“Сиянието” – Книга vs Филм

“Сиянието” – Книга vs Филм

Когато бях ученичка в средното, почти не посещавах библиотеката в училище, докато по стечение на обстоятелствата не се запознах с едно момче от съседен клас. Той беше толкова развълнуван, че е открил Краля на ужаса не къде да е, а точно в нашата библиотека – горещо ми препоръча негова книга и оттогава аз съм обречена.

Не е ли хубаво да откриеш, че мислите ти и чувствата ти не са необичайни и страшни, а дори напротив – може дори да си изкарваш хляба с тях!

Това ми беше първата мисъл когато прочетох „ Сиянието“.

Кралят не случайно си е заслужил титлата и го доказва от години! Но за едно момиче на 14 години, да усети страх и ужас и в същото време удовлетворение, че не е побъркано – е това вече е магия!

Няма да навлизам в подробности за сюжета, който не го е гледал (имайки предвид, че е безспорна класика и то не просто в жанра), едва ли цени този жанр особено. Но за всички онези, които дори и да не са гледали филма, едва ли са успели да избягат от препратките, които освен много филми и предавания, също и много фенове използват. Силно се съмнявам да има човек на тази планета, който дори в пост в социалните мрежи да не е срещал кадъра с неповторимия Джак Никълсън, който си е проврял главата през нацепената от самия него (с брадва) врата и в очите му – в очите му – ЧИСТА ЛУДОСТ.

Ако трябва да съм напълно откровена бях забравила номера на стаята, в която се развиват повечето страхотии (макар, че то къде ли не – и вътре в хотела и около него – се случват всякакви смразяващи душата и ума кошмари). Та стаята беше номер 237, само дето по-живо помня как Дани си кара количката по коридора застлан с кърваво червен килим (който по едно време си беше просто чудовищна река от кръв) – и тогава всеки косъм по тялото ти настръхва, чува се само скрибуцането на колелцата, камерата е зад гърба му и ти нямаш представа какво ще се покаже насреща, но си ужасен! Страхотна работа на режисьора Стенли Кубрик!

За изпълнението на Джак Никълсън и думичка да не казва никой! Аз този човек винаги ще го виждам като психясал изкормвач! Поклон пред таланта му!

Ако трябва да отсъдя дали книгата или филмът – кое е по-добро? Ами не е никак лесно. Може би защото съм фен на по-старите филми, като че ли повече следваха сцените от книгите, в сравнение с днешните екранизации, които се адаптират заради широката публика и по-висок рейтинг (нормално, но все пак)… и за там имам страхотен пример,но за него „По-късно“*.

Книгата я четох когато бях на четиринайсет, филма го гледах някъде на осемнайсет в радио, което вече не съществува, с хора, с които днес вече не поддържам връзка, на един мини стар черно бял телевизор с антена и от онези субтитри на черен фон. Истината е, че съжалявам и до ден днешен, че го гледах с хора (не конкретно тези, просто, че изобщо бях с някого). Ами така де – книгата я четох сама, в леглото преди лягане, преди да стана за училище (след като съм си написала домашните!), а филма да го гледам с някого – не бива така. Малко ми развалиха удоволствието, те не бяха чели книгата!!! Не можеха да уловят напрежението, което всяка сцена съдържа в себе си, защото всяка сцена е поне 3 страници (за тези, които са я чели).

Да, вечният спор и вечното мрънкане на четящите от рода на: „ В книгата не е така!“

Е, с радост заявявам, че в конкретния случай повечето си беше баш, ама баш както си е в книгата!

Никога няма да забравя студа, който Дани изпитваше отвън в снега, докато бягаше от собствения си баща. Аз бях там! Бях между редовете, скрита в съседната пряспа, трепереща от студ и от ужас, че ще бъда разкрита и…заклана.

Велика книга и Велико изпълнение. Силно се надявам никой да не си въобрази, че може да направи римейк с някой, който не е Джак Никълсън!

Препоръчвам горещо и книгата и филма!

А следващия път ще се съсредоточим повече върху Дани или в това, което е останало от него след обладания от духове хотел, който има още сметки за разчистване!

* „По-късно“ – роман на Стивън Кинг от 2021г.

Автор: Ана Драг

Дизайн на изображение: Валeнтин Попов