Илюстрация: първите две книги от поредицата СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, художници: Теодор Манолов, Евгений Йорданов; цвят: Теодор Манолов и Десислава Илиева. Изд. Исторически парк.
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ РОМАН ПО КОМИКС. Първа книга на СПАРТАК. РОМАНЪТ бе подпомогната финансово от Национален фонд Култура. Очаквайте я на хартия до края на годината.
Вече сме на страниците на Втора книга. Публикуваме я, така да се каже, на прима виста и в почти реално време, както я пише авторът, т. е. без редакция. ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ, КАКТО И ЗА ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС“СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ПИШЕТЕ НА САМИЯ АВТОР www.facebook.com/SpartakosTheLegend
Теодор Манолов
СПАРТАК. РОМАНЪТ
Роман по комикс
Епизод 26
56 (120)
Старецът пристъпил към изпълнението на обреда. Отпушил меха и полял главата на магарето с вино, мрънкайки в брадата си нещо монотонно и, естествено, неразбираемо. (Че кой порядъчен свещенослужител, оргеон или йерофант си дума словото ясно, точно и прав текст? Кой произнася сакралните заклинания отчетливо и членоразделно, наместо да ги напява завалено, гаче с мундщук между зъбите? Нали една от най-важните съставки на всеки ритуал е невнятността му за простосмъртните участници в него?)
Фарсалас пък, обзет от, поне по собствено мнение, чист Божествен ентусиасмос, с изненада установил, че поназнайва баре още едно четиристишие от Аресовия химн. (Да, същия, що някои приписват на самия Аед, а други, по-неизкусени от Орфиката – на интерпретатора от Иос.)
Аресе несъкрушими, безстрашен, могъществен даймон,
оръжелюбецо храбър, убиецо, дрънкащ доспехи,
поглеж своя син блуден, жаждащ във кръв да се багри,
носещ смъртта на вразите, с меча си дирещ разплата!
Дядката го изчакал да затвори строфата и изеднъж вдигнал високо своето копие-жезъл, па се изкрещял към вече притъмнелите небеса:
– Знам, че всяко безчестие пред взора ти, Боже, е изкупимо с достойни деяния! – сега вече му се схващало всичко. – Ама ще простиш ли боязливостта – най-грамадния кусур на един ратник? Ще простиш ли еснафщината, дребнавостта и сребролюбието на тоя роб на ежедневието, що предаде Учението и Пътя на ликоса, па ги смени с живуркането на нечестивеца?
57 (121)
Сетне се вдървил в екстазис и заслушал тишината, що надвиснала, когато Търбуха изчерпал познанията си върху орфическата лирика. Последните отблясъци на давещото се в океана нейде далеч на запад Слънце боядисали брадата и половината му лице в огън, вятърът развял редките му коси и той, гърчавият никаквец, що тежал четвърт медимн с все кирта по себе си, добил величествен изглед на истински древен мъдрец – същи Абарис, стиснал гигантската стрела, с която подир малко ще литне към Хиперборея! По едно време закимал, като да чувал повеля свише и да потвърждавал, че я разбира правилно, па бръснал фино шията на магарето с върха на жезъла си! Шурналата от цепката кръв го опръскала до вежди!…
– Боязънта, Могъщи – заскандирал, – унищожи човека, наречен Фарсалас! Но ето – той е тъдява, навярно разкаян, и те зове на помощ!…
Нозете на осела се подгънали и главата му пльоснала на екскхарата…
– Клетникът иска възмездие, пък гине от ужас да не изтърве благата си службица, тайното си убежище и живота си на добре платено страшилище!…
Гъстата, червено-черна гняс, окъпала олтара, взела да се събира в издълбаните по повърхността му улеи, изобразяващи непозната за нас древна руна – навярно символа на Арес…
– Мечтае да въздаде справедливост, ала уплахът му е по-силен от гордостта! А Съвършеният воин не се бои от нищо! Заклевам те, пречисти го!!! Приеми дара му!!!
