Десетилетието в 10 книги: 1990 – 1999 – част 1

Десетилетието в 10 книги: 1990 – 1999

Първа част

Ерата на магията, бунта и новите светове

Една от граничните епохи, които уж бяха призовани или поне носеха надежда да донесат спокойствие, но фактически разтърсиха света и обусловиха неговата промяна, 90-те са наричани “Десетилетието след студената война” и “Периода между революции и тероризъм”, визирайки атентата на 11.09.2001.

Фактите са, че от двуполюсен модел на света, разпаденето на СССР доведе САЩ до ролята на единствен световен лидер и монополист.

Това са годините на равитие на мултикултуризма и алтернативните медии, алтернативни стилове като гръндж, регетон, евроденс, K-pop и хип-хоп, добиват все по-голяма популярност, а се появяват нови стилове – drum and bass, пост-рок, happy hardcore, denpa и trance.

В този период експлозивно нараства популярността на видеоигрите, персоналните компютри, технологиите – 1990 САЩ стартира Проект за човешкия геном, чиято цел е разчете цялата верига на човешкото ДНК, а през 1998 започва изграждането на най-мощния ускорител на ядрени частици – Големия адронен колайдер.

Поставени са и основите на дигиталната революция на обществото, след като все повече компании започват да използват информационни технологии ежедневно.

В рамките на тази разтърсваща среда, променила полюсите в политически, икономически и културен аспект, книгите, които се отразиха или отразиха този свят, новите очаквания, страховете и надеждите, бих посочил, че са:

Американски психар – Брет Истън Елис

Историята проследява Патрик Бейтман – богат инвестиционен банкер от Манхатън, който изглежда въплъщава успеха, високия социален статус и луксозния начин на живот. Романът е разказан от първо лице, като постепенно размива границата между реалност и фантазия, докато Бейтман описва все по-тревожни и жестоки действия. Това оставя читателя в несигурност кои събития действително се случват и кои може би съществуват единствено в разпадащото се съзнание на героя.

Вместо да бъде просто история за сериен убиец, романът е широко възприеман като сатира на консуматорството, корпоративната култура и общественото приспособяване. Елис изпълва повествованието с детайлни описания на дизайнерски марки, ресторанти, музика и символи на престиж, като подчертава свят, в който външният образ има по-голямо значение от истинската човешка връзка. Неяснотата около преживяванията на Бейтман поставя и по-дълбоки въпроси за идентичността, отчуждението и празнотата, скрита зад привидния успех.

Английският пациент – Майкъл Ондатджи

„Английският пациент“ е роман от 1992 г. на канадския писател Майкъл Ондатджи. Книгата проследява съдбата на четирима напълно различни души, събрани във вила в Италия по време на Италианската кампания през Втората световна война: неузнаваемо обгорял мъж – пациентът от заглавието, за когото се предполага, че е англичанин; неговата медицинска сестра от Канадската армия; сапьор от сикхски произход и канадски крадец, както сам се определя. Действието се развива основно на фона на Северноафриканската кампания и постепенно разкрива събитията, довели до тежките наранявания на пациента, както и емоционалното въздействие на тези разкрития върху останалите герои. Историята е представена през гледните точки на различните персонажи, както и чрез книгите, които те четат.

Романът е продължение на издадения през 1987 г. роман „В кожата на лъва“ (In the Skin of a Lion). В него продължава историята на героите Хана и Караваджо, като същевременно се разкрива съдбата на Патрик Луис – главния герой от предишния роман. „Английският пациент“ печели наградата „Букър“ (1992), Наградата на генерал-губернатора на Канада (1992) и „Златен Ман Букър“ (2018), присъден за най-добрия носител на „Букър“ за последните пет десетилетия.

През 1996 г. романът е адаптиран за големия екран във филма „Английският пациент“, с участието на Ралф Файнс и Кристин Скот Томас в главните роли.

През 2022 г. романът е включен в престижния списък „Big Jubilee Read“, който представя 70 от най-значимите книги на автори от Британската общност, подбран по повод Платинения юбилей на Елизабет II.

Moжете да прочетете книгата ТУК.

