СПАРТАК. РОМАНЪТ – епизод 34

ПЪРВИЯТ У НАС РОМАН ПО КОМИКС, финансово подпомогнат от Национален фонд Култура.

Очаквайте Книга 1 на хартия по Коледа! Вече сме на страниците на Втора книга. Публикуваме я, така да се каже, на прима виста и в почти реално време, както я пише авторът, т. е. без редакция. ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ, КАКТО И ЗА ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС“СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ПИШЕТЕ НА САМИЯ АВТОР www.facebook.com/SpartakosTheLegend

Илюстрация – Манолов, Йорданов – от комикса СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2. Комиксът се издава от Исторически парк

 

Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Епизод 34

Глава IХ (ХV)

 

СТРАСТИТЕ НА РОДОПИС

 

73 медическа година (94 г. пр. Хр.) 

Ден десети преди последния на Метагейтнион (10 септември)  

Гинекейонът в Господарската къща, тюрзисът Еге, Перинтос

 

115 (179)

Дааа, любезни ми читателю, нашият Спартак така и не се запознал с подробностите около събитията, разиграли се по време на продължителното му залежаване… Родопис все бързала! А в настоящия момент – още повече! На нас обаче спешна работа не ни се отваря. Тъй че твоя милост ще научи всичко, за което дори главният герой в сагата ни не добил представа – как Розоликата се научила да броди из сънищата му, какво участие взела в изцеряването му, ала по-напред – как зреещите от години противоречия между нея и отеца й се обострили дотам, че да кулминират в невъзвратим разрив, сиреч в натурална семейна трагедия, и как станало тъй, че девойката възненавидяла баща си завинаги!…

Ето как станало:

Вечерта в деня на побоя, малко след като привикал Бититралис и след като го направил на бъзе и коприва, па го и заплашил, че смята да убие Спартак, ако последният продължи да ухажва дъщеря му, побрал езеро от жлъч в душата си и готов за нови скандали, парадинастът нахлул в гинекея, дето Родопис седяла самичка и ужким тъчала нещо на стана, а всъщност си поплаквала тихичко за пребития момък.

Гинекеят представлявал разточително обзаведен и добре осветен затвор на истинска глезена евпатрида – със скринове от черна нубийска дървесина, гладко моделирани статуи на нимфи и менади, високи стени, покрити с пъстри гоблени, вази, отрупани с полски цветя (отде градински тъдява – в планината) и меко ложе с резби и прозирен балдахин. Което си е право – право си е – перинтоският стратегос всячески се стараел да обгражда наследницата си с разкош и удобства… Ала си губел времето! За нея всичкият тоя лукс нямал никаква стойност! Просто не го забелязвала, даже и когато се ползвала от него!

Сега, осъзнавайки това обстоятелство и пресмятайки какви несметни средства пръска, за да е чалнатата му щерка задоволена и щастлива, Реметалк се ядосал още повече, а бил той гневен, както знаем, от мига, когато го уведомили за баталиите по двора, та изритал горкия Фарсалас! Затова се разкрещял на момичето си необуздано и без никакви предисловия:

– Истина ли е туй, що бе донесено до слуха ми, малка, безумна курво!?!

Родопис го изгледала неразбиращо, ала мигом скокнала от столчето пред стана и се вкаменила изопната в средата на помещението. Дългите й мигли, хубаво начернени със стибий, хвърлили плътна сянка върху парещия й от негодувание взор, а острата й брадичка допряла ключиците. Какво искал пак от нея тоя човек, що вечно товарел околните с разстроените си нерви, вечно лъщял с потното си чело, вечно размахвал полупразен бокал (носел го, за да смуче, даже и в нужника), вечно пръскал пяна из пастта си и огласял ехтящите коридори на имението с манифестациите на вселенската си неудовлетвореност! Защо не я оставел на мира?

