Илюстрация: авторът на този роман със своите комикси СПАРТАК.ЛЕГЕНДАТА, издадени от Исторически парк.

В ЦЯЛ СВЯТ СЕ ПИШАТ И ИЗДАВАТ РОМАНИ ПО ИЗВЕСТНИ КОМИКСИ.

У НАС В ТОЗИ МЕГАПОПУЛЯРЕН ЖАНР ДОРИ НЕ БЯХА ПРАВЕНИ ОПИТИ.

ДОСКОРО!

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ РОМАН ПО КОМИКС. Първа книга на СПАРТАК. РОМАНЪТ бе подпомогната финансово от Национален фонд Култура. Очаквайте я на хартия до края на годината.

Вече сме на страниците на Втора книга. Публикуваме я, така да се каже, на прима виста и в почти реално време, както я пише авторът, т. е. без редакция. ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ, КАКТО И ЗА ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ПИШЕТЕ НА САМИЯ АВТОР.

Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Роман по комикс

Епизод 22

29 (93)

– Каквооо?!? – гракнал бившият надзирател с тембър, на който могло да настърже ряпа. – Ти не си с всичкия си? Това е резил, бе! По-скоро бих навирил петалата от глад! Де се е чуло и видяло воин да работи?

Тъй било по земята Перке от време оно. Поне по селата. Там, както, разбира се, не без известни преувеличения, разправя още Херодот, работели само работниците, сиреч крайните бедняци, женорята, недъгавите и по-големшките деца. А здравите, пълноценни мъже ставали я стражи на парадинасти и местни магнати, я царски люде, естествено, от низш ранг, я наемници в чуждоземни армии, я, в най-лошия случай, ловци, разбойници или коневъдци. (Коне – да! Да въдят коне бивало! Все пак това са помощници в битка, не презрени месодайни като овцете и другите рогати!) Вярно, през последното столетие в равнините около големите човешки средища нравите се били поизменили, ала при хипемолгите, чийто потомък, въпреки нежеланието да го признае, се оказвал Търбуха, тия стародавни предписания и до момента се равнявали на закон. Ето защо Фарсалас се възпротивил безапелационно:

– Не можеш да сториш подобен грях! Да накараш ликос да храни свинете, това е…

– Ликос, ликос, ама изпаднал! Несъстоял се ликос – обърнал се демонстративно да си върви Мукала. – Но ясно… Не щеш да се трудиш… Не щеш да си тръгнеш… Щеш, значи, да се разходя до Еге и да разкажа на стратега всичко за миналото ти! Добре! Ти си полегни. Ще се повърна с реметалковите мечоносци.

 

30 (94)

Търбуха, то се знае, бил в състояние да надвие известна бройка от споменатите мечоносци. Ако се понапънел, това количество навярно щяло да се удвои. Подир туй можел да си плюе на петите, та щели да го уловят за… сянката, ама работата не била там! Още хранел надежди да възстанови поста и прерогативите си в Еге, още кроял планове за връщане към безгрижния животец на добре платено бостанско плашило. Затуй възможността да окаже съпротива на официалната власт в лицето на парадинаста или неговите хора не се вписвала в намеренията му по никакъв параграф.

– Стой, бре!… Де хукна?… – проявил видими признаци на паника. – Какъв търговец си ти? С тебе човек не може и да се попазари! Чакай! Приемам! Десет драхми, нали?…

Мукала вече бил на вратата и царствено отмятал прашната завеса, за да се оттегли, оставяйки най-силното впечатление за превъзходство, което би могъл да произведе изобщо. Изиграл ролята на господар на положението по-убедително от дърт трагед. Миг преди да изчезне в тъмния отвор, извърнал глава с презрение, при това едвам-едвам, не чак толкоз, че да срещне погледа на жертвата си, па отсякъл:

– Шест!… Щом гостоприемството ми не ти е достатъчно. А сега си вдигай дирника и марш вънка!… Един шопар чака за колене. Слугините ще ти укажат де е кочината…

 

31 (95)

И си излязъл!… Търбуха останал самин в полутъмната стаичка. Отпуснал се без сили на стола, па се напънал да осъзнае, че ситуацията, в която го насадили Мойрите, не е просто напечена! Тя била нажежена до хващане на коричка!…

Свалил меча от стената, засилил се да го строши на коляно, ама се сетил, че е разорен и навярно скоро ще се наложи да го продава… Отказал се…

