Това четиво е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура по програма “Творчески стипендии”

 

Илюстрация: Русев, Манолов; цвят: Манолов

Използваме преработени и завършени рисунки от автора и екипа му, създадени за комикс-албума “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА”, издаден от Исторически парк.

 

От днес СПАРТАК. РОМАНЪТ се публикува на прима виста и почти в реално време, така, както го пише авторът, т. е. без редакция. В петък пишем нов епизод, в събота е пред вас. Затова и вече няма обяснения на непознатите думи. ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ, КАКТО И ЗА ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ПИШЕТЕ НА САМИЯ АВТОР ТУК.

 

Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Сериал за четене – без редакция

Епизод 18

КНИГА II

Глава VII

ФАРСАЛАС

 

73 медическа година (94 г. пр. Хр.)

Ден десети преди последния на Метагейтнион
(10 септември)

Пред таблиния на Реметалк в Господарската къща, тюрзисът Еге, Перинтос

 

1 (65)

А уважаемият читател навярно отдавна се чуди що ли става с противния Фарсалас – всяващия ужас реметалков бияч, надвит като на шега от младия Спартак. Защото начетен и съобразителен читател, с какъвто, извън всяко съмнение, си имаме работа, се догажда светкавично – подобен завършен негодяй, подобен майсторски стилизиран вредител едва ли би се задоволил с епизодична роля в коя да е приключенска сага и едва ли би слезнал от скенето со кротце, без да подири кърваво възмездие за позора и низложението си.

Да не говорим пък, че един несъмнено вещ разказвач от ранга ни не би захвърлил с лека ръка подобно олицетворение на безчовечността и коравосърдечието, а с положителност би го употребил като перфектния дейтерагонист, чиято едничка мисия от тук нататък е да накаже доброто бавно и болезнено.

Е, редно е да признаем – изпърво тоя грубо дялан, ала плътен и хомогенен като хилядолетен менхир образ, тая пречистена от всякакви примеси на милозливост и овчедушие персонификация на неоправданото насилие добре ни заблуди. Помислихме Търбуха за глупец и некадърник, та насмалко не го изкарахме от списъка на главните действащи лица! Ала в хода на разместванията във фабулата, дирейки достойния въплътител на „злото“, скоро установихме, че изглеждайки тъп и безинтересен, подобен класически изрод може само да се преструва! Все пак, дотам категоричен изразител на разрушителното начало предполага противоречив, ала богат характер, свидетелства за изкривен, ала нееднопластов етос. Сиреч буди любопитство, често пъти дори по-голямо, отколкото извиква праволинейната, плоска калокагатия на положителните герои!

Затуй нека приветстваме антипода Минус в нашта почти канонически дуалистична сюжетна формула, нека присъдим овацио на тоя изкусурен от природата като по учебник мерзавец, нека обърнем полагащото се внимание на злодея, роден да се възправи срещу протагониста ни и да постави неговата неуязвимост под дълбоко съмнение:

Да се върнем месец и десетина слънца назад, в деня, в който почнало всичко – оня есенен ден, в който, зарад голямата си уста, Спартак бил изпотрошен от надзирателите и в който, по съвет на своя подчинен и приятел Абезелм Късокракия, Фарсалас решил да докладва подробно случая пред Реметалк.

По време на самото произшествие владелецът на Еге бил навън, на оглед по околните земи, тъй че, скоро подир мръкване, веднага щом пазителите от стената свирнали, че се завръща, началникът на пазвантите и двамата му най-предани подчинени – гореспоменатият Абезелм и Суратралис Кльощавия, се курдисали на отчет във вестибулума на Господарския дом.

Следван от свирепите си соматофилаки с факли в ръце, Реметалк влязъл в твърдината с царствена мудност, ала още преди притичалата прислуга да го снеме из седлото, бил пресрещнат от ойкономоса. Дъртият Авлузелм го осведомил за произтеклите размирици и парадинастът, пиян още от пладне, побеснял, както само той си знае. Скокнал от коня самичък, разпсувал се, па се юрнал към покоите си през двора! Ченето му издавало скърцане на корабен рудан, а между стиснатите му пестници можело да се валцова медна жица!

Макар и възрастен, макар и окръглен като дипилонска ваза, Авлузелм, хвала на предците си, бил висок и дългокрак, тъй че съумял да изтърчи подире му, без да изостава, дорде му освети пътя и го дозапознае с произтеклото в нужните подробности. Тъй двамата – първият почервенял, вторият пребледнял, изкачили на две крачки стълбището пред портика и връхлетели преддверието като бубонна чума. (Телохранителите на стопанина предвидливо останали пред входа.)

– Ще одера това хлапе живо! – разнесли се реметалковите крясъци низ високото, кънтящо помещение. – А тия, дето им снасям залудо да пазят реда в имота ми, ще ги изпобеся по водоливниците!!!

– Ъъъ… вижте, ваша милост – опитал да му въздейства евнухът. – Хлапето си е… ъъъ… хлапе. Сглупи, право е… Но ваште пазванти, по скромното ми… ъъъ… мнение, прекалиха! Надявам се, не са го погубили! Искам да кажа, няма нужда да го дерете, то си… ъъъ… обра калая!…

Реметалк не го чул, понеже, скована от боязън, пред взора му проявила неблагоразумието да се изтипоса робиня с поднос – разхладителна напитка в гарафа и фиала с плодове. Без да спира устремния си ход, оня се пресегнал, грабнал блюдото и го засилил в пода ведно със съдържанието му. Момичето отскочило и се свило между пиластрите, без да гъкне!

