Победител февруари и нова тема за март

Бунтът на човеколюбеца Луцифер беше почти успешен – заради него се наложи да натисне бутона и потопи под вода целия хилядолетен експеримент. Сега щеше да го накара да си плати – затворен в Геена, да посреща любимците си – хората, и с еони да ги гледа как горят, да слуша писъците им и да сънува недостъпния Еден!

Бутонът, който доктор Нойер намери в медицинския отсек на тежкия полярен ледоразбивач, беше съвсем обикновен, с изключение на любопитния надпис „Рестарт“. Когато мисълта „какво пък толкова“ надделя и той го щракна, двойките лабораторни животни изведнъж полудяха в клетките си – закрещяха, заудряха се в решетките и напълно заглушиха първите дъждовни капки на набиращия сила потоп.

Насили се отново да погледне към това, което бяха спасили докторите от мъжа ѝ – хриптящите дробове в отворения торс, опакованата в маски и тръби глава, единствената ръка и рамото, което свързваше тези парченца човек. Натисна бутона за изключване на животоподдържащата система и не след дълго дори равното „пиу“ на мониторите се измори и спря, но хрипът на дробовете продължи, а умоляващият поглед срещна нейният.

Другите разкази, които бяха по темата, в две изречения, с оригинална и добре поднесена идея, са:

Фотографията беше любимото му забавление, увлечение и страст, затова изумителният и необикновен фотоапарат, подарък от неизвестен почитател, предизвика буря от емоции и неустоимо желание да го изпробва на мига. Застанал пред огледалото, за да запечата паметния момент, с вълнение натисна бутона за заснимане и на фона на блесналата светкавица, фотоапаратът се взриви, откъсвайки му ръцете, кървави парчета от раздробения му череп обсипаха стените като някакъв странен сюрреалистичен тапет, a едно око и сгърчен остатък от език бавно се свлякоха по учудващо оцелялото огледало.

Водещият на ТВ предаването обясни набързо правилата – който натисне пръв бутона, ще има право да отговори първи на въпроса, и така ще си осигури предимство. Борих се със зъби и нокти да натисна пръв, но не бях подготвен за ножа, опрян в гръкляна ми, и последвалия въпрос „От коя част от тялото си си готов да се лишиш първо?!“

– Намали малко музиката! – изкрещя някой от събралата се за партито тълпа, явно с намерението, да произнесе пиянска реч.

Веднага натиснах бутона за намаляне, но нямаше резултат, затова натисках пак и пак, но музиката само се усилваше още и още, докато главите на всички присъстващи на партито не експлодираха в такт..

-Нищо не чувам от тоя шум, какво каза?

Натиснах бутона за изключване на циркуляра, а съседът ми продължаваше да пищи неистово, завързан за масата, докато едва бях преполовил и другия му крак.