– Ратайче, ратайчеее… – процедил през възедрите си златни зъби. – Ти ми докара тоя позор! Зарад тебе паднах дотам да чистя кочини и да трая своеволията на някакъв жалък ханджия! Само кръвчицата ти ще отмие проклятието! Труп си, Спартак!…

Върнал се в седнало положение. Жегата си била отишла… Потта му взела да изстива опасно… През кривата дупка, изпълняваща ролята на прозорче, ведно с мразовития дъх на севера, влетяло ръждиво есенно листо – сиротно, рязко състарено, болнаво, кахърно и напълно управляемо, без собствена воля, без право на избор, изгубило естествената си среда, подмятано от враждебни ветрища…

Също като него – клетника…

 

Глава IX

ИЗПИТАНИЕТО

73 медическа година (94 г. пр. Хр.)

Ден шести преди последния на Боедромион (15 октомври)

Дворът на Еге и ханът в село Бял бик, Перинтос

 

32 (96)

И тъй, белязан от първичните сили на Сътворението да стане воин, но деградирал още преди години до бандит и наемен бияч, сега Фарсалас се обърнал на нещо хептен долно – окаян, че и окалян (напоследък валяло като по Девкалионово време) черноработник, и всъщност заел същата непрестижна длъжност, каквато изпълнявал в Еге омразният нему бититралисов храненик! Доскоро кичен с титлата Почетен гост на хана, понастоящем той бил разжалван повсеместно до статута на образцова отрепка!…

Междувременно в Еге:

В едно прекрасно утро Спартак се събудил и се изправил в постелята, здрав и бодър! Връз челото му танцували слънчеви лъчи, а откъм двора долитало усещане за Аркадска идилия… Там дърветата се ронели, но утрото миришело на светлина и упование в бъдното… Всичко живо се движело бавно, обхванато от приятна, смълчана есенна пустота – и отвънка, и отвътре. Било тихо, ама не чак прекалено, не чак да си чуеш мислите, щото отнейде, сред миризмата на опадала шума и готвено зеле, съвсем дискретно, не натрапчиво като в по-усилни дни, да речем, по жътва или преди Празника на Дигона, се прокрадвали стенанията на робите и псувните на пазвантите… Обаче и те – доста премерени… Наближавала зимата… Важната работа по къра била приключена… Хората вършели сетните си деятелности за сезона морно и улегнало…

Спартак се протегнал и усмихнал. Сетне се огледал – главата и ръцете му още били в превръзки, охърбавял бил досущ тръстикова цевница, но го изпълвали свежи, витални настроения! Скочил чевръсто от леглото и… се търкулил на пръстения под… Нозете не го слушали!…

Междувременно в Бял бик:

Фарсалас също отлепил очи… Ама в мръсната си и мрачна спална ниша, както винаги с махмурлук, както винаги, схванат и заобиколен от злонамерени плъхове. Разгонил противните гризачи, разтрил слепоочия с пръсти и изсипал в гърлото си няколкото останали от снощи в бокала капки пиво… Кашлял дълго… Вдигнал се от одъра с мъка, държейки се за кръста… Изхрачил се на пода… Навлякъл си дрехите, що се били объсали здравата, дръпнал завесата, естествено, нарочно тъй силно, че половината от нея да се откачи, и излязъл прегърбен…

Междувременно в Еге:

Спартак се изправил твърде рязко, при което главата му се замотала, та се подпрял и поизчакал, а сетне проходил с неуверени крачки. Но, споменавали сме нееднъж, силите на тоя момък били свръхчовешки, тъй че скоро си припомнил начините за стабилен вървеж и напуснал одаята…

Надникнал в малката всекидневна. Одърът на Битиралис – празен… Нормално… Работният ден сигур бил почнал отдавна… Ама, от друга страна, откъм ковачницата не се чувал ни звън, ни гък!… Странно!… Що се отнасяло до щерките на Хромия, работливи и уфатни момичета, те, закономерно, също липсвали, навярно бухали прането на Усойница от зори.

