Синът на непокорните

Спартак. Романът.
Reading Time: 7 minutes

Романът е реализиран с подкрепата на:

НФК

Илюстрация: Манолов, цвят: Домузчиев. Композицията е вдъхновена от кадър от оригиналния комикс „Спартак“ на художника Георги Шуменов, излизал в списание „Дъга“. В това четиво се използват рисунки от автора и екипа му, създадени за новия комикс СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк.

Исторически парк

Теодор Манолов

СПАРТАК. РОМАНЪТ

Сериал за четене

Книга I

СИНЪТ НА НЕПОКОРНИТЕ

Парод 1

БЕЛИЯ

89 г. пр. Хр., местността Иакхосови двери, Перинтос

Аз – Рюмесюкис от Форунна, по волята и щението на Всемогъщия Единствен, съпровождах Водителя и в трите си живота, под една или друга форма бях все до Него през дългите лета дотук, та станах очесвидетел на всичкото Му Дело и Учение, а речено между нас си, спомогнах и за процъфтяването на първото, и за избистрянето на последното. Бидейки Носител и Проводник на Живото слово, в един момент преди време Той се отрече от четенето и записването, по причина на което, за да не се разпилее и омеша Неговата премъдрост с пепелта на отминаващите векове, моя милост без знанието Му сбра почерпаното от величавия Му ум и златните Му уста в тоя въздебел манускрипт, що съвместява космогонията Му с метафизиката и етиката Му. Е, Той поначало провижда намеренията ми тъй кристално, както аз мислите Му, и несъмнено е отгатнал, че дипля подобен ръкопис независимо от Неговото позволение. Ала не ме е нивга укорявал за това, нито е проявявал особен интерес към заниманията ми. Надявам се обаче, че негласно ме е благославял в начинанието ми… Та чети, наследнико на Богоравните… Туй е историята на Света на Спартак!

Из Тайна книга на Пророка, записана от Рюмесюкис

Слял се ведно с коня си Вукефалас, Спартак следвал неотклонно волинта албинос, що пък, от своя страна, препускал по дирите на дребния ловец с лисичата капа. Рогатият исполин вече дишал във врата на набелязаната жертва и уверено гълтал дистанцията между себе си и нея. Гонката се врязала във възтясно дефиле, около което се издигнали почти непристъпно стръмни склонове, въпреки това обрасли (Ама и шантава работа!) с гъсти шубраци и криви дървеса.

Докато яздел, Спартак час по час опъвал лъка, комай напусто, тъй като сега гърбината на бялото чудовище била цялата набримчена от стрели, ала те, също като стърчащото из гръдта му копие, не му пречели ни най-малко. Колчанът скоро зейнал празен и младият мъж захвърлил и него, и ненужното вече оръжие, па измъкнал из пояса си двойната брадва – единственото му останало средство за нападение, и хем не бил вярващ, тихинко се примолил на Бендис то да се окаже достатъчно крепко.

Имал ли идея що точно да стори? Абсолютно никаква! Това му била (ама привидно) голяма слабост – всякога се впускал в атака без предварително мъдруване. Ала тая негова особеност всъщност криела преимущество. Не хабял време да планира нещата отпърво, винаги действал по интуиция, но акълът му притежавал способността да подрежда евентуалните ходове на тялото му със светкавична скорост, да ги преценява, приема и отхвърля за хилядна част от мига. Тъй че обикновено знаел какво следва да се свърши в момента, когато го вече вършел…

„Тю, да се намираше баре едно копие! – рекъл си обаче. – А пък ромфея щеше да ми дойде още по-харно, ама кой да се сети да потегли на лов с ромфея?“

Надпреварата продължила сигурно четвърт епоха. Зубърът почти настигнал дребосъка, а Спартак пък почти настигнал зубъра тъй, че когато постепенното издигане на оврага приключило, а урвите от двете му страни се снижили до неговото ниво и накрая всичко наоколо се сплескало в равно като синия тучно пасище, участниците в преследването се оказали доста близко един спрямо друг. Ваклооката кобилка на младежа отпреде (тоя, дето бягал панически от рогатото чудовище) обаче явно се намирала на самия финал на силиците си и вече преплитала изящните си, подобни на лозови филизи подбедрици.

