камък!…

Тогава (Не! Горкото същество изобщо не е с всичкия си!!!) почва трескаво да се съблича!!! Дария е поразена!!! Опулила е таквиз очи, като да зърне Океана отвъд Херакловите стълбове, отворила е такваз уста, като да глътне същия тоя Океан на екс!…

А Родопис, вече напълно гола, потръпвайки от хлад, се мушва под завивката на ефеба!

Ужас и безумие!!!

ДО НОВИ СРЕЩИ СЪС СПАРТАК И РОДОПИС, ПРИЯТЕЛИ! А СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА ЩЕ ВИ СРЕЩНЕМ С НОВИТЕ ГЕРОИ НА АВТОРА.