Спартак. Романът серия 10

СПАРТАК. РОМАНЪТ серия 10

Това четиво е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура

НФК

Илюстрация: Манолов; цвят: Вълканов. Композицията е вдъхновена от кадър от оригиналния комикс „Спартак“ на художника Владимир Коновалов, излизал в списание „Дъга“. Използваме рисунки от автора и екипа му, създадени за комикс-албума СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк.

Исторически парк

 

Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Сериал за четене – втора редакция

Част 10

28

Суратралис подбрал дърпащата се и хлипаща Родопис, па я потътрил към портите на реметалковия дом. А другите двама пазванти се запретнали и взели усърдно да ритат и мачкат с нозе поваления Спартак. Фарсалас се поизправил, все така зашеметен, огледал разиграващия се спектакъл, припомнил си прежното действие и изплюл между още два строшени зъба:

– Довърфете крахтавото пхе!… Ухмърфете го!!!…

– Нееееее!… Запрете се! Стига вечееее – писукала хрипливо Родопис, останала съвсем без глас от плач и клетви. Чернилото около очите й се стичало на гъсти вади по изкривеното й личице.

Сбрала се жадна за зрелища тълпа. Робите се пулели откъм стената, но не им стискало да припарят по-близо. По прозорците на господарската къща се накачулили слугини, от приземния кат заничали готвачи и виночерпци, иззад ъглите се кокорели градинари, грънчари и еминджии, а стражниците, що караулели по кулите, подпрели копия на зъберите, смъкнали шлемове и на свой ред се потопили в екзода на тая малка провинциална трагедия. Сал Реметалк го нямало сред публиката (бил отишъл да нагледа работата по нивята) и, бихме рекли, за голямо щастие, тъй като, ако се намирал в крепостта и станел свидетел на спартаковата простъпка, някой вече щял да виси с прерязано гърло и с главата надолу на клоните на прастария изсъхнал дъб пред портите на Еге и тоя някой нямало да е ни действителният виновник Фарсалас, ни негов подчинен.

Кръвожадността на надзирателите се отприщила на провала. Те оскотели напълно, тъпчели момъка, натискали с дебелите нитосани подметки на калигите си главата му в земята, целели го с крака в кръста, ръгали го с пети в корема, скачали връз гърдите му… Вярно, момчето било невероятно държеливо, ала наистина щели да го погубят, ако в същия момент…

 

29

Не изскочил сякаш изпод земята ковачът Бититралис. Тоя гол до кръста (ако не считаме осаждената кожена престилка) двойник на Хефест с огромна прошарена брада, грубо одялан дървен ляв крак и тежък чук, що винаги носел запасан на кръста си, разбишкал надзирателите като празни грънци, отрязал достъпа им до омаломощеното момче и избоботил неособено високо, но така авторитетно, че всичко живо наоколо потреперало:

– Ей, какво правите, нещастници? Луди ли сте?!? Момъкът е рода на парадинаста! Белята ли си дирите?…

Суратралис вече бил с Родопис на стълбището пред портика и продължавал я тегли към вратата, така че тя не успяла да чуе думите на налбантина и произходът на Спартак си останал тайна за нея.

За да застане очи в очи с гиганта, отчасти даврандисаният Фарсалас трябвало да го обиколи на почетно разстояние и той направил тъкмо това. Старшият надзирател – ужким канара човек, изглеждал съвсем никакъв шишко до страховития Бититралис. Той обаче бил блюстител на реда, овластен от самия парадинаст, а Хромия – обикновен наемен труженик, т. е. местата им в йерархическата пирамида на имението изобщо не били съседни, камо ли пък аналогични. Тъкмо затова Търбуха си разрешил да повиши тон:

– Иди на майната хи, налбантино! Фопелето ме нападна!… Строхи ми фъбите! Ей на! – фъфлел той, показвал окървавената си паст, сочел ковачницата в източното кьоше на сравнително правоъгълния двор, един вид давал на Бититралис идея де се намира майната му, а сетне зинал на подчинените си: – Офаптете хлапето в карфера! Веднага!!!

