“Глина” – Виктория Бешлийска. Частичен анализ.

“Глина”, Виктория Бешлийска. Частичен анализ на поетиката на романа

С дебютното си произведение “Глина” (2020г.) Виктория Бешлийска умело вплита историческия реализъм, фолклорните поверия и динамичните междуперсонажни отношения в едно епическо повествование, наситено на сюжетни линии, лирически отклонения, напрежение и чувства, с които авторката, по свои думи, цели съживяването и събуждането на моралните ценности, които биха ни осигурили един малко по-смислен живот в днешния ден (1).

Романът също е определен като книга на 2021г. – както според книжарите от “Хеликон” (2), така и според предаването “Библиотеката” по БНТ (3), и носи на създателката си българската номинация за Дебют на годината (2022г.) на наградите „Еврокон“ (4).

Със своя нестандартен изказ, той предлага на читателите не само една добре разказана история, но и цял каталог от художествени похвати и решения. Идеята на сегашния текст е да отдели и анализира част от този каталог, защото, както казва Владимир Набоков: “Великата литература е феномен на езика, а не на идеите.” (5).

Едно от средствата – това е литературната логорея – интуитивното ‘пренадграждане’ на едно описание, често използвано чрез представяне на напълно различна картина. Ярък пример за това е пасажът, в който знаялицата Зевна открива дъщеря си болна:

“Устните ѝ бяха полуотворени, като че искаше да каже нещо, но думата се бе спряла на върха на езика ѝ, търкулнала се бе назад и бе цопнала в корема като в бездънен кладенец.” (6).

Наративът се сменя от описването на болната дъщеря, през “одушевяването” на думата ѝ, до картина на бездънен кладенец. Това ‘изместване на кадъра’ съответно се осъществява, за да се удължи действието, да се подчертае напрежението и да се повиши емоционалността. С други думи, на лице е вече разгледаната при Яворов текстова ретардация (7).

Подобен прийом, но този път в комичен аспект, използва Николай Гогол в своите “Мъртви души”(1842г.):

“Като наближи входа, той забеляза надзърнали от прозореца, току-речи едновременно, две лица: едно женско с шапчица, тясно и дълго като краставица, и друго мъжко — валчесто, та широко като молдовските кратуни, наречени гърлянки, от които в Русия правят балалайки, двуструнни, леки балалайки — хубост и забавата сръчен двайсетгодишен момък, подмигвач и конте, който хем намига, хем подсвирква на белогърди и белогуши моми, събрани да послушат тихострунното му подрънкване. Щом погледнаха, двете лица тутакси се скриха.” (8).

От описание на лица, през молдовски кратуни и балалайки, до ухажване на девойки, преди да се върне отново на лицата. Точно заради тези отстъпления, произведението на Гогол бива смятано и за поема. Но Гоголевата жанрова специфика не е сегашният обект на изследване, затова фокусът отново ще се върне към Виктория Бешлийска!

Друг подход към ретардацията, който отново я сближава с Яворовата “Градушка”, е реакцията на природата към действителността. Това се забелязва при любовната сцена на дъщерята на Зевна, Жара, и грънчаря Велико. Точно когато действието започва, погледът се обръща към външния пейзаж, все пак запазвайки тона и експресивността:

“А после кръв и вода се смесиха и бурно потекоха от върха на планината. Яркочервената река се спускаше бясно надолу по урвите, помиташе дърветата, отместваше камъните и ги търкаляше по склоновете, сякаш бяха прашинки пясък. Силата ѝ нямаше отпор, струята нямаше свършек – изворът бе зейнал като бездънна пещера, зад която имаше огромно море. Месецът в небето движеше прилива на водите му с бялата си светлина и продължаваше да пълни гърлото на пещерата на мощни талази. Водата се пенеше и се удвояваше, сякаш сама се множеше в себе си. Струята свистеше покрай всяка скала, стъбло или клас, край които преминаваше. Укроти се едва когато цялата земя потъна удавена. Тишина. Водата бе тиха и гладка като дъно на подница. И тогава, неочаквано, изпод притихналата червена вода със земетръсна мощ се надигна заоблена и груба твърд. Изникваше над повърхността в кафяво-зелени шарки, досущ черупка на костенурка, по която бяха накацали всякакви твари – птици, влечуги и риби, малки животинки и диви зверове, а помежду им пълзеше бръшлян, по-млад и по-зелен от стъблото на кукуряк. Слънцето изплува от пурпурната вода, покачи се по корубата на костенурката, кърваво като след битка, и като стигна върха ѝ, оттласна се от нея и огря.”