Въпросните улеи, изглежда, били нарочно вдълбани под наклон, за да потече кръвта в определена посока – към димоотводната дупка, в която да се излее… И тя се насочила право натам!…
58 (122)
Пък оттам покапала вътре в хиерона, точно в огнището, дето мигом се изпарявала със съсък. Замирисало гадно. Фарсалас грабнал фиалата, протегнал я високо над пламъците, за да улови в нея тоя ръждив, смърдящ на насилствена кончина дъжд. Огънят опърлил космалака по ръцете му, ожарил го, по гърдите и предмишниците му цъфнали мехури, ама не почувствал болка! Нали се сещате – вече бил неуязвим!…
„Брей, мама му дългоуха – казал си. – Де се побра толкоз вода в един спаружен от старост осел? Шурти като из гътнат питос!… Гаче не е клано магаре, а е правена Панатенейска хекатомба! “
Кръвта вярно нямала край! Дискосът скоро се напълнил!… Струята улучвала главно него, но чат-пат се разпръсвала от въздушното течение, та обливала и лоба, раменете, че даже и меча на Търбуха! Скоро той целият се обагрил в тъмночервено!
Това, според служителя на Арей, що продължавал да каканиже от покрива, било доволно харна поличба!
– Съвършеният воин няма нищо за губене освен честта си! – крещял старецът изстъплен. – И я варди по-зорко от живота си! По-ревниво от красива жена! По-стръвно от златно имане! Налей му го в чутурата, Непобедими!… Я? – присетил се изеднъж и метнал убийствен поглед през дупката. – Ти що не пееш, бе!
– Не помня нататък… – рекъл Фарсалас.
– Лъжеш се! Недей спира танеца! Вглъби се в ритъма! Недей мисли за друго, па ще се сетиш!!!
– Слушам, тат… богослужителю!
И нашият отново зарипал, съсредоточил се в музиката, що кънтяла из черепа му, синхронизирал дишането си с въображаемия бесен такт, що отмервал смяната в положенията на тялото му, сраснал се със свистящия си меч, обърнал се на прецизен стоманен механос за мимиране на емоции, проумял езика на несловесното, на символното общуване с Мирозданието посредством сложни, повтарящи се, изведени до знаци действия, изразяващи неизразими състояния и невидими, сиреч душевни свойства, приел формата на носено от вихър листо, а вихърът се явявал Висшата сила, що направлявала мускулатурата му в момента, навлякъл кожата на животно, изпълняващо ритуални движения, за да привлече вниманието на партньора си, като неговият партньор в тая възвишена игра бил не друг, а самият Повелител на унищожението!!!…
И тогава думите на песента сами бликнали из едно добре укрито от самия него кътче на личността му, намиращо се далеч, далеч подир съзнанието:
Аресе, немилостиви, брат на богиня Ерида,
за всяка обида и слабост неумолим отмъстител,
дай ми от твоята доблест, та някой ден аз да успея
да отклоня от глава си таз горка, крещяща неправда!
59 (123)
Образът му в тоя миг представлявал мраморна хероическа маска!… Пак си бил гол, но вече не изглеждал смехотворно! Розовата му, покрита с косми кожа постепенно придобивала стоманена твърдост и блясък, превръщала се в лъскава броня!
Хърбавият телест пък хептен отсъствал, обезплътен до трансцендентен Монолог от Отвъдното! Стените на светилището също чезнели, но не и подредените като тухли в зидария черепи, от чиито орбитални кухини сега струяла съскаща на мехурчета, очевадеща алена светлина! Мечът в дланта на Търбуха поемал тая неземна светлина, па я пречупвал и връщал, оцветена в черно, като че бил издялан от Lapis obsidianus. Гъстият кървав дъжд продължавал да се сипе и нозете на Фарсалас затъвали в нещо като петмезено блато! Халюцинация ли се явявал, или умел фокус, няма как да знаем, ала за жертвоприносителя тоя фантастичен мизансцен представлявал единствената възможна реалност!
Аресе, як шлемовеец – виел той, вдъхновен, – дара ми недей подминава!
И укроти ми в гърди тоя бяс, що ме тласка измамно
срамния път да поемам, но дързост в душата налей ми,
че да изкупя позора на свойта нерадостна участ!
А воят му не отеквал самотно!… Не, той сякаш се вписвал в тържествена мелодия, изпълнявана от невидим хор и придружена с тътен на кумвалоси, звън на форминги и писък на авлоси, досущ Пиндарически епиникион!