Посред буйното окосмяване по физиономията на едноногия се образувало тъмно отверстие и пръснатите по двора сеирджии до един затаили дъх, защото им било любопитно как ще отвърне на оскърблението. Като правило, когато налбантинът хортувал, останалите мълчали. Макар да бил най-прост работник, при това и сакат, людете в твърдината хранели респект към него заради ръста и мускулите му, заради мътното му минало, но най-вече заради олимпийското му спокойствие, благодарение на което можел да събори и заколи бивол с едната ръка, докато си вчесва мустака с другата. Ето защо в тоя момент се възцарило гробищно безмълвие, което позволило на огромния мъж да изрече тихо и несъвсем заинтересовано, както му било навик:

– Ако още еднъж назовеш повереника ми „копеле“, човеко, кълна се във вакхическия тирс, ще ти навра чука в гърлото и ще ти разпарчетосам черепа изотвътре…

– Факай де, не хе гневи! – почнал Фарсалас, ала гигантът го сепнал:

– Днес ти и кухите ти кратуни посегнахте на ефеб с благородно потекло, в допълнение – от семката на самия господар. Туй не ще ви се размине!

Естествено, сакатият блъфирал (макар всъщност да не лъжел). За момента било важно да отърве Спартак от тъмницата, дето нощес, ако сега въобще оживеел, щели да го довършат нацяло.

Фарсалас не успял да реагира веднага на тия думи. Той всякога пердашел чевръсто, но разсъждавал мудно, тъй че му било необходимо известно време да осъзнае чутото и да поразсъждава връз него. Затова пък Абезелм и другият с тоягата добили удивен израз – какъв ти благородник, дърто, какъв ти знатен сродник – я му виж продупчените сандали и развиснатата екзомида, я го погледни, че дене и ноще влачи дърва, амфори с вино и ведра с вода, глей го, че е чер като египтянин! Че кой ми ти евпатрид собствено представлява тъй жалка картина?

 

30

Внушителният Бититралис се приближил към Фарсалас и се надвесил над него така, че твърдият му като витинска пелта корем сплескал наполовина тлъстото шкембе на надзирателя. Загледал го в упор твърде безизразно, а това било много опасно. Зад тях, зачервен и озорен, Суратралис вече натиквал Родопис във входа на жилището й. Тя протегнала ръце към Спартак и се помъчила да извика нещо, но пазвантинът със сетни сили я пъхнал в отвора и треснал дебелата, подсилена с бронзов обков дъбова порта.

Сега, когато я нямало господарката да чува, еднокракият отпуснал глас… не, ами направо изтрещял:

– Ако го туриш в карцера, кучи сине, наистина ще ме ядосаш, пък не съм се ядосвал от ланшните Бендидии!!!

Нямало да си стори труд Бититралис да накърни философската си апатия, заплашвайки и възклицавайки като умопомрачен, при никакви други обстоятелства, ала сега му се налагало да припира – Спартак берял душа на земята и щедро я поял с горещата си кръв…

Търбуха най-после вкарал в ход тежката машина за разсъждения, намираща се под лисия му лоб. Хич не му се желаело да запре сродник на Реметалк. Да би знаел, че Спартак е такъв, нямало и да го бъхти, естествено? Абе, най-вероятно ковачът мамел – момъкът по нищичко не наподобявал персона от знатен произход. Щом опрял до тоя извод, Фарсалас се успокоил… Харно, обаче пак не смеел да противоречи повече на грамадния сапей, който, говорело се, едно време размазал маса хора в юмручни боеве по палестрите и пазарищата на Елада, а по-сетне се клал с одриси, беси и римляни под знамената с трискелиона – демек тия на богоравния ванакт Типас…

– Вхимай хи го, махай го от офите ми и да не хъм го видял повефе охоло гохподарката! – изломотил отскоро беззъбият надзирател, чудейки се как, по демоните, ще разбират заповедите му робите и помощниците занапред.

 

31

Бититралис грабнал изпадналия в безсъзнание Спартак, провесил го през рамо с такава лекота, като да си замятал зейрата в дъждовна утрин, и го понесъл към дома си в дъното на двора отляво на господарската резиденция. На момчето следвало да се окаже помощ, и то веднага, че щяло да си замине без време!

„Няма по-извратен и немилостив звяр от човека…“ – мислел си ковачът и макар често да наричал боговете „измишльотини“, отправил наум по една къса просба за спасението на Спартак към Асклепий*, покровителя на знахарите – да укрепи телесата на момчурляка, както и към някой си Дарзалас, управител на Долната земя, за когото бил чувал от разни северняци – да не го допуща във владенията си. (На Залмоксис обаче не се примолил! По-натам може би ще разкрием защо.)

Фарсалас пък и двамата му помощници останали на белязаното с алени петна и разкашкавена почва място на боя. Главният надзирател се поогледал, осъзнал, че общо взето цялото имение е станало свидетел на бруталността и позора му, и наредил на оня с тоягата:

– Върви рефи на вхифките тия – хяпафите, фуфакхи да хе връфтат по делата хи и да хи флюят на ръфете, фе пофна ли ги х камхика, хте ги карам подред!