Чак сега озъбеният перинтоски стратегос забелязал тримата си служители, що, смутени, гузни и сгърбени, подпирали стената до вратата на таблиния и очаквали гвевът му да ги изпепели също Сбелсурдова мълния.

 

2 (66)

– Чий го крепите тука, ленивци?!? – проехтял гракът му под опушения от трепкащите лампади таван. – Защо не сте на работата, за която сте наети, мама ви да шпоря?

Тримата надзиратели, раболепно приведени, с погледи, фокусирани в мозайката под нозете им, потръпнали и зинали едновременно, ала успял да промънка само Фарсалас:

– Вали ти боговете крепко вдраве, гохповарю! – изфъфлил той през току-що изпочупеното си от младия Спартак съзъбие. – Ав ифкам ва…

– Каквоо?!?… Нищо не раззбирам, малоумнико!… Дърдонки ли имаш в устата?!? – срязал го господарят.

Оня изпъшкал и се отказал. Късокракия обаче, съобразителен, както всякога, турил лапа на рамото му и му прошушнал в ухото.

– Нека аз да хортувам, старши, че бъкел не ти се разбира!

Сетне, без да дочака дозволение, се обърнал към парадинаста:

– Зле му е, владелецо мой! Малко пострада! Пожали го! Ще говоря вместо него! Всичко ще обясня!

 

3 (67)

Реметалк скръстил ръце пред гърди, вирнал остро подстриганата си брадичка и придобил изражение, което, съобразно Аристотелевата физиогномика, навярно казвало: „Бъди кратък, куче, ако не желаеш грозната ти тиква да украси акротерия на портала!“

– Преди около… няма и час, Сияйни – захванал внимателно Късокракия, – едно момче, от тъдявашните пенести, де… мисля, Спартак му викат…

Но бил дотук!!!… Парадинастът го попарил с крясък:

– Научих вече, мъжеложци прокажени!… Докладваха ми!!!… Оня пикльо, оня потомък на планинска дивачка и на… (На туй място неочаквано сдъвкал дума или две.) Оня светлоок мелез, дето от години ми се разхожда по нервите, „преди около… няма и час“ е смазал мутрата на командира ви? След като е изплещил планина от богохулства и сквернословия! А вий, наместо да го натикате в ергастула на мига, че да не му слушат агройките глупостите, сте преживяли като говеда подир пладне! А?!? Защо ви плащам аз, клети люде? Да петните геноса на Реметалкидите пред всичките прошляци в Перинтос? Да ме струвате за посмешище пред селянията? Всеки дворен несретник да се гаври с вярата на дедите ми! Всеки минувач да опипва и съблазнява благородната ми щерка? Отговаряйте, мизерници дебелогъзи?

 

4 (68)

– Еее, не е фофно фака, гохповарю! – изеднъж се осъзнал главният надзирател, па се хвърлил в отчаяно опълчение срещу несправедливия упрек. – Ав фуфакхи вфех мерки и…

– Млъъък!!! – била ответната реплика. – Ни гък повече!!! Пръждосвай се от очите ми, некадърнико! Уволнен си! До заранта да си си обрал крушите! Един келеш да го направи за резил?!? Фъфлещ идиот!

Мишите очички на Фарсалас се присвили, той сподавил бликналата в гърдите си горест с мечешко ръмжене, отдал чест и се обърнал да си ходи в глуповато смирение. Още не сколасвал да повярва в произтичащото! Все пак служел в Еге маса време, вече дванайсет лета командвал дружинката на пазвантите и съвестно мачкал перинтоските аборигини в името на реда и спокойствието! Та нали владелецът постоянно го хвалел и поощрявал? Нали, откак заел отговорната си длъжност, всичко в тетрапюргията вървяло по мед и масло? Нали често му отпущали по някоя драхма връз редовното възнаграждение? Нали, ако целенасочено не се правел на тъп (а защо имитирал гламавщина, ще научим малко по-сетне), щял отдавна да бъде повишен и навярно преместен в палата в Десудаба?

 

5 (69)

Реметалк не го удостоил с повече внимание, а се извърнал към Кльощавия, ама тъй рязко, че оня едвам не оцапал препаската от уплах, и забучил показалец в гърчавата му гръд:

– Пък ти ликуй, смръдльо! Турям те на мястото на тая провалена човешка дрипа! От днеска се титулуваш началник на надзирателите ми!

Хем ужасен, хем пък възрадван, Суратралис се поклонил ниско и понечил да изрази признателността си…

– Само недей си открехва пастта!!! – срязал го господарят. – Мирише! Бягай, та си умий зъбите, плъх с дъха си отравяш! И ми доведи Родопис! Веднага! Мамиците ви ще разридая на всинцааа!!!

Суратралис тракнал петите на калигите си една о друга и хукнал към гинекейона окрилен. Ама и късмет! Платата му току-що се била удвоила, а авторитетът му щял да скочи толкова пъти, до колкото въобще не можел да брои! Чак когато се отдалечил на няколко крачки, си позволил да усуче врат и да произнесе през рамо:

– Сполай ти, богоравни! Ще заслужа честта и доверието…