Спартак си измил лицето с вода от кюпа пред вратника… Свалил кошулята и енергично се облял от пояса нагоре… Превръзките се понакиснали, ама карай да е весело!… Обещал си, щом хапне, да иде на реката и да се окъпе по-щателно. Ведър и лъчезарен, се повърнал в къщурката да се обърше…

Междувременно в Бял бик:

Тъдява времето било под всякаква критика! Като всичко останало… Фарсалас преджапал локвите по двора на път към кладенеца, душейки подмишниците си. Не изглеждал доволен от туй, що поели ноздрите му. Дали не му бил дошъл денят за ежегодната баня?… Абе, я, бягай!… Да се мокри в тоя хиперборейски студ и при положение че след малко пак ще влиза при добитъка? А, няма нужда!… Плиснал с погнуса една-две шепи от ведрото върху подпухналите си очи с цвят на живи въглени… Пригладил с влажна длан мазната си коса… Достатъчно!… Намръщил се, щото забелязал, че ръцете му треперят… Угнетен и ядосан, поел към кухните…

Междувременно в Еге:

Момъкът се добрал до стенния долап с прибутване между софрата и триногите, изкарал хляб и буца сирене, турил ги върху кърпа и почнал да лапа, гаче имал дупка на дъното. Личало си, че от месец не е поемал друго освен лъжичка каша или глътка бульон през сламка…

Междувременно в Бял бик:

Фарсалас влязъл в магерницата с физиономия, що сигурно щяла да преобразува капка вино в кофа оцет… Крепял на рамо огромен кош със зеленчуци – моркови, целина и други кореноплодни, фригийски зелки, стръкове праз… Трите готвачки на Мукала го изгледали с презрение. Пльоснал се край масата за прислугата и си направил устата за закуска, ала овоняните на запръжка скочубри, изглежда, били прекалено заети, за да регистрират присъствието му – първата месела тесто, другата бъркала с дълга лъжица чорба в огромния казан връз огнището, а последната режела на дъската глави лук, ридаейки като на Софоклов спектакъл. Търбуха повторил щението си по-настоятелно, сетне го потретил и накрая една от вещериците треснала грубо отпреде му къс козя пастърма с плътността на печена тухла и дори още по-кораво парче просеник. Някогашният ликос унило загризал храната с изкуственото си съзъбие… Виждало се ясно, че протезата го убива…

 

33 (97)

Спартак влязъл в магерницата на Еге. Готвачките и прислужниците плеснали с ръце, па го налазили, приятно изумени, че още е на тоя свят и, при това, изглежда почти превъзходно. Надпреварвали се да го потупват по раменете, да милват къдриците му и да пощипват хлътналите му бузи. Предложили му ядене, а изровили отнейде и чаша греяно вино… Отказал, нали преди малко се бил натъпкал до спукване… Питал ги, има ли някой идея де е Бититралис, щото одеве, като ходил в ковачницата, оня липсвал. Рекли му, че е заминал за кратко, навярно за Десудаба… Натиснали го да седне, да не се товари, ала настоял, че е съвършено годен за работа и си поискал задачи… Дали му, от немайкъде, да занесе на ойкономоса възможно най-леката амфора мляко, но грабнал две…

Междувременно в Бял бик:

С траурно изражение, ругаейки люто под нос, Фарсалас цепел борини под сайванта. Ужким бил защитен от студения дъжд, ама сегиз-тогиз, точно накъм него духвал вятър, та го бръсвала гадна пелена от равни части вода и гнила листовина. Ратаите, що се суетели надире по делата си, му мятали подигравателни погледи, а доближали ли се един към друг, почвали да си шушнат шегички по негов адрес… Какво ли не дрънкали тайно, селската им кожица!… Ама зад гърба му, щото още се насирали от шубе пред него…

За човек, отгледан и трениран като механос за убиване, това му ново положение в обществото си било жива смърт!… Ако го зърнели бойците от кастата на Ареевите чеда, от някогашната негова каста, де, сигур щели да се гътнат от смях!

Разхождайки се по двора, също Цар на царете низ сатрапиите си, Мукала не пропущал възможност до го сгълчи:

– Раздвижи си мотовилите, воине! Пещта чака за палене! Благодарение на твойта нескопосаност вътре е мраз и мор! В Скандия е по-топло, Хадес те взел!

– Гррр… – отвръщал Търбуха и оголвал златните си зъби, без да се усети, че те му придават по-скоро изтънчено пилеатски, отколкото заплашително хищен вид.

„Не издържам вече, Повелителю на заколението! – думал си пък наум. – Докога ще ме наказваш? Докога ще ме унижаваш? Дозволи ми да изкупя греха си, вземайки душицата на онуй хлапе и на патрона му, що ме урочаса! Речи ми как да сбарам тия недостойни люде насаме!“