Андрея Илиев:
Най-лесно е да кажа, че това е книга за атентата в „Света неделя“. Но целта ми бе друга: да покажа на читателя 20-те години на ХХ век. А те пък зависят от Войната. Ето защо започнах с епизод от нея, където българска бригада побеждава италианци и – куриоз! – е принудена да се предаде на тях. Няма такъв друг случай в историята – победители да се предават на победените!
Следва годината на окупация от съглашенски войски с всички произтичащи последици. Няма добри окупатори. Тя е съпроводена с разюздани нрави и висока криминална престъпност. Ще ви бъде интересно – единият ми герой е касоразбивач, а другият – полицай.
По това време тръгва и първата вълна на емиграцията от родината във всички посоки на света. Посветил съм няколко глави на нашите градинари в Австрия.
Трета секция с право се ползва с лоша слава. Но тя има и друга история – укриване и опазване на 114 х. пушки, 1500 оръдия, милиони патрони и стотици хиляди снаряди, с които по-късно е въоръжена българската армия.
Е, стигнахме и до атентата. Опитах се да елиминирам политиката. Какво е това зверско противопоставяне? Та майор Янков е син на войвода и на сестрата на Райна Княгиня и носител на два ордена за храброст! Майор Порков е кавалерист от дивизията на генерал Колев и е първият награден с орден за боевете в Добруджа!… Човек не може да остане равнодушен от сблъсъка им.
И големият въпрос: защо и с каква цел гърми адската машина? Някой казал ли е на царя, че не трябва да ходи в църквата? Защо дворецът не изпраща свой представител на погребението? Кой ограбва скъпоценностите на убитите в „Света Неделя“?… Само виновници за атентата ли са душени с въженца от войнишки палатки?… Въпроси, въпроси… СПЕЦИАЛНО ПОРЪЧЕНИЕ е моят опит за отговор.