НОСФЕРАТУ – книжен изстрел на живия вампир Джо Хил

НОСФЕРАТУ – последният книжен изстрел на живия вампир Джо Хил

и други негови опити за злокобни романи/ и други ужасни/мрачни констатации

 

Джо Хил е син на Краля на ужаса Стивън Кинг. По наследство той твори в жанровете на ужаса, мрачното фентъзи и научната фантастика. Но Носферату е четвъртата книга на автора, към която посегнах с предубеждение.

Защо с предубеждениеТипично по български смятам, че когато баща ти е кмет, един ден и ти ще се сдобиеш с висок пост, не по заслуги, а “по наследство”. И когато баща ти е крал на ужаса, логично е ти да си принц на мрака. Първата му книга, която ми попадна беше “Кутия с форма на сърце” и остави смесени чувства у мен. От една страна беше сравнително увлекателна и се четеше бързо. От друга стана ги нямаше размаха и фантазията, които очаква да ми отнесат главата. Така и не не можах да реша дали става за четене Джоузеф Хилстрьом Кинг или литературното му присъствие лежи на бащините лаври.

Обаче…

Книгата “Рога”, която излезе в България през 2013 превод на легендарната Комата, наклони везните в полза на това, че все пак Джо Хил има своето място под слънцето, макар и в сянката на баща си. Определено книгата ми допадна, въпреки че имаше известна излишна словоохотливост. Този роман бе истинската заявка на Хил, че ще продължи “мрачното” литературно дело на Кинг и дори ще достигне нови висини.Не така стояха нещата при “Пожарникаря”. Признавам си, че бе една от малкото книги, които не дочетох – преплетена с объркано действие и отново безсмислена словоохотливост, съгсети до обем над 700 страници.

Новият сблъсъкЗатова и изчаках преди да посегна към “Носферату”, която излезе на български в прекрасен превод на Стефан Георгиев през 2019 година. Бях я строил в библиотеката и не смеех да посегна към нея, защото ми се искаше да вярвам, че има надежда в световен мащаб за жанра ужаси. Все пак, преди броени дни се престраших и реших да ѝ дам смел шанс. Сега, след като вече я затворих и надлежно изчетох благодарностите в края ѝ, твърдо смятам, че Джо Хил е явление не само в американската литература, но и в световен мащаб.

Та нека да задълбаем в мрака на книгата

като започнем с думата носферату и нейния произходСмята се, че думата “носферату” е румънска архаична дума, която се използва като синоним на “вампир”. Популяризира се от западната фантастика – “Дракула” (1897) и филма “Носферату” (1922). Предположение за етимологията на думата е, че произлиза от румънското “nesuferit” със значение “обиден” или “обезпокоителен”. Самият Брам Стокър идентифицира своя източник за термина в лицето на британската писателка Емили Джерард. Тя въвежда думата в статия от 1885 година, чието заглавие е “Трансилвански суеверия”. В нейният пътепис “Земята отвъд гората” (самата дума “Трансилвания” се превежда от латински като “през гората”, тя я използва със значение “вампир”).

“По-категоричното зло, в което всеки румънски селянин вярва твърдо, е вампирът или носферату. Има два вида вампири – живи и мъртви. Живият вампир е незаконно потомство на две незаконни лица, но дори безупречно родословие не пази от нахлуване на вампир в семейното родословие, тъй като всеки човек, убит от носферату, става вампир след смъртта и ще продължи да смучи кръвта на невинни хора, докато духът не бъде прогонен – или чрез отваряне на гроба на заподозряното лице и забиване на кол през трупа, или чрез изстрел с пистолет в ковчега. В много упорити и сложни случаи се препоръчва допълнително да се отреже главата и да се постави в ковчега с уста пълна с чесън, или да се извади сърцето и да се изгори, като пепелта после се посипе върху гроба.”

Връщайки се още по-назад във времето, откриваме, че думата “носферату” вече се е появила в статия на Вилхелм Шмит от 1865 г. Статията на Шмит разглежда трансилванските обичаи и е публикувана в австро-унгарско списание. Най-вероятно Емили Джерард е попаднала на тази статия, в която се споменава и думата Scholomance. Не е изрично идентифицирана от Шмит, но е написана с друг шрифт, това показва, че думата не е немска. Според румънския фолклор Scholomance е било училище по черна магия в Румъния – в Трансилвания. Училището е било основано от Дявола, а завършилите десетина ученика станали “соломонари”.

