Nov
За книгите и четенето, Новини
Любимите 5 на Ана Драг
“ЛитДизайн” представя: ЛЮБИМИТЕ 5 ПОЕТА на Ана Драг
Иван Вазов
Това е човекът, който ме влюби в поезията и ме вдъхнови. Едно от първите ми творения беше със заглавие „България“, но сега за Вазов:
Освен „Немили – недраги“, която винаги ще гризе душата ми и сърцето ми ще плаче за Македонски, Вазов ме накара да летя с „Отечество любезно“, а с „Новото гробище над Сливница“ успя да счупи нещо в мен и то никога не зарасна, защото, е толкова прав и днес! Ще спомена само най-любимите си откъси и от двете стихотворения:
„…Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,
и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-много те обича,..“
Из „Отечество любезно“, Ив. Вазов
„…Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети…“
Из „Новото гробище над Сливница“, Ив. Вазов
Христо Радевси
И като всяко дете, чиято баба е работила в селското читалище и нямаше много други забавления, а и аз си бях малко смотана… библиотеката на село (бюфета дето му викат) беше пълна с какво ли не. И там открих едно истинско съкровище! Макар да е по-известен с поезия свързана с партията, а и нормално, имайки предвид времето, в което е живял… всъщност този автор е един страхотен сатирик. Христо Радевски не веднъж ме е разсмивал и не само като дете, а дори и днес като възрастен – преди няколко месеца бях в една хижа където имаше богата библиотека и тъй като спътниците ми решиха да катерят връх „Костенурка“, а аз не съм по катеренето – си харесах една книжка и си четох цял ден обградена от хижарски котки, планински спасители и топъл чай, а книгата беше точно с избрани творби на Радевски.
Макар че някога змията си беше просто змия ( а те винаги са ме привличали), а орелът си беше орел, а днес са символи на едни други твари… Заслужено второ място в моя ТОП 5 поети за Христо Радевски и баснята за орела и змията:
„…Не си ли се опитвала поне веднъж да полетиш
и не омръзна ли ти да пълзиш?
Не те ли теглят висините
и на летенето безумната наслада!
Отвърнала змията: „ Чуй ти!
Летящите безумци си трошат главата –
пълзящият не пада!…“
Из баснята за орела и змията от Христо Радевски
Едгар Алън По
И тук става трудно! Ама много трудно! Да, много български поети имат истински диаманти в творчеството си, но дали цялото им творчество ме радва? Не чак!
Минавам отвъд океана – но какво да се прави. Доста по-късно започнах да чета световна класика, то и защото и английски научих доста по-късно… И едва ли ще е изненада особено за онези, които ме познават, но тук е мястото на По – не, не с гарвана. Всичко, което съм чела е било разтърсващо и често смазващо дребната ми душица, но скоро попаднах на едно от най-вълнуващите произведения, които някога съм чела и съвсем си затвърдих нездравата мрачна любов към Едгар Алън По.:
“…But our love it was stronger by far than the love
Of those who were older than we—
Of many far wiser than we—
And neither the angels in heaven above,
Nor the demons down under the sea,
Can ever dissever my soul from the soul
Of the beautiful Annabel Lee:…”
Из “Annabel–Lee”, Edgar Allan Poe
Уилям Шекспир
Продължавам с клишета, но както често казвам, те са си клишета с причина! И тук е мястото да спомена един учебник за 6-ти клас по английски. Имайте предвид, че е издаден през годината на раждането ми – 1989 и е струвал едва 55 стотинки! Истината е, че и той се появи от онзи бюфет и толкова много се радвам, че нямахме пари за уроци и съответно аз го подхванах. Сега – за превода – няма да коментирам, че са минали близо 4 десетилетия – No comment! Но пък дори на английски – този откъс и до ден днешен стои на върха на езика ми всеки път когато видя златото на есента:
“…To me, fair friend, you never can be old,
For as you were when first your eye I eyed,
Such seems your beauty still. Three winters cold
Have from the forests shook three summers’ pride,…”
Из “Sonnet 104: To me, fair friend, you never can be old” by WILLIAM SHAKESPEARE
Съжалявам, но нямам номер пет. Още не ме е завладял и разтърсил. Може би просто още не съм прочела достатъчно…