Хукнал подчиненият му да хвърли народа в боязън, а Фарсалас, насаме с дясната си ръка – хитрия Абезелм, се завайкал:

– Ами хега? Втахахме я фудно! Ако ратаят наихтина хе окафе рода на Реметалк, тефко ни и горко!

Абезелм – невисок, набит и широк в ханша като многодетна матрона, имал честта да бъде най-близък другар и душеприказчик на командира си.

– Не ми се вярва… – отвърнал той и разровил пръстта с върховете на обущата си, та да ги позачисти от кръвта на Спартак. – Господарят нивга не е и споменавал за тоя… Живее сред най-низшия демос бясното пале, работи като всички останали, па и отгоре!

– Е да де, ама…

– Ама за всеки случай върви при парадинаста, началник, присламчи се при него, веднага щом се повърне от къра, и харно накисни тоя келеш, хубавинко израпортувай първом наглата му непочтителност, а сетне разкажи как вероломно те нападна, ние – моя милост и момчетата, сме очевидци на това и ще го потвърдим всякак! О, и за надменния Бититралис недей пести думи, подробно опиши лукавата змия, дето явно е тренирала момчето на гръцкия бой и на кой знае още какви противоестествени дейности. Че как инак ще може недоносчето да се бъхти толкоз умело, освен ако не е син на някой адов демон? И тъй му речи на Реметалк: Взех крути мерки, господарю, щото отпочнат ли така да изучават бойното изкуство разните му там прислужници и аргати, па и да го прилагат на нас – надзорниците, един ден те и на вас ще посегнат!!!

 

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2” ВИЖ ТУК.