Безсъние – Стивън Кинг

„Безсъние“ е хорър-фентъзи роман от 1994 г. на американския писател Стивън Кинг. Историята проследява овдовелия пенсионер Ралф Робъртс, чието задълбочаващо се безсъние му позволява да вижда аури и други скрити аспекти на реалността. Това необичайно дарование го въвлича в древен конфликт между силите на Предназначението (Purpose) и Случайността (Random).

Подобно на романите То и Ловец на сънища, действието се развива в измисления град Дери, щата Мейн. Книгата съдържа множество препратки към други произведения на Стивън Кинг, най-вече към епичната поредица Тъмната кула, с която споделя обща митология и герои.

През 1994 г. романът е номиниран за престижната награда „Брам Стокър“ в категорията „Най-добър роман“.

Можете да прочетете книгата ТУК.

Слепота – Жозе Сарамаго

„Слепота“ е роман от 1995 г. на португалския писател Жозе Сарамаго. Историята разказва за необяснима масова епидемия от слепота, която поразява почти всички жители на неназован град. Проследени са съдбите на няколко безименни герои, които се опитват да оцелеят сред бързо разпадащия се обществен ред и моралните изпитания, породени от катастрофата. Английският превод на романа е публикуван през 1997 г. и е дело на преводача Джовани Понтиеро.

През 1998 г. Жозе Сарамаго е удостоен с Нобеловата награда за литература, като „Слепота“ е сред произведенията, специално откроени от Нобеловия комитет при обявяването на отличието.

През 2004 г. излиза продължението на романа, озаглавено Проглеждане (Seeing). През 2008 г. „Слепота“ е адаптиран за големия екран в едноименен филм.

Прочетете Слепота ТУК.

Игра на тронове – Джордж Р. Р. Мартин

„Игра на тронове“ е епичен фентъзи роман на американския писател Джордж Р. Р. Мартин. Публикуван е през август 1996 г. като първата книга от поредицата Песен за огън и лед. Това е четвъртият роман на Мартин и бележи завръщането му към художествената проза след дълъг период на работа в телевизионната индустрия. Идеята за историята възниква още през 1991 г., докато авторът пише научна фантастика. Първоначално той замисля произведението като трилогия, написва около сто страници и ги изпраща на литературния си агент.

Романът е разказан от трето лице, като всяка глава представя гледната точка на различен герой. Общо осем персонажа изпълняват ролята на разказвачи, а техните възприятия невинаги са напълно надеждни. Действието се развива в Седемте кралства на Вестерос, където благородническите домове Старк и Ланистър оказват решаващо влияние върху политическата съдба на континента. В далечния север незаконният син на рода Старк постъпва в Нощния страж, чиято задача е да охранява огромната Ледена стена и да защитава Вестерос от нападатели и древни митични същества. От другата страна на морето, на континента Есос, последните представители на свалената кралска династия Таргариен живеят в изгнание и търсят начин да си върнат Железния трон.

След публикуването си романът получава висока оценка от критиката заради сложните политически интриги и историческите влияния, които оформят неговия свят. През 1997 г. печели наградата Locus за най-добър фентъзи роман и е номиниран за редица други престижни отличия. Новелата, съставена от главите, посветени на Таргариените, печели наградата „Хюго“ за най-добра новела през същата година. Макар първият тираж да се продава в сравнително малък брой екземпляри, книгата постепенно печели вярна читателска аудитория благодарение на препоръките „от уста на уста“.

Световната популярност на романа нараства многократно след премиерата на телевизионната адаптация Game of Thrones (2011–2019). Книгата се превръща в международен бестселър и обект на задълбочени литературни и академични изследвания.

Като произведение на епичното фентъзи „Игра на тронове“ често е сравняван с творчеството на Дж. Р. Р. Толкин, но същевременно е определян като роман, който преобръща традиционните жанрови модели. Нерядко е описван и като историческо или средновековно фентъзи, тъй като светът му съдържа ясни препратки към реалната история – например огромната Ледена стена е вдъхновена от Адрианов вал. Литературоведите анализират доколко романът достоверно пресъздава духа на Средновековието и как интерпретира теми като рицарството, властта, феодализма, пола, майчинството и сексуалното насилие. През 2019 г. BBC включва „Игра на тронове“ сред 100-те най-вдъхновяващи романа в света.