– Не схващам какво хортуваш, кириос… – обърнала се неблагодарната принцеса безизразно към върховете на „аталинските“ си, бродирани със златна нишка пантофки. – И не позволявам да ме наричаш така!… Пак ли си пиян?…

Между парадинаста и неговата единствена рожба, прочее, отдавна се наслоявали недоверие и неприязън. Като дете Родопис изпитвала най-безобидно отегчение от тоя турен погрешка от Боговете за глава на фамилията й скучен мъж, що мислел само за злато и власт. Съзрявайки обаче, почнала да се дразни неудържимо от собственическото му отношение към майка й и самата нея. Да, Реметалк поначало проявявал въпиеща неприязън спрямо женския род, ала в най-есенциален вид, като най-пречистен екстракт, тя се изливала връз собствената му съпруга. Негодникът буквално ненавиждал клетата Хиона и постепенно я смазал с презрението си, при това с едничкото основание, че не му е родила син! Е, в края на краищата, конфликтът си бил техен, а Розоликата била възпитана да не се бърка в чужди конфликти… И търпяла дълго… Твърде дълго…

Ала сега… сега, по време на тая отвратителна „почивка“ в Еге, може би по заслуга на Спартак, зле прикритата вражда между отец и дъщеря заплашила да прерасне в бравурна колизия!

 

116 (180)

– Какъв кириос, мари? – зинал Реметалк и войнствено потеглил към девойката, сякаш да мине през нея като обсадна махина и да я изравни със земята, ала някак смогнал да я заобиколи и да спре чак пред стана, опръсквайки го със зелас от чашата си. – Кириос съм на цяла просперираща стратегия, ала на тебе имам злощастието да съм баща, и то с рядко срещан неуспех! – продължил да се дере и да снове напред-назад из таламоса. – Вярно ли е, че вчера си се лигавила с някакъв пенест на двора? Че си му гукала, гаче ти е равен?!? Че си получила едно от твоите ненормални… „видения“? И то в присъствието на отрепката?!? Че ти е даже призляло, та едва не си навирила петите?!? Пред мърльото и още сто човека окаяна сган? Че си се омазала пред половината комархия, смахната кучко?!? Луда си като майка си! И като майка му на… оня… – последното изречение дотурил едвам чуто, под мустак, ала Родопис го чула.

Тя междувременно неспокойно свивала и разпущала дребните си юмручета. Що да стори? Знаела, че в подобна ситуация с отеца й всеки потърпевш следва да избира между две възможности – да си мълчи хрисимо и да се остави парадинаста да го унищожи или пък да се защити пламенно и да провокира парадинаста да го унищожи! Все пак взела решение да не трае:

– На кого?!? Кой е тоя „оня“?…

– Сещаш се, кукувицеее!!!

– О, Спартак? Познаваш майка му? Тя… не е ли… ъъъ… мъртва? Той самият май не знае много за нея…

 

117 (181)

При споменаването на думата „Спартак“ обаче Реметалк освирепял, сбарал щерка си за лакътя, завъртял я като гадателски пумпал, та я обърнал към себе си, и замахнал с отворената длан на същата ръка (нали в другата крепял виното)!

– Ха, посмей да ми посег… – изрепчила се Родопис, ала…

… Още преди да довърши, гръмотевичният плесник едвам не отнесъл кукленската й главица! Залитнала, но сварила да се подпре на клизмоса край писалището, дето пишела упражненията си по гръцка граматика, и по чудо останала на крака!

– Мълчиии! – изкрещял й безумецът. – И не говори повече за тояяя! Не искам да чувам името му до края на живота сиии!

Сетне се шляпнал по изпотения лоб:

– Леле!… – връхлетяла го плашеща догадка. – Ти да не си хлътнала по селяндура, малоумнице?!?

Момичето само изпръхтяло от раздразнение…

Парадинастът надигнал бокала… Пил, дорде накрая засмукал въздух със сърбане… Захвърлил празния съсъд, издърпал дъщеря си за брадичката, приближил образа си към нейния и я загледал злобно в очи…

 

118 (182)

Родопис, разбира се, опитала да се изскубне, ала ударила на камък. Размахала ръчички, но оня ги уловил за китките, разперил ги широко и по тоя начин я обездвижил, вързана гаче на робски трипалиум, е, поне от кръста нагоре!

– Ще те удуша, никаквице! – промълвил изразително и с пресилени движения на устните, все едно говорел на глух, докато я държал тъй разпната.

– Хайде! Захващай се! – изфъфлило момичето.

Взорът на Реметалк обаче се замъглил и той проплакал:

– Скъси ми дните, дете!… Ти ще ме пратиш под могилата, видно е!!!

– Ах… Нима?…

– Не се прави! Знаеш що говорят за тебе, объркано същество! Не си наред, горкана! Втълпила си си, че имаш провидска дарба! Според тебе Бог ти говори! Това е толкова… толкова… противоестествено!!! Не щеш да се омъжваш! Боя се, че ако те натисна по тоя въпрос, ще си прережеш вените!…

– И правилно се боиш!

