Спартак. Романът. Епизод 23

СПАРТАК. РОМАНЪТ – епизод 23

Илюстрация: новият комикс СПАРТАК.ЛЕГЕНДАТА 2, въз основа на който е създаден този роман. Издава: Исторически парк.

Исторически парк

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ РОМАН ПО КОМИКС. Първа книга на СПАРТАК. РОМАНЪТ бе подпомогната финансово от Национален фонд Култура. Очаквайте я на хартия до края на годината.

НФК

Вече сме на страниците на Втора книга. Публикуваме я, така да се каже, на прима виста и в почти реално време, както я пише авторът, т. е. без редакция. ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ, КАКТО И ЗА ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС“СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ПИШЕТЕ НА САМИЯ АВТОР ТУК.

Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Роман по комикс

Епизод 23

34 (98)

Следобед – същата работа: Спартак бил пратен да измете нападалите по плочника есенни листа… Подир дълото лежане, макар малко да се задъхвал, се трудел с охота и даже си свирукал една вехта, тържествена мелодия, що народът приписвал на евмолпида Мусей. Наблизо минавали роби и слуги… Цъкали с уста – чудо Божие!!!… Тоя левент отдавна би трябвало да се снебива по Елисейските поля, пък я го глей, хвала на Панакея!… Поздравявали го. Някои даже спирали да разменят приказка с него…

Междувременно в Бял бик:

Още по-кисел и отчаян, Фарсалас също замитал пред хана… Рвението му обаче се явявало съвсем нецелесъобразно, понеже веело тъй зверски, че току-що сбраната на купчини шума се разпилявала отново и отново.

Мукала час по час се влачел до го нагледа и да му се накара:

– Учудващо е, брат, колко безполезен може да бъде канара-мъж като тебе! Досущ Данаидите си – от заранта пълниш пробито ведро! Как искаш да ти плащам за тая ялова деятелност?

Фарсалас го гледал изпитателно, сякаш му вземал мерки за саркофаг, и си мислел:

„Богът на кръвта и сражението явно ме е изоставил навеки! Трябва да му принеса жертва! Да го умилостивя и подсетя за себе си! Трябва да ида при оня йерофант в планината! Трябва да го питам що да правя!“

Таман поприключил с тъпото си занимание и дворът добил приемлив вид, когато изеднъж шантавият Борей издул бузи и сторил истински погром… Дъхът му връхлетял изотгоре и за миг върнал мястото към изначалния Хаос!… Боклукът се пръснал, тинята от локвите се вдигнала, отнейде дохвърчали хлабаво прострени дрехи и цялата тая бъркотия се завъртяла в бушуващо из въздуха кълбо от четирите стихии…

Фарсалас изревал от яд, праснал дръжката на метлата в земята тъй бясно, че тя се разполовила, па се юрнал да дотроши и доразхвърли всичко, що съгледал наоколо!!!…

 

Глава IX

ИЗБУХВАНЕТО

 

73 медическа година (94 г. пр. Хр.)

Ден четвърти преди последния на Боедромион (17 октомври)

Дворът на Еге и ханът в село Бял бик, Перинтос

 

35 (99)

Но, ето, дошъл денят на Спартаковото бягство от тюрзиса, а както читателят помни, въпросният изтощителен, пълен с изпитания и неочаквани обрати ден почнал твърде свежо и оптимистично. Заранта се очертала следната заблуждаваща картинка: Хелиос, в ефирен химатий, с развети коси и тежка лъчиста корона, уверено напредвал по небосвода. В крепостта царяла кротка безметежност… Момъкът напето крачел към ковачницата с ведро вода в десница… Лицето му сияело!… През отметнатото платнище на входа на работилничката съзирал Бититралис да майстори съсредоточено някаква със сигурност непроста вещ… Още не забелязвал питомеца си (прибрал се бил нощеска и не знаел, че оня е вече на нозе)… Предчувствайки, че ще го изненада приятно, Спартак разтягал румени страни в широка усмивка…

Междувременно в Бял бик:

Пак валяло, тоя път ситно и всепроникващо… Овалян в нечистотиии, стиснал дълго, криво скалме, Фарсалас преследвал по двора едно непокорно прасе, обладано от безмилостния Деймос!… Джапал бесен из калта вече половин час, ала краставата гад не му давала да я барне!… Уж изтощена, поспирала в някоя дълбока локва, Търбуха се завтичал да я приклещи и заножи, обаче тя всякога съумявала да се изсули в последния момент!…

 

36 (100)

Но когато това се случило за четвърти път и заколителят пльоснал по корем в мръсната вода, той не издържал повече, изправил се, па се обърнал към Небесата:

– Бъдете проклети, тъкачки на Съдбата, курви долнопробни!… На мамицата ви черна в бездънната паст да го наместя! На скопения ви татко да му го…

Слугите, които, имитирайки трудова дейност, се щурали из двора като Демокритови атоми, заковали на място и избухнали в несдържан смях, сочейки „воина“ с мазолестите си пръсти. (Виждайки на какви поругания го подлага стопанинът Мукала, вече не се притеснявали да му засвидетелстват презрението си съвсем открито и нагло!)

– Внимание, внимание – глумели се просташки. – Нашият неустрашим ликос днеска мери сили с Калидонския глиган! Ха-ха… Неравна бран, бих рекъл, ха-ха…

– Залагам десет сребърника, че нерезът ще обере лаврите! Ха-ха-ха…

– Кой нерез, бе? Тоя с двата крака, или тоя с четирите?…

– Казах ли ти, брат! Свинята помля бабаита!!! Ха-ха-ха…

– Стой малко! Ти де съгледа бабаит? Нал ти викам, аз виждам две свине!

Някои видове унижения, драги читателю, се преглъщат лесно – на сухо… Други, по-компрометиращи – с порядъчна доза вино или медовина… Трети само времето изличава от паметта… Четвърти обаче са дотам гибелни за достойнството, че предизвикват незабавна реакция и могат да се прокарат през туй, що Стагиритът нарича „епиглотис“, единствено с кръв!!! В случая на Фарсалас се касаело за последната от изредените категории… Затуй нашичкият отклонил вниманието си от ловитбата и го прехвърлил връз подигравчиите!…

 

37 (101)

Яростта му лумнала като Родоски огън и той стремително се насочил към шегобийците, ненадейно напуснати от доброто си настроение!… Повечето от тях мигом се обърнали и се отдалечили, ала двамината най-устати, залепени към стената под козирката на плевнята, за да не ги мокри дъждът, имали неблагоразумието да останат на място. Прасето комай отървало кожата, ала Фарсаласовият покровител – кръвожадният Бог на войната, си искал фороса или поне негов приблизителен еквивалент! (Не беше ли, прочее, рекъл още лудият Емпедокъл, че в Природата нищо не възниква и не изчезва, нищо не се губи, а само се преобразува и замества. Тъй е, види се, и според Безсмъртните – отменят ли по прищявка присъдата си над някого, моментално я стоварят връз другиго!) Е, двоицата „смелчаги“ не се равнявали точно на добре угоено прасе, при това ни по тегло, ни по полезност, но Търбуха вярвал, че ще свършат работа!…

– Ей сегинка ви разплаках майчиците, нещастници!… – уведомил ги в движение и подхвърлил ножа, за да се намести по-удобно в десницата му.

 

38 (102)

– Леле, велика Котито, помагай!!! – глътнал си езика първият – един тъдявашен отворко, известен с прозвището Змея. – Що ми трябваше да дразня тоя троглодит?…

– Втасахме я! – отбелязал вторият – пришълец, комуто местните викали Титира, па опитал да влезе в преговори с бесника. – Чакай, човече!!! Само се бъзикахме!!! Недей сега да…

Търбуха обаче целеустремено връхлетял наглеците… Титира се разпищял и подготвил да духне, ала нямало страшно – въпреки огромната си телесна маса, Фарсалас търчал добре на къси разстояния. Бил уверен, че ще докопа беглеца при все преднината, що възнамерявал да му предостави…

