Sep
“Домът на гарвана” от Валентина Йорданова
Не съм сигурен, че е така, но подозирам, че пиша първото си ревю на безплатно разпространявана от автора книга. Самата книгата е ценен подарък за всеки любител на фентъзи жанра и в това ще се убеди всеки, който я прочете. Можете да я свалите от тук, тъй като в момента се разпространява само електронно, но съвсем скоро се надявам, че хартиеното копие ще украси библиотеката ми.
И така, нека се потопим в фентъзи светът на Валентина Йорданова с една забележка – в ревюто си няма да коментирам стила на автора, защото той е на световно ниво. А историята ни среща с Нира – невероятния ѝ интелект и амбиция, които я забъркват в невероятно приключение, започващо от град Ерилон, Западна Синадия, преминава през среща с дядо ѝ, на която тя успява да изяви своите способности и да поеме по пътя, който винаги е мечтала. Път, по който жени не са вървели. Но както във всяко добро фентъзи, нещата могат да се объркат жестоко. Хубавото е книгата на Валентина Йорданова е, че объркването идва по родствена линия. Ледената жестокост на единия принуждава друг да приложи стратегията си за защита от върколаци на практика. Големият губещ, въпреки невероятния си потенциал, пресметливост и подготовка, е Нира. Тя губи едно от силните си оръжия и от позиция да претендира за съветник на императора достига до дъното.
Дъното, от брак по сметка, се оказва място и ситуация, в които Нира намира начин отново да заяви своите амбиции, да обърка реда и порядките и да заяви себе си като един от най-способните хора в империята. Тя среща Рен, над който тегне жестокото проклятие на първородния, с което Нира може да се пребори. Финалната сцена в новелата е епохална битка, при която доста неща приключват само, за да се превърнат в почва, от която да започне една истинска история, която очакваме от Валентина Йорданова от две години насам.
В “Домът на гарвана” има много герои, които Валентина умело въвежда. Въпреки че липсват директните описания (или съм ги прескочил, за да видя какво става по-натам), героите сякаш сами изникват пред очите ни – със своите качества, силни и слаби страни, а чувствата, които ги вълнуват, се превръщат в наши чувства.
Кои са положителните качества на “Домът на гарвана”?
1. Героите – споменах, че са доста, но хубавото е, че не ги обърках, макар и да имам тази слабост. Прекрасно и перфектно въведени, пълнокръвни и самобитни. Всеки със своите мотиви.
2. Магията! О, да, магията е в изобилие. За лаик като мен някои елементи бяха объркващи, затова смятам, че ще е добре част от магиите, термините и т.н., да бъдат изнесени като кратки бележки в края на книгата.
3. Еротиката. Определено сцените бяха твърде защриховани и “черно-бели”, но пък тръпката обещава още по-голямо развитие.
4. Митичните същества. Най-любимото ми! Искрено се надявам, както Ролинг писа за магичните си същества, така и Валентина да направи поне отделен раздел, а ако има и илюстрации….
5. Обратите. Действието е като плаване с луксозна лодка, чието дъно е пробито, а спасителните пояси са откраднати. Изключителна наслада за сетивата ми.6. Липсата на идолизиране. В повечето книги, романи, разкази, протагонистът е някакъв жестоко положителен герой – такъв, какъвто в реалността не се среща. Тук нямаме такъв похват. Положителни и отрицателни черти се комбинират в истинска ДНК-верига. А това само от плюс за героите.
Отрицателните страни:
1. Исках по-обемна творба, повече задълбаване в историята, в приключенията на Нира. Ще ми се един ден Валентина да се върне към тази предистория и да я развие мащабно.
Валентина Йорданова пише като зрял писател с изграден стил и невероятен опит. А всъщност “Домът на гарвана” е дебют! Да! И този дебют е на нивото на световен, зрял писател с милиони тираж. Така че с нетърпение очаквам “Песента на черния феникс”, веднага след като Валентина пусне “Домът на гарвана” на хартия.
Валентин П. Попов – Вотан