– Хайде, друже – креснал Спартак на Вукефалас, що вече пръскал през зъби мехурчета кървава пяна. – Назори се още малко! Почти го сгащихме!

Малкият ездач, оня – преследваният, де, явно решил да използва изтощението на коня си и най-сетне сколасал да го овладее и обърне, за да посрещне с чест връхлитащия свършек. Болинтосът бил таман до него и навеждал глава, за да забучи рога в стомаха на носача му. Междувременно пръхтящите бърни на спартаковия сталион вече докосвали мощната задница на бика и Спартак се приготвил да атакува, стискайки секирата така, като че смятал да изцеди мъзга из дръжката й. Все пак, при това за една бройка, май нямало да успее да отърве момчето от Хермес – психопомпа, надвесен над него в готовност да го съпроводи Отвъд…

„Край! Човекът си замина! Отиде! Но и белият кучи син ще го последва!“, били сетните му мисли, преди да се изключи от мозъка си. От там нататък преустановил и наблюдения, и разсъждения, както правел винаги, когато физиката му се нуждаела от свобода за неограничавано от всякакъв здрав разум спонтанно поведение.

Събрал цялото си внимание връз Белия и останалият свят престанал да съществува за него.

Докато кобилата на младока треперела и се канела да рухне на меките треви, оня отгоре й сграбчил стрела и обтегнал тетивата с мълниеносна бързина, ала вече било прекалено късно…

Зубърът надал гръмовния си, твърде несвойствен за едно тревопасно рев, та в главата на Спартак изригнал вулкан, а сетне буквално преминал през снагата на кобилата, процепвайки широк път с неголемите си, но остри рога, като оставил подире си кладенчова яма, оголени щръкнали ребра и летящи във всички посоки плетеници от черва и слуз. Кончето хвръкнало нагоре с липсващ стомах и половин гръден кош, преметнало се във въздуха с лекотата на есенно листо, па се стоварило по гръб, а вратът му изхрущял. За щастие, незасегнат, дребничкият ловец, все още с лъка в десница, се изсулил из седлото и се устремил към земята в принудителен полет. Лисичата му шапка паднала и…

… Изпод нея се разсипали къдрави катранени коси! Дълги, лъскави и съвършено поддържани… бе, май прекалено дълги, май прекалено съвършено поддържани, че да са момчешки!

– Аааааа – надал пронизителен писък. Май твърде пронизителен и на твърде висок тон!

Сега Спартак съзрял и лицето на дребосъка! О! Е, това вече не могло да бъде!!!

Ездачът бил ездачка! Девойка! И то…

Непобедими Аресе, татко на амазонките! На тревата тупнала самата… Тя! Самата сияйна, розовопръста, лъчезарна, светлопрестолна и пурпурноплаща Еос! Еос, ама в случая тъмнокоса!

Бележки:

  1. Форунна (неправилно Ямфорина) – изчезнал древен тракийски град. Може би поради грешка на антични преписвачи днес е разпространено вярването, че се е казвал Ямфорина. Предполага се, че се е намирал в Петричко-Санданското поле, но съществуват и други версии за местоположението му. Авторът локализира града близо до вливането на р. Струмешница в р. Струма, недалеч от днешния гр. Петрич.
  2. Манускрипт – ръкопис, текст, написан на ръка върху пергамент, папирус, хартия.
  3. Космогония – учение за произхода на вселената, в случая – съвкупността от процесите при създаването на света.
  4. Метафизика – дял от философията, който се занимава с първичните принципи на съществуването. Буквално преведено от гръцки обаче понятието означава „отвъд физиката“. Авторът го употребява по-скоро в този му първоначален и по-буквален смисъл – като съвкупност от теории за необяснимите посредством методите на конвенционалната наука свръхестествени явления.
  5. Етика – дял от античната философия, фокусиран върху въпросите на морала, нравствеността, нормите за съжителство между хората, самопознанието и познанието за добро и зло. За инициатор на въпросната наука се смята древногръцкият мъдрец Сократ – един от първите мислители в историята, насочили вниманието на обществото към вътрешното състояние на човека.
  6. Вукефалас (Буцефал) – Бича глава – жребецът на Спартак явно е кръстен на прочутия кон на Александър Македонски – извънредно буйно животно, което според легендите само великият владетел успява да обязди. Името вероятно идва от белега, който конят на Александър е имал на муцуната си.
  7. Волинт (болинтос) – една от малкото оцелели до днес тракийски глоси. Означава „див бик (бизон, зубър)“.
  8. Бендида (Бендис, Вендис, Уендис) – върховна богиня, една от многото персонификации на Богинята майка у траките, донякъде аналогична на елинската Артемида, владетелка на растителния и животинския свят, покровителка на лова, брака и семейството. Авторът я нарича и Девата ловджийка. Нейни символи са лъкът с опъната тетива и стрела, тракийската лисича шапка, копието с две остриета (двузъбец) и мечата кожа.
  9. Ромфея – двуръчен дълъг меч (основна част от пехотното въоръжение на някои тракийски племена) с много дълга ръкохватка и едностранно заточено право или леко извито, най-вече напред, подобно на коса острие.
  10. Синия – тава, тепсия, поднос, плато. Друго значение – ниска маса (софра), която се ползва без стол, при седене на земята.
  11. Сталион – елитен некастриран кон, използван за разплод (жребец, ат, айгър).
  12. Хермес (Ермий, Касмилус, при римляните – Меркурий) – божество с неустановен произход, почитано ревностно от траките, според някои тракийско, според други – финикийско, но най-популярно от митологията на елините. Хермес е властелин на ветровете и дъжда, вестител на боговете, покровител на пътниците и крадците, провождач на душите на мъртвите. Негови символи са кадуцеят, крилатите сандали и шапката петасос.
  13. Психопомп – в много религии – същество (дух, ангел или божество), което съпровожда душите на мъртвите в отвъдния свят. В митологиите на траките и елините това е епитет на Хермес – придружител и закрилник на починалите по пътя им към Хадес.
  14. Лисича шапка (алопекис, гугла) – традиционен елемент от облеклото на траките – островърха шапка, ушита от лисича кожа, която освен темето покрива и ушите и тила.
  15. Арес (Марс)– тракийско върховно божество, по-късно заимствано от елините и римляните, които го възприемат като повелител на войната. Негови символи и свещени животни са лешоядът и глиганът. В гръцката митология е син на Зевс и Хера. Там му се придава роля на по-скоро отрицателен персонаж – за разлика от Атина – богиня на достойната и справедлива война, той олицетворява коварната, кървава и вероломна война.
  16. Амазонки – войнствен народ, състоящ се само от жени – деца на Арес и дъщеря му Хармония, които според митологиите на траките и елините обитават Мала Азия и бреговете на Азовско море, занимавайки се основно с война и отглеждане на коне. Използват пленниците си от мъжки пол за създаване на потомство, след което ги убиват заедно с родилите се момчета.
  17. От пурпур (порфира) – багрило с ярък наситеночервен цвят с карминен или виолетов оттенък, извличано от морски охлюви и използвано още от древността най-вече за боядисване на тъкани. Откриването му се приписва на финикийците. Поради високата цена на тази боя пурпурният цвят се превръща е символ на благородството и властта.
  18. Еос – крилата богиня на зората в митологиите на елините и римляните (при последните е позната като Аврора). Дъщеря е на титана Хиперион и титанидата Тея, сестра е на Хелиос и Селена, майка е на ветровете Борей, Зефир, Нот и звездите. Споменатите тук епитети на Еос авторът, който явно смята богинята за привнесена в пантеона на траките в епохата на елинизма, заимства (или перифразира) от поемите на Омир.
  19. Като правило, Еос е изобразявана със златисти коси.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ ТУК.

2 част
220 Views
error: Content is protected !!