Маргарита Петрова – “Криле”

Маргарита Петрова – “Криле”

В един пашкул от кост и кожа,

Духът битува омерзен –

да найде начин как да сложи

криле на всеки труден ден.

Остал затворник – в Свят безбожен,

напрежен опит – с бол презрял,

на страшна казън – дан предложил,

да би с Любов ни пак огрял…

Довял шептеж от висовете,

поруха гневна заглушил,

сред тежкотията ни свети

и с будно Слово ни държи!

Да зайдат мъки и тревоги,

а человеку да е драг

и залък хляб, и труд положен

за дивна Чест и Свобода!