Описанието на Шмит в статията е недвусмислено и идентифицира носферату като вампир:

“В този момент стигам до вампира – носферату. Това е незаконното потомство на двама незаконно родени хора или нещастния дух на един, убит от вампир, който може да се появи под формата на куче, котка, жаба, въшка, бълха, буболечка, под всякаква форма накратко, и разиграва злите си номера на новосгодените двойки като инкуб (вид мъжки демон)или сукуб (вид женски демон) – точно както старославянския или бохемски “блкодлак”, “вукодлак” или полската “мора” и руската “кикимора”…”

Друга теория за етимологията на думата “носферату” е, че идва от гръцки “nosophoros, което се превежда като “носител на болест”. Филмът “Носферату” от 1922 година силно подчертава тази теза.

Романът “Носферату” и сбогуването с Вашата Коледа

След това краткото си отклонение е време да обърна внимание и на самият роман “Носферату”. Започвам с това, че след прочита на книгата ще намразите Коледа изобщо!!! Книгата разказва за Чарлс Манкс, чиято мисия е да спасява децата от родителите им и да ги води в Коледната земя. Земята е фантазийна реалност, там те трябва да са завинаги щастливи и радостни. Тук идва и идеята от румънския фолклор, че носферату е незаконно дете на незаконна двойка, тъй като децата, които отвлича са обект (реален или възможен в бъдеще) на лошо отношение от страна на родителите. Чарлс Манкс е един вид алегория на Спасител – така експлоатиран от религията образ. Той спасява децата от лошите родители или ги спасява от възможността да станат лоши възрастни. Неговата Коледна земя е нещо като рай, където не чувстват студ, а се наслаждават на вечна Коледа, сладкиши, разноцветни светлинки, украсени елхи и т.н. Злодеят кара Призрака – вълшебен ролс-ройс от 30-е години, които притежава собствена сила и воля, но служи на господаря си. Колата “лекува” Манкс по време на пътуването от реалния свят до Коледната земя като е нещо като проводник между жертвите – деца и лудия си шофьор. Самият Манкс, въпреки че е лош образ, има загатнати положителни мотиви за тези си действия, което засилва представата за “спасител”. Но злостността и начините на постигане на целта не оставят съмнение, че под какъвто и предтекст да върши нещата, той си остава извратен изрод и вампир. Все пак останах с впечатлението, че авторът успява да размие границите на доброто и лошото, и на едностранчивото тълкуване на понятия като “добро” и “зло”. Определено човек има над какво да се замисли.

Протагонистът в романа “Носферату” на Джо Хил е Виктория МакКуин, която когато е на 8 години, със своя велосипед Ралей открива случайно Прекия път – дървен, покрит мост, който я води директно до желани от нея места. Нейният живот не е лесен след като става ясно, че в семейството ѝ има насилие, неразбирателство между майка ѝ и баща ѝ, и те се разделят, въпреки нейните намеси и старание за избягване на конфликтни ситуации. Един ден Прекия път я праща твърде близо до Манкс. В зловещ сблъсък с него, благодарение на упоритостта си и волята си, тя успява да се измъкне от горящия капан. Среща Лу – добродушен дебеланко на мотор, който ѝ помага да се измъкне и с общи усилия тиква Манкс зад решетките. Но дори, когато злото е затворено, дори, когато е на масата за аутопсии, няма гаранции, че положението ще се задържи за дълго така.

Така се и оказва – това е началото на ужасяваща поредица от събития, описани в увлекателната история, която отвежда до тъмни дълбини на истинския живот, пропадането, поддаването на слабости и борба за оцеляване. Манкс и неговият помощник, стремящ се към “рая” в лицето на коледната земя, тръгват по петите на Вик и нейния син – роден от любовта ѝ със спасителя ѝ Лу.

Стилът е изчистен и силен, динамиката в действието е задъхващо, а героите са невероятно пълнокръвни и въздействащи.

Определено това е най-силният роман на Джо Хил, в които прозира таланта на автора и невероятно сходство със стила и фантазията на баща му – Стивън Кинг.

В никакъв случай няма да съжалявате, ако посегнете към книгата, но си вземете два дни отпуск, за да можете да си позволите лукса да не я оставяте, когато попаднете във вихрушката на забързано действие и магични приключения с оттенък на ужас и реализъм. Коктейл, добре познат ни от Стивън Кинг.

23 Views