“Къщата на езерното дъно” – Джош Малерман

“Къщата на езерното дъно” от Джош Малерман

Болезнените срещи с Джош Малерман не приключиха след четенето на “Кутия за птици”, а продължават с нови сили и адски хоризонти.

Ако очаквате да попаднете на сносен хорър, ще ви разочаровам, въпреки че книгата е издадена с логото на британския сайт “This is horror” в Англия. Оставам в недоумение какво разбират под “ужаси” британските издатели и читатели.

В “Къщата на езерното дъно” изпадаме в ситуация да четем за откриването на интимни чувства между двама седемнадесет годишни младежи. Момчето Джеймс, което работи в железарския магазин на баща си, и Амелия, която поработва в местния супер.

“И двамата на седемнайсет. И двамата плахи. И двамата казват да.”

Джеймс и Амелия се уговарят за първа среща, която има изгледи да е перфектна – кану в едно прекрасно езеро. Не е като натискане в колата или скучен филм в претъпкан киносалон. Техният откривателски дух е подложен на изпитание, когато подминават голямото и пренаселено езеро и отиват в по-усамотеното второ. Репликите, мислите на героите, които са еднакво неопитни по хлапашки, предизвикват искрена усмивка у читателя. Това е най-голямото постижение, което успява да постигне автора в тази си творба. Следва откриване на “тунел” от второто езеро към потайно трето, необитаемо езеро, където под лодката си виждат … ПОКРИВ!

В очакване на мистерия, на търсене на тайни, на отговори на въпросите как и защо, които те си обещават да не задават, читателят бива преведен през страници, изпълнени с изследване на чудната къща. Аха-аха нещо да се случи, да се заформи някакво действие, да се разкрие някаква мистерия и ….

В крайна сметка книгата разглежда по-скоро тийнейджърските отношения между момче и момиче, техните трепети, мечти и желания. Разглежда любовта и споделеността, донякъде смисъла от това дълбоко чувство, което е по-различно от физическото привличане. Съмненията, които изпитват и двата пола при срещата си, безгрижието и порядките, с които все пак се сблъскват, са също обект на разглеждане от страна на автора.

Книгата се чете бързо не само заради обема си, а и заради професионалното и, бих казал, явно типично за Малерман, плъзгане по повърхността на историята без задълбаване, без анализиране, без стремеж да увлече и привлече, да уплаши или очарова. Схематично методично описание на случка без логично обяснение, без да постави пилони на здравия разум, за да обоснове. Не, че има нужда, тъй като и мистичността, която уж залага, е просто пльосната свише.

Книгата все пак има три добри черти: Преводът на Коста Сивов, чудесната корица на Живко Петров и краткостта.

След “Кутия за птици” и “Къщата на езерното дъно” смятам да приключа с автора Джош Малерман, колкото и успешен да бъде по цял свят. Просто не е моята халба бира. Въпреки че в представянето му в сайта на “Сиела” се споменава, че пише от 5 клас, вярвам че тези две книги са писани доста преди това, което би обяснило лековатостта и невъзможността за развиване на смислен сюжет, който да остави истинска наслада у читателя.

Валентин П. Попов – Вотан