СПАРТАК. РОМАНЪТ. Публикация 4

Спартак. Романът - Теодор Манолов, публикация 4
Reading Time: 9 minutes

Това четиво е реализирано с подкрепата на Национален фонд Култура

НФК

Илюстрация: Манолов; цвят: Манолов. Използваме рисунки от автора и екипа му, създадени за новия комикс СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк.

Исторически парк

 

Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Сериал за четене – втора редакция

Част 3

Момъкът стъпнал на каменната площадка пред входа (а да стъпват връз нея било строго забранено на какопатридите), спуснал в нозете си тежкия сноп дърва и взел да печели време, че да си върне самообладанието, като се прокашлял, бършел с гърба на дланта мокрото си чело и кирливите си бузи и извършвал още няколко от нелепи по-нелепи движения. Накрая все пак се окопитил и проговорил:

– Викат ме Спартак. А ти коя си?…

Това било извънредно неприемливо!

Да се обърне така, като равен срещу равен, към чистокръвна господарка той, прислужникът, да зададе такъв прям въпрос на натурална аристократка – е, тая наглост можела да му изкара петнайсет камшика на голо като едното нищо. А че пред него стояла аристократка, нямало троха съмнение! (Даже се досещал коя точно е въпросната ослепителна особа.) Първо – само хора, принадлежащи към олигархическото съсловие, имали рисунки по лицата и телесата си. И второ – множеството й накити – огромните висулки с форма на спирали и другите, по-мънички обечки на миниатюрните й уши, тежките златни нанизи и торкви на прекрасната й шия, дебелите златни гривни по крехките й (и странно!) съвсем обезкосмени предмишници, златните, наподобяващи дребни риби фибули в абаносовите й коси, златният ажурен колан, дето прибирал високо над кръшната й талия тежкия тъмносин хитон, декориран със златни бродерии на Слънцето, Луната и другите му там небесни светила, злато, злато, злато, ваяно от истински вълшебници тракийско злато – всичко това струвало поне едно имение с размерите на Еге.

А Спартак – несретникът с несретник, дето се скъсвал да работи от тъмно до тъмно за паница чорба от карантия и комат баят хляб, най-нагло си давал позволение да пита застаналата на стъпалата, царствено извисяваща се над смъртните Повелителка на златото за името й!

Прочее един пенест бивало само да отговаря късо и ясно на въпросите на горепоставените люде, но не и да ги раздумва на свой ред. Ама вече било късно!

Но Родопис не го нахокала, не му завъртяла плесница, не го накарала да коленичи и не стъпила със златната си пантофка върху бичия му врат, че даже и не извикала стражите да го бъхтят, а продължила да го проучва от глава до пети с любопитство и още нещо…

Нещо като страхопочитание!…

 

6

Спартак и Родопис стоели, обърнати един към друг, вторачени един в друг като Ерос и Психея на виделината на вощеницата, и светът наоколо изтънявал, замъглявал се, топял се като снега през елафеболион, толкова погълнат бил всеки от тях от личността на тогова насреща. Момичето все още се намирало на по-високото – на стъпалата, ала понеже Спартак бил длъгнест за възрастта си, погледите им се пресичали почти хоризонтално. Родопис свила донейде подигравателно силно начервените си устнички и прихнала:

– Нима не се досещаш? Я ме погледни!… Моят баща е Реметалк! Сега разбра ли коя съм?…

– Хм, догаждах се – рекъл Спартак. – Значи ти си Родопис? Чувал съм за теб, разбира се…

– И какво си чувал? – поинтересувала се тя кокетно, но мигом си припомнила своя ранг, възвърнала строгото си лицеизражение и променила темата. – А накъде си повлякъл тия цепеници, робе?

Било ред на Спартак да изкриви уста в пренебрежителна физиономия:

– Аз – роб? Какви ги говориш? Не съм роб, аз съм сирак!!! Ей ги робите, там, де стоварят зърното – и махнал ядно с ръка към западната стена. Понечил дори да съобщи, че с великолепната Родопис се падат малко нещо родственици, но бърже се отказал – първо, нали Бититралис му бил забранил да парадира с това, а второ – тя изобщо нямало да му повярва. Че кога е било натъкмена и гиздава знатна дама като нея да се признае свързана с дрипава и долна рода като него.