Затуй, без да припира, сграбчил Змея за яката… Вдигнал го във въздуха също гълъбово перо, опрял го о дъсчената стена, а с другата ръка прицелил върха на ножа в гърлото му…

– Неее, твоя милост! – заувивал изтънко като берекинтийска флейта онзи. – Недей ме поврежда! Повече няма да се майтапя! В тирса на Диметера се кълна…

 

39 (103)

– Спокойно, тебе ще пощадя, тарикат!… Твоите глуми бяха поне остроумни!… – успокоил го Търбуха, ала в същия миг нарушил обещанието си и замахнал!…

– Ааааааа – вреснала жертвата панически, съзирайки отпреде си зловещия силует на Танатос…

Това, естествено, било зрителна измама… Фарсалас ги умеел тия работи… Да си цапа ликос ръцете с убийства на дворни аргати – не, благодарим!… Но виж, да ги посплаши за разтуха, никак не било лошо хрумване…

Та по горната причина ножът не пронизал гръкляна на човечеца… Забил се в дъските през яката му на четвърт кондил под ухото, тъй, че го приковал към стената и оня увиснал като на закачалка, размахвайки нозе в празното пространство.

– Ала приятелчето ти ще го отнесе! – изревал отмъстителят и се обърнал към Титира, що тъкмо набирал скорост няколко стъпки надире… – Поспри, друже, ида за душата ти!…

 

40 (104)

Титира разполагал с добър аванс и му се чинело напълно постижимо да дотърчи до вратника на таверната, дето да се постави под юрисдикцията на Мукала и да стане недосегаем… Фарсалас обаче изхвърчал подире му с неочаквано висока скорост и заджапал низ локвите с широки крачки, оставяйки подире си разпенена диря, по-широка от тая на кораба „Сиракузия“!

Стигнал го с точно четири скока, протегнал ръка и сграбчил ветреещата се зад кльощавия му гръб риза!…

– Викам, дай да си оправим сметките и с тебе, байно! – уведомил го за намеренията си, докато го привеждал в неподвижност.

– Помощ, добри людеее!!!… – ревнал оня. – Убиват меее!!!…

Търбуха го обърнал към себе си, па го накарал да замълчи с два плесника, що могли да пресоват мраморна статуя в надгробна стела, а сетне го натиснал надолу тъй, че завалията се сгънал на колене… Дотам бил пощурял от яд, че намислил да му отреже езика! Сетил се обаче, че е зарязал скалмето забучено в стената… Променил намеренията си…

 

41 (105)

Сграбчил ухото му в шепа, подпрял го с коляно в гърдите, па дръпнал рязко, хем без да се напъва Бог знае колко!… Ухото на нещастника се отскубнало и му останало в ръката, а от дупката на неговото досегашно място шурнали кървави струйки!!!…

– Майчицеее!… – писнал осакатеният. – Загивааам!!!…

Фарсалас разтворил пръстите си с дебелина (а вече и цвят) на сурови наденици и загледал гнусливо телесния отломък.

– Чувай ме добре, лайно миризливо – процедил. – Всеки път, когато ми се ухилиш насреща, ще махам по парче от тебе! За следващата си „закачка“ ми дължиш и едно око! Отсега да си го имаш на ум!…

Настъпила кобна тишина. Титира се захласнал от болка и ужас! Даже и Змея замръзнал като в жива картина, увесен на стената! Моментът на върховно напрежение бил близък до съвършенството!… Липсвала само малко епична музика и един тържествен хоров стазим!…

Сетне майсторски изградената кулминация се разпаднала по най-банален начин!… Вратникът на таверната зейнал и оттам се изсипали неколцина прислужници, въоръжени със сатърчета, кухненски ножове и шишове за печене на месо. (Мукала не бил между тях, сигур обикалял селцата за продукти.) Пристигали, види се, да спасяват окепазения си събрат. Малко късно, в интерес на истината…

630 Views
error: Content is protected !!