Aug
В световната култура съветският писател и военен кореспондент Михаил Александрович Шолохов (1905-1984г.) остава запомнен най-вече като своеобразен продължител на руските литературни традиции в сферата на епическия роман. Става въпрос за епопеята „Тихият Дон” (1928-1940г.), за която той получава Нобелова награда през 1965г. (1)
„Разораната целина” (1930-1959г.) е друг феномен в творчеството му, който, по думи на автора, описва „ликвидирането на кулачеството като класа, цялостната колективизация и масовото движение на селяните към колективните стопанства {колхозите}”(2) – все събития от трийсетте години.
И двете произведения интригуват читателите със своята историческа точност, примесена с междусценичните плавни описания на природата, които днес се считат за запазена марка на Шолохов („природоцентризъм”, както го нарича Александър Дырдин)(3).
Покрай тези обемни трудове обаче, често ранните творби на автора остават незабелязани от читателите (особено в България, където вече не се преиздават) – творби като „Съдбата на човека” (1956г.) и сборника „Донски разкази”(1925г.). Като част от последния и фигурира и разказът „Смъртен враг”.
В центъра на сюжета на разказа е идейният контраст между главните герои – Ефим Озеров, беден селянин, избран за секретар на селския изпълнителен комитет; държащ всичко да е по документи и в полза на по-слабите финансово, и Игнат Боршчев, богаташ, чийто зет (Прохор) е избран за председател на същия изпълком (4). Игнат цели да запази капитала си, затова често отказва да плаща на работниците, които наема без договор, за да не му противоречат.
Впоследствие, идеите на Ефим се разрастват и той получава подкрепа от цялото село. Следва ключовата реплика: „Запомни, Ефим, ако те убият – двадесет нови ефимовци ще се родят.” (5), показваща сплотеността на обществото против нечестния режим на председателя. Развръзката на разказа е убийството на Ефим по нареждане на Прохор.
Но самият наратив, както споменахме – по запазена марка на Шолохов, не започва с действието. Първите два абзаца са описание на залеза и идването на нощта – т.нар. похват ab ovo (6), който, в контраст с in medias res, цели първо да установи тона и темпото на разказа, преди да запознае читателя със случващото се.
Идентичен подход използва Христо Смирненски (1898-1923г.) в част от поезията си: елегията „Цветарка” (1922г.) започва с описания на „загадъчната и нежна” Витоша, после погледът се измества към оксиморонизирания „грамаден и задъхан”, но все пак празничен град и чак тогава ни се представя цветарката. Същото се наблюдава и в „Братчетата на Гаврош” (1921г.), и във „Вълкът” (1921г.).
Едва след като тези обстоятелства се изграждат, повествователят на Шолохов въвежда главните герои, които веднага влизат в противоречие. Той се възползва от тази ситуация, за да представи информация за характера на Ефим, при това – не от свое име, а чрез речта на Игнат: „Горе-долу така е… Такива като тебе и даром не ни трябват!… Кой против всички се опълчва? Ефим! Кой на народа като кост в гърлото засяда? Ефим! Кой пред бедняците се докарва? Пак Ефим!…” (5). Тази умела литературна тактика придава реалистичност на творбата и лишава от нужда действието да се прекъсне по-късно, за да бъде обяснено всичко това.
Нататък, селският пролетариат (мнозинството) започва да подкрепя дейностите на Ефим срещу безредието на богатите (и най-вече на Игнат). Тогава, късно вечер, се провежда този диалог:
„ – Е, как е?
– Пречи. У тъста ми има една мома ратайкиня, а той оня ден рови: „Договор с нея подписахте ли?” – пита. „Не знам” – казвам. А той: „Председателят бе трябвало да знае, за такова нещо по главата няма да го погалят…”
– Да го махнем от пътя си?
– Налага се.
– Ами ако се открие?
– Трябва да прикрием следите.
– Ами кога? …”5
В този разговор не са специално означени участниците, но въпреки това, по начина на изразяване, по недоволството от Ефим и по споменаването на нечий тъст, наемащ работници без договор, веднага може да се направи изводът, че единият говорещ е зетът на Игнат – Прохор. Това интересно „обезличаване” на героите предизвиква мислителния процес на читателите и прибавя към цялостното впечатление от текста.