 

7

Спартак дълбоко се зачудил как бил могъл да не забележи досега подобна възхитителна красавица. И как бил успял той – нещастникът, о, жестока Афродито, немилостива Кипридо, да просъществува шестнайсет лета връз тая клета твърд, без да осъзнае присъствието на такова съкровище от плът и кръв?

Но за горчивия му пропуск си имало обяснение. През по-голямата част от годината Реметалк и неговото семейство живеели в столицата, а когато от дъжд на вятър пристигнели в имението, прекарвали вечерите в залата за пиршества с многобройни високопоставени гости, а пък дните – в разходки и лов из горите – все на места, до които дворните слуги нямали достъп. А и за всичките си лета на света малката била идвала тук едва няколко пъти. При това била саможива, обичала да си стои вътре.

– Знаеш ли що значи Родопис, сирако? – откъснала го от нерадостните му мисли господарката, но пак не дочакала ответ. – Означава розолика… Смяташ ли, че ми отива?

– Ооо, да! Чувал съм що значи. Много хубаво име. Досущ като теб!…

Родопис се поусмихнала на евтиния плебейски комплимент, а загорялото лице на Спартак пламнало в руменина от собствената му дързост и нескопосаност. Привидно иронична, отвътре обаче дъщерята на парадинаста също била объркана.

„Ясно е – рекла на себе си, все още под влияние на видението отпреди малко – че тоя аргатин не е някой маскиран антроподемон, на какъвто ми се пристори, ами най-обикновен неук и недодялан планинец! Но защо тогава изтръпвам, като надникна в очите му, и защо стомахът ми се изпълни с празно пространство, когато ми рече, че съм хубава?“

Страхопочитанието й към Спартак понамаляло, но притеглянето и ищахът й за общуване с младия нехранимайко оставали.

 

8

Най-сетне Родопис благоволила да слезе от стълбището и да досегне с везаните си в сърма пантофки каменната облицовка на площадката. Сега момъкът стърчал над нея с почти цяла глава.

„Та тя е съвсем дете!“ – помислил си, ала това не било вярно – Родопис била родена само две години подир него.

Дете, дете, пък с гърди на жена, тя му се струвала ту напълно завършена и узряла дама, ту пък мъничка и крехка като теракотена фигурка от тия, що Бититралис донесъл на младини от земите на гърците и що още сбирали прах из дома му, дето наедно с двете му рожби живеел и осиновеният от него Спартак.

– Май много неща си чувал! – заключила господарката с насмешка. – А чувал ли си, че мога да виждам съдбите на хората, още щом ги зърна, и да предсказвам бъднините им?

– Ъъъъ… И това знам…

Истина било… В кухните, в които се хранели всички низшестоящи в крепостта, камериерките час по час разисквали или одумвали чудатостите на богаташката дъщеря. Едни викали, че им е додеяло да я гледат как се преструва на Орбелоския оракул, да им изкарва акъла, местейки с поглед разни вещи и такъми из гинекея, докато я обличали или й решели косите, да ги буди нощем, обикаляйки покоите си насън и изричайки безсмислени като словоред, но страховито звучащи прокоби. С благоговение шепнели и как, едва десетгодишна, предрекла смъртта на бившия иконом, а на следния ден той се гътнал до кладенеца и нивга повече не се изправил, как предупредила ратаите, че люта треска ще натръшка добитъка, но ги подучила и какво да свършат и по какъв начин да разпределят гадините тъй, че поне половината да оцелеят, и станало тъкмо както им обадила, как чат-пат говорела, без да отваря устни, при това с различни омайни гласове, и как умеела да влезе в ума на всекиго, та да го подстори да изпълнява желанията й. И други наглед силно преувеличени истории разправяли прислужничките на младата господарка, както и че с времето нейните ненормални дарби позатихнали или пък май се научила да ги прикрива…

Спартак обаче никак не връзвал на подобни бабини деветини. Стъпилият здраво на земята Бититралис го бил възпитал така, че той не хващал вяра на нищо, дето не може да се обясни с прости думи или да се докаже с нагледни примери.