  1. Еминджия – обущар или продавач на обуща.
  2. Екзод – буквално значение – изход. Така се нарича четвъртата, последна част на античната трагедия, която представя развръзката в сюжета и по време на която хорът напуска орхестрата с песен и маршова стъпка.
  3. Калиги – войнишки високи сандали или изрязани полуботуши с подметки от трипластова дебела говежда кожа, носени най-вече от римските легионери. В зависимост от ранга на носещия ги воин, подметките им подковани са с различен брой и различни като материал нитове. Военнослужещите с по-висок ранг носят калиги с бронзови нитове, а обикновените воини – с железни.
  4. Хефест – бог покровител на огъня, обработката на метали, ковашкото изкуство и занаятите, почитан от траките, елините и римляните (които го наричат Вулкан). Според Омир – син на Зевс и Хера, но по други версии на мита – роден от бедрото на Хера без мъжко участие. Авторът допуска, че елините и римляните са го заимствали от пантеона на траките. Негов символ е наковалнята.
  5. Изразът произлиза от името на планината Олимп в Североизточна Тесалия (най-високата планина в днешна Гърция), където според вярванията на древните елини живеят върховните богове, наречени Олимпийци. Олимпийско спокойствие = божествена невъзмутимост.
  6. От Вакх (Вакхос, Вакхий, Бакх, Бакхий) – друго име на тракийския върховен бог Дионис.
  7. Тирс – церемониален жезъл у траките и елините, който се състои от дълга пръчка, поначало от ферула (гигантски копър), увита в бръшлян или лозови стъбла с листа, на чийто връх се поставя борова шишарка. Характерен е за култа към Дионис и мистериите, свързани с него. Богът и неговите спътнички – менадите и сатирите, често са изобразявани с тирсове в ръце. Тирсът е символ на оплодителните сили и творческото начало.
  8. Ефеб – в най-общ смисъл – юноша. В по-тесен смисъл – юноша в Елада и елинизирана Тракия, достигнал възрастта (16, 18 или 20 години, различна в различните полиси и държави), в която подлежи на военно обучение и държавна военна служба – т. нар. ефебия, продължаваща между една и две години. След нея младежът придобива статут на пълноправен гражданин.
  9. Екзомида – проста дреха от древността, състояща се от парче плат, зебло или кожа, което се закрепя на лявото рамо, оставяйки дясното голо, и се пристяга на кръста. Такива облекла носят най-вече роби и прислужници, тъй като те са удобни за физическа работа, следователно са и белег за принадлежност към нисък социален слой. Но има свидетелства и за луксозни дамски екзомиди, при носенето на които едната гърда остава открита.
  10. От Витиния – древна историческа област в северозападна Мала Азия, както и едноименно царство, основано от тракийските племена тини и витини, преселили се тук от Балканите. Намира се между Мраморно и Черно море, анатолийската планина Олимп и античните области Пафлагония, Понт, Галатия, Фригия и Мизия. Според Апиан в по-древни времена областта се наричала Бебрикия.
  11. Пелта (пелте, пелтарион) – лек щит с форма на полумесец, използван в античността най-вече на Балканите и в Мала Азия, изработен от рамка от преплетени тръстикови, върбови, лозови, ракитови или други клони, върху които се опъва дебела животинска кожа. Пелтата е основно защитно средство на леките тракийски и елински пехотинци. Често е украсена с рисунки и символи, особено горгонейони.
  12. Бендидии – древни тракийски религиозни празници, посветени на богинята Бендида, получили разпространение и в Елада след 430 г. пр. Хр. Свързани са с жертвоприношения на свине, факелни надбягвания с коне в чест на богинята, при които ездачите си подават един на друг запалени главни под формата на щафета, и нощни пирове, вероятно с оргиастичен характер.
  13. Апатия – понятие от античната философия, развито като начин на поведение от стоиците, мегаритите и скептиците – откъсване от всички страсти, освобождаване от чувството на страх и фрустрацията, причинявана от социалното обкръжение, умение на мъдреца да властва над самия себе си.
  14. Палестра – частна гимнастическа школа, както и сграда с подобно предназначение в Елада, Древен Рим и елинизирана Тракия, където обикновено тренират момчета между 12 и 16 години. Познати са палестри и за възрастни, като например тази на о. Самос. Основният спорт, практикуван на палестрите, е борбата, но обучението включва още и бягане, скачане, хвърляне на копие и диск (т. нар. петобой или пентатлон).
  15. Беси (сатри, дии) – тракийско племе, населявало Западните Родопи и земите на изток от р. Нестос. Около наименованието няма единодушие. Съществува хипотеза, че народът се е наричал дии, а бесите и сатрите са съответно жречески родове и военна прослойка в рамките на този народ, както и такава, че става въпрос за три съвсем различни племена, обитаващи съвместно въпросните територии.
  16. Трискелион (триквестер)– древен, навярно ликийски символ, изобразяващ три лъча, три криви или начупени прави линии, или пък три спираловидни елемента, излизащи от една точка в центъра му. Съществува негов вариант и с три бягащи човешки крака. Въпреки че е познат от много стари времена, той няма общоприето официално название до XIX в., когато е въведен като неологизъм.
  17. Ванакт (ванакс, анакс) – древна владетелска титла при прототраките, микенците и критяните със значение „племенен вожд“, „господар“, „цар“. Има пределински, по всяка вероятност пеласгийски, критски или тракийски произход, но се използва и в Омировия гръцки. (Така авторът на „Илиада“ титулова микенския цар Агамемнон и троянския цар Приам.)
  18. Зейра – традиционна тракийска връхна дреха без ръкави (наметало с качулка, ямурлук, кабаница), споменавана от антични автори най-вече във връзка с тракийските воини. Обикновено е шарена – на едри райета в различни ярки цветове, украсена е с орнаменти и е ушита от дебел, по всяка вероятност вълнен плат. Дължината й достига до под коленете или до глезените.
  19. Дарзалас – тракийски бог на подземния свят и плодородието, почитан най-вече в района на гр. Одесос (Варна), чийто покровител се явява. Отъждествяван е с Teos Megas (Великия бог), тачен в черноморските гръцки колонии в Добруджа още от IV в. пр. Хр. В чест на Дарзалас в Одесос са издигнати храм и голяма статуя, секат се монети с образа му, провеждат се мистерии, шествия, игри и състезания (Дарзалеи).
  20. Залмоксис (Гебелейзис, Гебелейз) – митичен тракийски мъдрец, философ и лечител у гетите, антроподемон, обожествен още приживе. Като бог, е смятан за повелител на мъртвите, природните сили и медицината. Херодот пише, че е действителна личност, и споменава слухове, че е бил роб на о. Самос и ученик на Питагор, чиято доктрина впоследствие проповядва, но смята, че Залмоксис е живял много преди Питагор.
  21. Матрона – в античността – омъжена жена (майка) от висшето съсловие, ползваща се с добра репутация и известно влияние в обществото.
  22. Демос – събирателен термин за свободните граждани и селяни от по-низшите слоеве в Елада и Тракия, народ, народни маси.
420 Views
error: Content is protected !!