Но ето!!!… Насред грандиозната какафония се разнесъл Гласът на Бога (или, кой знае, сигурно умелата имитация на жреца):
– Съдбата!… Всичко на тая земя се подчинява на Съдбата. Нищо не й убягва! Даже Безсмъртните в отвъдните си селения са зависими от прищевките й и податливи на капризите й!… Никой не е по-горен от Нея!!! Или пък?…
Жужащото също рояк оси сияние почнало да се сгъстява пред Фарсалас, образувайки някаква позната форма – антропос, огромна фигура с човешки очертания!…
– Съвършеният воин! Само той е способен да я пребори!… Както всичко и всякого! Включая и Предначертанието! Той е самото Изключение! Пред волята му някой път са безсилни и мойрите, и Адрастея!
Съществото от блестящи атоми се доизкусурявало бърже!… Вече добивало вид на снаряжен хоплит с древен бронзов, напълно скриващ лика му шлем и още по-древен бронзов фасганон!…
– Съдбата!… Съвършеният воин обладава способността да се измъква из опеката й… Да се подиграва с Предопределението, да руши Реда, да дебалансира Равновесието!… Защо? Защото е агент на Ереб, на разрушителната сила, без която Системата, Космоградежът, Всеустройството, Световната махина ще дойде до пълния си застой и ще се парализира! Ще се обезсмисли в безцелен Цикъл, в безконечно Повторение на самата себе си! Мракът е горивото на Вечното движение, Смъртта е механизмът на Метемпсихозиса, на Реинкарнацията! Затуй Съвършеният воин сее купчини Мрак и жъне камари Смърт! И тъй подтиква Мирозданието към Обновление! Руши стазиса на Извечната хармония и причинява неповторимия феномен на Прогреса! Велика и страховита е неговата мисия – да превръща напразния Кръговрат в устремена към свършека си Линейност! Приносител е той! Не просто убиец, що похищава хиляди животи!… А демиург, що преражда хиляди души!
Тогава Фарсалас го цапардосало Просветлението! Фигурата от огън била готова и изстивала, губейки яркост! Отърсен от дребни притеснения, възвисен връз хорските слабости, спокоен също спящ младенец, сега бившият пазвантин се възправял срещу безликия си Покровител! Или, може би, Враг?… Навярно тоя Съвършен воин, за когото идело реч – съвсем действителен, стегнат в доспехите си и готов да приведе оръжието си в действие. Дали туй не бил самият Бог?!?
– Съдбата!… Немезисът! Предизвикай ги в Моето име! Плюй в лицата им! Накарай ги да се срамуват! Жертвата ти ще бъде приета, дори ако тя е сетният ти дъх! Щом трябва, плати с тоя дъх Спасението си! Опростен си!!! Дарявам ти Кураж и Смисъл!!! А сега следва да влезеш в битка с… ъъъ… онуй нещо там! Да го премахнеш, или да погинеш! И в двата случая твоето психе ще е свободно! Навеки!…
60 (124)
И Фарсалас, храбър като нивга до днес, нападнал Незнайния воин!!!… Със скок го нападнал, понеже оня го надвишавал с баре стъпка, пък знаем, нашият синковец хич не бил от недораслите!…
Ареевият пратеник отразил атаката без затруднения и май без да помръдне друго, освен трите стави на десницата си! Просто махнал с ръка, гаче пъди досадна буболечка, и фасганонът, реликва от времената на Ил и Приам, ако не и на Долонк и Тракс, що трябвало да е станал на пепел и трици преди столетия, издрънчал в сблъсък с новеничкия халипсов копис, но, противно на всички очаквания, не само не се разполовил, ами дори леко нащърбил закаленото стоманено острие! Ясна работа – Търбуха имал вземане-даване с дивинна сила или поне с веща магея!…
Музиката затихнала, обаче Гласът продължил да ечи в главата му:
– Бог, види се, още те люби, прокълнати! Дори и сега е готов да те подкрепи! Рече Той: ако доживееш утрешния ден, ще ти се предостави знак кога и къде да сразиш виновниците за положението си!… Ясен знак!… Дано не го пропуснеш, какъвто си гламав!