 

9

Залезът приближавал. Сянката на западната стена вече пълзяла досами портика на господарския дом. Спартак и Родопис въобще и не забелязвали, че главният надзирател на робите Фарсалас Търбуха – един дебел, коремест, космат гигант, от чиято лошотия били пропищели и млади, и стари в Еге, се е запънал насред двора и подозрително ги наблюдава, играейки си с ръкохватката на бича. Не му влизало в задълженията на Фарсалас да контролира поведението на слугите и наемниците, а още по-малко пък това на господарите, но не било приятно преживяване за него да гледа как любимката на Реметалк – малката капризна патрицианка, се заглавичква с някакъв пропаднал аргатин.

– И тия съм ги чувал – продължил Спартак. – Бендис ти пращала послания, така говорят, умрелите те сподобявали с прорицателски сънища, а самият Сабазий наливал акъл на людете чрез твоите уста… Всички тъй думат. Пък мен хич ми се не вярва…

– Ама че си загубен – възкликнала разсърдена Родопис – А защо мислиш те позовах одеве? Точно затуй те повиках… Затова те заговорих… Защото зърнах за миг орисията ти! Какъв инак ще ми е меракът да си приказвам с теб, голтако?…

– Брей – ухилил се Спартак, който, като всеки глупав момчурляк, не познавал други способи да засвидетелства внимание на една красавица, освен да се конфронтира с нея. – И що ти се привидя?

– Привидя ми се нещо славно и ужасно в теб, човече! – Родопис повишила тон, сякаш не забелязвайки иронията в гласа му. – Пред теб е величие! И много смърт!!! Ти ще застанеш начело на легиони… Ще влезеш във война и ще излезеш, окъпан в кърви! Това ми се яви! От мъртвите ли е, от Бендис ли е, от Адрастея* ли, или от Някой още по-горен – не е твоя работа да предполагаш!

 

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ВИЖ ТУК.