 

119 (183)

Гръмнал нов шамар! В сравнение с него първият се сторил на Родопис повей от лебедово крило! Тоя път се гътнала възнак, ала баща й рязко я изправил и продължил да се вайка:

– Не вдявам нищо от твоите тъй наречени способности! Не ги разбирам! Не ща да вярвам, че ги притежаваш! Плаша се от тях! Мразя ги! Светски човек съм аз, земен! Не ме вълнуват гадания и знамения! Знам само, че в моя род никой нивга не се е държал тъй откачено! Питии сред Реметалкидите нямаме! И не са желани! Живеем в настоящето!… Мамка му! Сякаш малко са грижите на главата ми, та следва да треперя и, че единствената ми приемница ще излезне някакво изчадие! – па се обърнал към небето с жест, наподобяващ прегръдка. – О, Велики Кабири, защо вместо със здрави и умни момчета, ме сподобихте с туй непригодно за действителността създание? Добре, бе! Дъщеря – дъщеря! Ама не може ли да е баре нормална, не може ли да я задомя за обикновен, знатен, имотен, високопоставен мъж, та да ми пръкне читави внуци? Не! Тя не разговаря с никого от влиятелните ми хетайри, не общува с никого от моето аристократическо обкръжение! Тя, моля ви се, се сдушва с един полуроб, комуто веднага демонстрира всичките си извратености, за да ме направи за резил!

Приключил монолога си към Отвъдното, се обърнал отново към момичето:

– Чувай добре! Не бих желал за нищо на света да се раздумваш с оная буца оборска тор… стопли ли, луда жено?

– Не аз… Ти си полудял! Ти си буца тор! – зашлевил го отговорът в мутрата и ударът май бил по-як от най-звучния плесник, на който се мислел способен!

 

120 (184)

Реметалк се наканил да запердаши рожбата си отново, ала… Изеднъж се втрещил! Уплашил се от себе си!… Осъзнал какви ги върши! (Навярно наистина бил побъркан! Промените в настроенията му ставали по-непредсказуеми от Протеевите метаморфозиси! Не било на добре това!… Холето в организма му може би идело в повечко!) Мигом се сгърбил и надянал физиономия на искрено съжаление! Посегнал плахо да помилва момичето по бузата, ала то се дръпнало в ужас, като че искали да го жигосват.

– Ооо! Милост, милост, малка принцесо! – измучал, па се подвоумил дали да не се и свлече на колене. – Що сторих? Извини ме! Извини ме тозчас! Татко те обича! Татко… ъъъ… Истината е, че татко е… ъъъ… неимоверно разстроен от поведението ти и… Ох! Мале! Мале! Заболя ли те, миличка, свидна моя рожбо?

– Говориш врели-некипели, кириос… – осведомила Родопис насрещната стена, защото не можела повече да гледа насилника. – И твориш безумства! Аз… Не беше тъй, както си въобразяваш!… Това момче… То е особено… Ние просто разговаряхме и…

 

121 (185)

Разкаянието тутакси освободило ума на принтоския стратегос и той се озовал пред нов изблик! Накокошинил се, петимен да довърши побоя, ала в последния миг някак се съпикясал и само просъскал:

– Внимавай, момиченце! Каквото и да чуеш за хлапака, стой далеч от него! Защото ще го… – направил знак за прерязване на гърло. – А тебе, хубостнице, ще лиша от наследство и ще проводя жрица в някоя възможно най-зачукана из Орбелос обител! Предупреждавам те! И не ща нивга веч да узнавам, че си правила оракули, че си добивала видения и че си долавяла гласове свише!… Абе, злато мое… – подсладил неочаквано жлъчния си тон. – Кой ще те вземе такава! Знаеш, че рано или късно, ще трябва да те пробутам на някой нещастник… Инак, един ден, когато си замина, богатствата ми ще се обърнат на прах и ще бъдат разпилени от Синовете на Астрея! Теб не те бива да вардиш имане, да се грижиш за собственост, да въртиш ойкия! Следователно ти е необходим мъж, който да прави това! Но кой мъж би те изтраял? Ще те усмърти от пердах още първия месец подир венчавката и ще присвои всичките ни фамилни съкровища! Вразуми се, ей!