По ловък начин го използва и Иван Вазов (1850-1921г.) в романа „Под игото” (1894г.). В главата „Батареята на Зли дол” един от въстаниците, с гигантски ръст и носещ черешово топче, изкрещява фразата: „Майка му стара…!”. Тази реплика Вазовият разказвач ‘насажда’ по протежение на целия роман, като част от репертоара на Иван Боримечката. Така позволява на читателят да направи връзката между двете, дори когато името на героя не е споменато.
Същият този прийом, но в обратен ред, се използва още веднъж в разказа на Шолохов: първият опит за убийството на Ефим свършва злополучно – през прозореца му се показва пушечно дуло, чува се гръм, но изстрелът е неточен. Що се отнася до стрелеца, разказвачът описва само „познатите му сиви очи”. На следващата сутрин, когато Ефим отива в изпълкома, пръв е посрещнат от „раздалечените сиви очи” на Прохор, председателя. Така изпуснати, ‘словесните улики’ първи подсказват на четящите, че зетят на Игнат е всъщност проваленият убиец на секретаря.
Разликата с предишния случай е в подредбата на информацията и ситуацията – първия път, още в началото имаме дадена информация за това, че Игнат е тъст на Прохор; следва ситуация, в която Прохор говори за тъста си. Във втория момент, първо ни се представя ситуацията с анонимните сиви очи, а след това информацията, че Прохор има такива.
Следващото покушение над Ефим и слага край на разказа. Вечерта, на път към дома, главният герой е пресрещнат и убит от трима мъже. Епичността на борбата с тях, постоянните му опити да се измъкне от схватката, ледът, оксиморонно горещ под тялото му, гротескните описания на мъченията и фактът, че той не чувства болка в последните си часове („Ефим не чувстваше как в устата му, като трошаха зъбите, като разкъсваха венците, дълбоко забиха кол; не чувстваше как вилите пронизаха гърдите му и се изкривиха, като се забиваха в гръбнака…”5) спомагат за изграждане на възвишения образ на протагониста, доказал се за по-силен от смъртта и чийто завет ще продължава да съществува след него (“Запомни, Ефим, ако те убият – двадесет нови ефимовци ще се родят.”5).
Почти същата поетическа картина изгражда Гео-Милевата поема „Септември” чрез образа на поп Андрей, по-голям от бесилото, „велик/ сюблимен/ непостижим”, „спокоен като гранит”; който доброволно нахлузва въжето около врата си и умира „без да погледне небето” (8).
Това, както и останалите разгледани вече изразни средства, са все доказателства за писателското майсторство на Михаил Александрович Шолохов, което успява да се прояви не само в обемните му трудове, но и в кратките разкази, които стимулират мисловната дейност у читателите и оставят траен отпечатък в съзнанията им! Тези качества важат с пълна сила за разказа „Смъртен враг”, но и не само!
- Mikhail Sholokhov – Facts. NobelPrize.org. Nobel Prize.
- Шолохов, М. А. „Поднятая целина. Коментарии к первой книге”
- Дырдин, А. А. „Эстетика природы в творчестве М. А. Шолохова”
- Изпълком = изпълнителен комитет
- Шолохов, М. А. „Донски разкази”, прев. Атанас Далчев през 1978г.
- Ab ovo – (лат.) от самото начало
- In medias res – (лат.) от средата
- Милев, Г. „Септемри”, 1924г.
Библиография:
Вазов, И. „Под игото”, 1894г.
Дырдин, А. А. „Эстетика природы в творчестве М. А. Шолохова”, 2013г.
Милев, Г. „Септември”, 1924г.
Смирненски, Х. „Цветарка” (1922г.), „Братчетата на Гаврош” (1921г.), „Вълкът” (1921г.)
Шолохов, М. А. „Донски разкази”, 1925г.
Николай Петров
ЛитКритик
Николай Петров е литературен критик и носител на национални награди. Ученик е в 81 СУ „Виктор Юго”.