По същия начин, Яворов, при появата на градушката, не я показва, а се обръща към реакцията на животните:

“(…) знак е – чуй петлите.
А гъски около рекатазащо размахали крилата,
и те са глупи закрещели,
Какво ли са орали, сели?” (9)

Така ако Михаил Шолохов използва описанията на природата като ‘разделител’ на сцените си (10), то Яворов и Бешлийска ги поставят в средата на своите.

И докато ретардацията спомага за задълбочаването на обстановката, патоса и емоционалността на текста, други не по-маловажни средства развиват персонажната система.

Първото такова е т.нар. полупряка реч – пасаж от текста, предаващ думи, мисли, възприятия или само (…) позиция на един от изобразените герои, при което предаването на текста на разказвача не е маркирано с нито един графичен знак (11). Това ще рече, че говорителят описва мисловния процес на героя без да го цитира.

Подходящ пример е края на първата глава (подчертаният текст е полупряка реч):

“Застанала с гръб пред ниския плет на оградата, Зевна се поколеба. Можеше ли да се върне обратно в своето село, у дома си? Какво я чакаше там, с това дете на ръце? Къде живееше по-малкото зло – там, където тегнеше катранената клетва, или тук, където нямаше близка душа и където можеше да умре от студ още тази нощ, ако Господ реши да прати мраз?” (6)

Този способ обобщава миналото и настоящото положение на знаялицата, разкривайки плавно пред читателя начина й на мислене.

Тази ‘извадка’ от художествени средства е едно от доказателствата, че качествата на българската литература през този век още не са изчезнали; че културата ни като такава още съществува и се развива, а това само по себе си е предпоставка към едно положително бъдеще! По тези параграфи историческият текст на Виктория Бешлийска заема своето заслужено място при останалите бележити книги на съвремието!

1. Интервю с Виктория Бешлийска за Троян експрес ТВ, 2021г.
2. Книжарите на „Хеликон“ избраха „Глина“ за книга на 2021 г., 2021 г.
3. „Глина“ на Виктория Бешлийска е книгата на 2021 г., според зрителите на „Библиотеката” по БНТ 1, 2021г.
4. Резултати от гласуването за българските номинации за Еврокон, 2022г.
5. Набоков, В. В. “Николай Гогол”, 1944г. (прев. Павел Николов)
6. Бешлийска, В. “Глина”, 2020г.
7. Петров, Н. “Кинематографичните похвати в лириката на П. К. Яворов”, 2024г.
8. Гогол, Н. В. “Мъртви души”, 1842г. (прев. Димитър Подвързачов)
9. Яворов П. К. “Градушка”, 1910г.
10. Петров, Н. “Поетика на разказа “Смъртен враг” на М. А. Шолохов”, 2024г.
11. Шмид, В. “Нарратология”, 2003г.

Библиография:

Бешлийска, В. “Глина”, 2018г.;

Гогол, Н. В. “Мъртви души”, 1842г.;

Набоков, В. В. “Николай Гогол”, 1944г.;

Петров, Н. “Поетика на разказа “Смъртен враг” на М. А. Шолохов” и “Кинематографичните похвати в лириката на П. К. Яворов”, 2024г.;

Шмид, В. “Нарратология”, 2003г.;

Яворов П. К. “Градушка”, 1910г.

Интервю с Виктория Бешлийска за Троян експрес ТВ, 2021г.;

Книжарите на „Хеликон“ избраха „Глина“ за книга на 2021 г., 2021 г.;

Резултати от гласуването за българските номинации за Еврокон, 2022г.