Dec
Спартак. Романът
Спартак. Легендата. 2
Това четиво е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура
Илюстрация: Манолов, Русев, Йорданов; цвят: Манолов. Използваме рисунки от автора и екипа му, създадени за новия комикс СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк.
Теодор Манолов
СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА
Книга I
Синът на непокорните
Сериал за четене – втора редакция
Публикация 2
Самата безпощадна Хиполита, облечена в къс хитон, що в никой случай не бил с дамска кройка, но лягал прекрасно на широчките й рамене, с дебел ловджийски (ама не чак златен) колан, що подчертавал невъзможно тънката й талия, и с впити в гладко заоблените й бедра панталони!
Каква гледка!… Ех, ненадминатите медически красавици! Ех, нежните като пролетни китки, а пък горди и сърцати като пантери тракийки! И кой е рекъл, че те изглеждат по-съблазнително в дългите си доземи рокли и надиплените си пеплоси*?
„Ама що дири Тя тук? – питал се трескаво Спартак. – Наместо в килията на дидаскала си – при орфическите папируси (Ох, не, бе, той нали загина!), значи наместо в луксозния гинекей – при помадите и мазилата… Не знаех, че се увлича от лов! Па и какъв лов – на диви бикове!… С колко ли още странности ще ме порази?… Ако оцелее, разбира се! Дано оцелее!“
В това време зубърът отдавна бил подминал изкормената кобилка на оказалия се девойка ловец. Сега скъсявал крачка, завивайки с накланяне, за да се повърне и да смаже момичето. То пък се опитвало да стане с кръгли от ужас очи, що изглежда, не виждали друго освен съпроводителя на покойните с крилатите нозе и керикейона, увенчан, досущ като безцветния звяр, с два извити смъртоносни рога.
„Ако чудовището я запрати Отвъд… Между… или както там се зове онова шибано място, ще трябва да си прехапя вените и да я догоня“ – рекъл си младият мъж, сам изненадан от огромното значение, що обладавала за него тая почти непозната миниатюрна особа, която срещал за трети път в живота си, ала сънувал от пет години без прекъсване.
Изобщо не рискувал да контролира с юздата галопа на Вукефалас! Изравнил се с волинта, рязко се отбутнал с длан от гърба на жребеца, та се извисил отгоре му, стъпвайки на хлъзгавото от пот седло! Приготвил се да рипне…
Белият кон и бялото говедо слепили хълбоци като уродливи близнаци – от тия, що се раждат сраснати еднъж на столетие!
Сетне волинтът блъснал Вукефалас със задница и последният отхвръкнал безпомощно настрана…
Ала Спартак вече бил във въздуха – по време на скок! А скокът представлявал чудо невиждано и за частица от мига младият мъж съжалил, че никой освен перинтоските дъбрави не ще получи насладата да му стане свидетел!… Може би само Тя, що се взирала пред себе си с вид на съвършено отсъстваща от реалността, щяла да усети, да се докосне поне емоционално до невъобразимото величие на тая разкошна и преживописна тавроктония, която героят и бялата грамада от косми и бяс рисували с помощта на мускулестите си тела.
Приземил се Спартак върху препускащия зубър на четирите си крайника (не бил тъп да го възседне, падайки с цялата си маса от близо два разкрача и да направи топките си на булгурена каша). После спуснал и наместил бедра около широкия бичи гръб, стиснал го като в дърводелска стега, сграбчил с левицата си сребристата грива и вдигнал десницата с брадвата!
Вдигнал я високо и оставил тежестта на острието да я наклони назад до точката, подир която мишницата му щяла да излезне от ставата!
Пред него бил рошавият врат на Белия, а малко по-горе – огромният, ръбест, като че дялан с лопата волски череп!
„Предизвикай съдбата!!!… – изкрещял навътре в себе си. – Накарай я да ти служи!… Или умри, докато я унижаваш!!!“
И грубоватата му селска ръка, въоръжена с овехтелия лабрис на Золтес, се стоварила тъкмо на мястото, дето теменната кокалена плоча се среща с тилната! Образът му се нашарил с тъмночервени капки!