  1. Какопатриди – хора от долно, неблагородническо потекло в Древна Елада и Тракия.
  2. Олигархия (плутокрация) – оригиналното значение на това понятие иде от Древна Гърция и означава „управление на малцина“. Олигарсите имат власт и привилегии, недостъпни за останалите, базирани най-вече на притежаването на богатство.
  3. Авторът поддържа хипотезата, че тракийските аристократи са се татуирали, за да се отличават от плебса.
  4. Авторът поддържа хипотезата, че знатните тракийки са носели множество обеци по телата и лицата си.
  5. Торква – сребърен или златен накит във вид на обръч, който се носи на шията.
  6. Авторът поддържа хипотезата, че благородните тракийски дами са епилирали старателно кожата си.
  7. Фибула – вид миниатюрна метална катарама за закопчаване и украса на облеклото, употребявана повсеместно от Бронзовата епоха до Ранното средновековие, която донякъде прилича на съвременната безопасна игла.
  8. От ажур – способ, използван още от древността в много изкуства като резбата, бижутерството, плетачеството, бродерията и др., при който между декоративните елементи се оставят отвори, за да може през тях да преминава светлина или да се виждат обектите отзад.
  9. Ерос – бог на любовта, страстта и плодородието в гръцката митология, син на Афродита.
  10. Психея – царска дъщеря, героиня от гръцката митология. Притежава изключителна красота, която засенчва дори тази на Афродита. Богинята решава да й отмъсти, като поръчва на сина си Ерос да я накара да се влюби нещастно в него. Но самият Ерос се влюбва в Психея и я отвежда в небесния си дворец.
  11. Според легендата Ерос и Психея живеят заедно, но тъй като тя е смъртна, не бива никога да вижда лицето му. Затова общуват и правят любов само на тъмно. Сестрите на Психея обаче я съветват да опита да го зърне. Една вечер, докато Ерос спи, тя поднася свещ към лицето му, но капка восък пада върху гърдите на бога, той се събужда и избягва. Психея трябва да мине през множество изпитания, докато двамата отново се съберат.
  12. Елафеболион – един от месеците в атическия календар, който според автора през I в. пр. Хр. ползват и някои тракийски племена. Името му идва от прочутия празник Елафеболия, провеждан в Атина и Фокида, посветен на Артемида Елафеболос (Еленоубиица). Елафеболион обхваща втората половина на март и първата на април.
  13. Киприда – друго име на богинята Афродита, дошло от о. Кипър – родното й място според една от версиите в митологията на елините. Съгласно Хезиодовата „Теогония“ пък тя е породена от морската пяна на о. Китера, а вятърът я отнася на Кипър или пък сама доплува дотам, тъй като Китера не й харесва. И в двата случая именно на Кипър тя за първи път излиза от морето.
  14. Или руменолика – смята се, че това е прозвище на прочутата в Елада и Египет хетера Дориха, живяла през VI в. пр. Хр., съвременница на Сафо и любовница на нейния брат Харакс. Историята й дава основата на приказката за Пепеляшка и нейната изгубена пантофка. Единственият по-пълен разказ за живота й е дело на Херодот, който твърди, че е тракийка, продадена в робство на о. Самос заедно с легендарния баснописец Езоп.
  15. Антроподемон – богочовек, междинен статус между същността на смъртните и божествената хипостаза, обожествен, хероизиран или обезсмъртил се човек. Такова определение получават някои герои в древноелинските и тракийските митове и култове като напр. Резос. Вероятно по подобен начин траките са възприемали и т. нар. Херос или Тракийски конник.
  16. Сърма – материя, в която са втъкани, вплетени или избродирани посребрени или позлатени медни жички.
  17. Теракота – вид керамика без глазура, широко използвана в древността, произвеждана от особен вид глина, която след изпичане обикновено придобива червеникав цвят. Утилизирана е в строителството (за направа на канализационни тръби, керемиди, тухли и др.), в грънчарството, но и в скулптурата.
  18. Орбелос (Орбелус, Орбел) – име на споменавана в антични текстове планина на Балканския п-в, за местоположението на която се спори. Различни изследователи я отъждествяват с Беласица, Боздаг, Осоговската планина, Пирин, Рила, Славянка и пр. Авторът явно приема, че става дума за област, обхващаща Малешевската планина и Огражден в Югозападна България.
  19. Оракул – надарен свише човек (пророк или медиум), чрез чиято уста предава посланията си към хората някое божество. Често „оракул“ се нарича и мястото на пророчеството, някакъв свещен предмет, посредством който то се манифестира, или пък самото пророчество. Обикновено оракулът ползва услугите на прорицатели или тълкуватели – т. е. на хора, които „превеждат“ невнятния божествен изказ на разбираем, всекидневен език.
  20. От патриции – представители на родовата аристокрация в Древен Рим. От края на VI в. пр. Хр. това е и господстващата класа в Римската република, разполагаща с изключителното право на ползване на обществените земи. Титлата – антоним на понятието плебеи, е възприета и от готи, франки, бургунди и лангобарди в ранните варварски кралства в Западна Европа, както и във Византия, където се присъжда на висши длъжностни лица.
  21. Сабазий – древен трако-фригийски бог на природата, растителността, земеделието, лечителството, здравето и продължението на рода, дарител на безсмъртие, отъждествяван от специалистите с орфическия Дионис. Култът към него, както и този на аналога му Загрей преминава в Древна Елада, а оттам и в Древен Рим, където богът е по-известен под името Бакхус (Вакх).
  22. Легион – най-голямото подразделение в армията на Древен Рим в епохите на Късната република и Империята. По времето на Спартак наброява 3000 тежковъоръжени пехотинци (принципи, хастати и триарии), 1200 лековъоръжени велити и 300 конници. Всеки легион има номер и название. През републиканския период тази организационна единица се командва от военен трибун, в периода на Империята – от легат.
143 Views
error: Content is protected !!