Катерина Ненчева – “Планинско преживяване”

Катерина Ненчева – “Планинско преживяване”

Тръгнах горе в планината,

сред природата красива,

дадох си сърце широко,

с порив млад на самодива.

И сред горските дъбрави

найдох китки разноцветни,

Бог с очите си рисувал

цветове ухайно летни.

И дървета с гъсти клони,

с вятъра шептеж разнасят,

под небесните колони,

със звездите се занасят.

С песни за хайдути смели,

на горите господари,

във напрежен свят живели –

времена далечни, стари…

Както скитах с взор с възхита,

зайди слънцето отвъд,

висове с небе се сплитат

с първа среща на нощта.

И прибраха дивни гледки,

вятър плисна и задуха,

горската снага понесе

с ужасяваща поруха.

И от облаци дъждовни

със лицата почернели,

падаха стрели огромни,

с блясък – в хиляди фенери.

Гръмовержците небесни

като страшни великани

целят висовете снежни

и проляха кръв и рани.

В тази дива тежкотия,

тъй остала под скалите,

утрото едва дочаках

и сигналът на петлите.

Оцеляла в тази казън,

взела си една поука,

дишах със сърдечен спазъм,

след планинската поруха.

Че наред със таз възхита

и красивата си ласка,

тя наорлена се крие

под фалшива кротка маска…