Бикът обаче потръпнал и продължил напред, като че не било произтекло нищо особено… („Ами ако това е родителят на самия Посейдонов Астерий? – ужасил се младият мъж, що бил попрочел в тия години цялата скромна библиотечка на татко си. – Ами ако, досущ като рожбата си, тоя изрод може да се събори само от Тезеевия магически фасганон? Неслучайно баща ми не е съумял! Сега я втасах!“)
Но трябвало да се направи нов опит! Какво друго оставало? И ръката описала повторен мах! И нова вълна кървави пръски блъснала в гърдите палача на свещения болинтос. Говедото забавило стъпка, изпружило шия и изпръхтяло така, че тревите полегнали…
И пак! Третият удар попаднал вече на меко. Костта поддала! Машината от плът се задавила…
И още еднъж! И още еднъж! И още еднъж! И още еднъж! И още…
– Ааааааааа!!! Приключвай вечеее… – бликнали пресечени крясъци из гърлото на Спартак, докато животното сгъвало колене с най-протяжното и горестно мучене, влизало нявга в човешко ухо, и издишало душата си на струи гореща пара…
Зубърът се пльоснал с изпънат врат, та зарил в пръстта разчекнатата си от болка муцуна, а озъбената му паст загребала половин ведро камъчета, треви и бръмбари. Стърчащото из гърдите му копие сега се засрещнало със земята и се завряло навътре, пронизало целия му торс и излязло отзад между плешките. Спартак обаче сварил да скокне от гърба му таман навреме тъй, че да не пострада от острието, а и тежащото поне колкото тетрипа коне туловище да не го повлече и затисне. Приземил се акробатически на разкрач-два пред и вляво от болинтоса.
Тая свръхловкост на младия мъж, тая лекота, елегантност и координация на движенията му противоречали сериозно на солидния му мускулен товар, сиреч на повечето физични закони, познати по негово време. Не че бил чак Каламисовият монумент, но си бил бая обемист, а знайно е – едрината и теглото на едно живо тяло са всякога обратно пропорционални на гъвкавостта и бързината му. Не и при него – притежавал мечешка мощ, ала котешка подвижност!
Както и да е, ето че заръката, що дала Тя някога в съня му, била изпълнена, ето че Золтес бил отмъстен, както подобава, ето че злото предвещание, висяло над Кошарите четвърт век, било обърнато на пух и прах!
Белия – Синът на Великата майка, издал предсмъртен стон и онемял навеки!…
Глава I
РОЗОЛИКАТА
94 г. пр. Хр. Дворът на крепостта Еге в Перинтос
В началото на Всичко, още преди Сътворението, съществуваше само вечният Мрак – разумна монада, безграничен безлик порядък, който не е нито от някого породен, нито самосъздаден, а винаги и изначално е бил. Царството му представляваше бездна, в която не се нахождаше нищо освен пулсиращи частици Небитие, заобиколени от грамадна Пустота – пространство без начало и край, без център и периферия, населявано от могъщо самодостатъчно Съзнание (но не и Дух), що се явяваше хем вместилище, хем местообитание на Мрака, хем самия Него…
Из „Тайна книга на Пророка“, записана от Рюмесюкис
1
Някога, отколе, в обителта на Боговете по времето на Титаномахията, а по-точно в плодородните и красиви земи на Перке, а още пък по-точно около средното поречие на реката Стримон, живяло едно от най-многолюдните племена на траките – най-многолюдния след индийците етнос в света. Това били медите – скотовъдци, ловци, конеукротители и свирепи воини, но и лозари, винари и кротки земеделци. Столица им бил малък, но прелестен на изглед и уреден не по-зле от знаменитите гръцки полиси град – Форунна, а имали те собствена столица, понеже били независими люде, та не се подчинили на могъщото Одриско царство, възкръснало от пепелта и обединило доста от племената на полуострова по онова време, и не поискали да встъпят в пределите му. Не се подчинявали и на римляните, които отдавна вече били покорили Македония и северното крайбрежие на Тракийското море, та ги превърнали в свои провинции.
Век и кусур преди Христа край едно имение в лесовете далеч от Форунна и малко по-близо до Десудаба се родил най-знаменитият и до днес гражданин на непокорната Медика – Спартак, син на аристократа Золтес, първом безимотен ратай, по-сетне командир във войската на медите, римски военнопленник, прочут гладиатор в Капуа и Вечния град, твърде влиятелен в земите на латините рудиарий, дързък бунтовник и накрая предводител на най-мощното робско въстание в историята.
Майката на Спартак се споминала още при раждането му, а на баща му – обеднял, ала горд земевладелец, разправяли, Бендида Ловджийката, която планинците наричат и Бендис, взела душата при преследването на прочутия бял зубър няколко лета по-късно. Не останал кой да се грижи за прехраната на момчето и вуйчо му го проводил да живее в тюрзиса на техния богат сродник – аристократа Реметалк, парадинаст на цялата област Перинтос.
Реметалк въобще не посрещнал детето с отворени обятия, видяло му се излишно бреме. Той настанил невръстния си, от далечен по-далечен роднина не в своя дивен палат в столнината, не и в другия си, по-скромен като размери, ала не по-малко разкошен дворец в Десудаба, а в двора на резиденцията си Еге в планините – поверил го на семейството на майстора на оръжия Бититралис Хромия и напълно забравил за неговото съществуване. Така младият благородник израснал сред простолюдието, не добил дължимия му се сан, нещо повече – не узнал за произхода си и тъй се превърнал в прислужник и момче за всичко.
Бележки:
- Хиполита – митична царица на племето амазонки, дъщеря на бог Арес и амазонската владетелка Отрера. Освен със силата си, е прочута и със своя златен пояс, подарък от баща й. Според някои версии на сказанието е убита от героя Херакъл именно заради този пояс. Според други тя откупва с него свободата на сестра си Меланипа, пленена от Херакъл.
- Хитон – най-употребяваната дреха през архаичния период и класическата античност – вид вълнена или ленена туника, която се закопчава на едното или двете рамена. Мъжкият хитон е по-къс, носи се обикновено с пояс през кръста, докато женският е по-дълъг и може да стига до ходилата. Обикновено бял или кремав на цвят, хитонът се носи и като долна риза, върху която се намятат други одеяния.
- От Медика – литературно название на базилеята на медите. Авторът приема топонима на областта, обитавана от племето, за име на хипотетичното му царство. Известна е тракийска стратегия, наречена Медике, но за независима политическа общност, т. е. обособена държава с такова име през вековете писмени свидетелства всъщност не са открити.
- Дидаскал (дидаскалос) – възпитател (наставник) в Древна Елада, в елинистическия свят и по-късно в Източната римска империя. В различни периоди от античността понятието до известна степен мени значението си. То може да означава просто учител, но и театрален деятел – специалист в обучението на хорове, който организира изяви по време на всенародни празненства, както и автор или постановчик на театрални представления.
- От орфизъм – една от най-мощните религиозно-философски доктрини по земите на античното Средиземноморие и на Балканите, най-вече в Тракия. Деноминацията произлиза от името на тракийския митичен герой – мислителя Орфей – създател на въпросното учение и автор на свещените за него текстове. Най-общо казано, орфизмът постулира безсмъртието и прераждането на душата, както и наличието на отвъден живот.
- Папирус – основа за писане, използвана в античността, подобна на дебела хартия. Изработва се от стъблата на едноименното растение и е изобретена от древните египтяни успоредно с появата на писмеността им. Съхранява се на свитъци с две дървени дръжки. Текстът в тях се разполага в успоредни колони по ширината на свитъка (томос). Папирус се нарича и самият ръкопис, създаден върху такъв материал.
- Гинекей (гинекейон) – женско отделение в дом в Древна Гърция и Тракия, където мъжете нямат право да присъстват. Гинекеят изпълнява противоположни функции на андрона, който пък се състои от помещения, предназначени само за мъже. В епохата на късната Римска империя гинекей се нарича държавна или частна, обикновено тъкаческа манифактура, където работят само жени или мъже-роби.
- Керикейон (кадуцей) – глашатайски жезъл у гърците, римляните и траките. Негов прототип е жезълът на бог Хермес – две змии с обърнати една към друга глави, преплетени (често във формата на бичи рога) около пръчка, увенчана с разперени криле. По-късно, видоизменен, кадуцеят става символ на тайното познание и медицината. Откриваме го и в българските празнични обичаи под формата на традиционната сурвачка.
- Тавроктония (бикоубийство) – тип сакрално изображение, свързано най-вече с митраичeските мистерии, представящо древноиранския бог Митра, полувъзседнал бик, забиващ меч в сърцето му.
- Лабрис (бипенис) – двустранна бойна или церемониална брадва, използвана и като оръжие, но повече като владетелски символ. Позната е още от минойската цивилизация. Съществуват хипотези, че е разнесена по света от нашите земи, т. е. от траките или пеласгите. В антична Тракия тя е един вид скиптър, важен атрибут на царя-жрец.
- От Посейдон (Посидон, Посидаон, Потидаон, у траките и Хипий) – трако-елинско божество на моретата и океаните, властелин на водната стихия и земетресенията, но и на конете. При елините той е син на Кронос и Рея, брат на Зевс, Хера, Деметра, Хестия и Хадес, втори по могъщество сред Олимпийците след Зевс. Негов символ е тризъбецът, свещените му животни са конят и делфинът, а свещено дърво – борът.
- Астерий (Астерион) – звезден – името на митичния Минотавър – получовек-полубик, персонаж от древногръцката митология. Тук обаче Спартак смесва персонажите на Минотавъра и неговия баща – белия бик, известен като т. нар. Критски (или Маратонски) бик, изпратен от Посейдон на критянина Минос като знамение, че последният ще стане цар. Съпругата на Минос се влюбва в това животно, зачева от него и ражда Минотавъра.
- Тезей – митичен герой и владетел на Древна Атина, син на Егей и внук (според друга версия – син) на Посейдон и Етра, който влиза в лабиринта на Минотавъра с помощта на дъщерята на цар Минос – Ариадна, и убива това същество.
- Фасганон (фасханон) – архаичен, може би микенски бронзов меч с триъгълно или листовидно, двустранно заточващо се острие, често упоменаван от Омир. С такова оръжие според някои легенди Тезей е убил Минотавъра.
- Тетрипа (квадрига) – бойна или състезателна колесница с впряг от четири коня.
- Каламис (Каламий, Каламид, V в. пр. Хр.) – атински скулптор, автор на прочутия колос в гр. Аполония Понтика.
- Аполонийски колос – огромна бронзова статуя на Аполон Ятрос (Лечител) в Аполония Понтика, според Плиний Стари висока 30 лакти (ок. 13 m, по други извори 22 m). Има хипотези, че е просъществувала няколко века, като през 72 г. пр. Хр. Марк Лукул я отнася в Рим, след като превзема Аполония. Поставена е на Палатинския или на Капитолийския хълм, където престоява още 400 години, преди да бъде разрушена от християните.
- Белият бик олицетворява рожбата от мъжки пол на Богинята майка, зачената при партеногенезата (според едни това е Слънцето/Хелиос или принципно ураническият бог, според други – Дионис или пък т. нар. Тракийски конник/Херос).
- Така авторът нарича Богинята майка – основно, изначално божество в тракийската теосебея и митология, като и в много други теогонии – покровителка на плодородието, на жените майки и стопанки, девиците, природата, животните и лова. У траките Великата майка зачева от себе си и ражда сина си – Слънцето, с когото започва да се съединява, пораждайки космоса и поддържайки природните цикли и житейския кръговрат.
- Монада – питагорейски философски термин, обозначаващ единна, одушевена, неделима същност (първото, изначалното същество).
- Титаномахия – войната между титаните и боговете в гръцката митология.
- Перке – древно име на историко-географската област Тракия, обхващаща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част на Турция.
- Стримон (Стримонас) – днешната р. Струма. Кръстена е на едноименния речен бог.
- Парафраза по Херодот (ок. 484 – ок. 425 г. пр. Хр.) – древногръцки летописец, наречен “баща на историята“, най-древният историограф, от когото е запазено пълно съчинение до наши дни – „История“.
- Меди – едно от големите тракийски племена, обитавало средното поречие на р. Струма, между Кресненската и Рупелската теснина, земите по левите и десните притоци на реката, включително и тези по долното течение на нейния приток – р. Струмешница.
- Полис – град-държава, древногръцко укрепено селище, построено около цитадела (акропол) или пристанище, което контролира обширни околни територии. Класически примери са древните поселения Атина, Коринт, Спарта, Аргос, Тива, Мегара и др.
- Одриско царство (Одрисия) – обединение на тракийски племена под властта на племето одриси, възникнало в централната и източната части на Балканския п-в през V в. пр. Хр., присъединено към Римската империя през 46 г.
- Древна Македония – антична държава, възникнала на Балканите през 808 г. пр. Хр. За кратък период (при царуването на Филип II и завоеванията на сина му – Александър Велики) се превръща в мощна империя, обхващаща Елада, Тракия, Египет, Персия, Бактрия и др. След смъртта на Александър се разцепва на няколко големи елинистически царства.
- Тракийско море – древно име на Егейско (Бяло) море – полузатворено море, част от Средиземно, разположено между Балканския п-в на запад и север, Мала Азия на изток и о. Крит на юг.
- От провинция – най-голямата териториално-административна единица в Римската република и империя– област, намираща се извън Апенинския п-в. Управлява се от висш магистрат, преминал консулство – проконсул, или претура – пропретор. Първите римски провинции са Сицилия (създадена през 241 г. пр. Хр.) и Сардиния през (237 г. пр. Хр.). Тракия става римска провинция доста след времето на Спартак – през 46 г.
- Десудаба (Запара) – античен медически град. Предполага се, че се е намирал на мястото на днешния гр. Сандански в Югозападна България.
- Капуа – античен град в пределите на Римската република на мястото на днешния Санта Мария Капуа Ветере в Кампания, Южна Италия. Според римската митология е основан от Капис (спътник или потомък на Еней от Троя). Благодарение на плодородните си земи, още преди да попадне под властта на римляните, той се превръща в център на областта. От този град започва робското въстание на Спартак.
- Латини – древно италийско племе, населявало региона Лациум Ветус (Стари Лациум), в който влиза и гр. Рим. Авторът явно употребява думата като синоним на „римляни“.
- Рудиарий – гладиатор, получил свободата си по заслуги, но продължаващ да участва в боеве на арената, или пък приел някаква длъжност, свързана с обучението на робите бойци, например треньор.
- Тюрзис – укрепено имение или извънградско жилище при траките и гърците в късната елинистична епоха. (Вж. тетрапюргия.)
- Парадинаст – съвладетел, наместник на царя в отдалечена от столицата област.
- Столнина (престолнина)– седалище на владетел, столица, престолен град.
ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ВИЖ ТУК.
