“Черна светлина” – Галин Никифоров

Да четеш “Черна светлина” на Галин Никифоров e все едно да си причиниш измъчен български филм. От онези псевдо-модерните, с изтерзания звук, неразбираемия говор и некадърните (пардон, “неразбраните”!) актьори.

Същите кухи герои, същите плоски, клиширани до втръсване фрази. Защо така не можем да правим нито съвременни филми, нито да пишем книги като хората, не знам.

Всички са все едно правени по една и съща рецепта за коктейл “Българска реалност 21 век” – сложи за главен герой някакъв готин тип, на който му се случват житейски разочарования, семейни трагедии и гадости от всякакво естество, но който е борец за истината и справедливостта, добави една щипка наркодилъри и стриптизьоро-проститутки, две супени лъжици корумпирани и сексуално-извратени съдии/прокурори, любов на вкус и разбъркай добре и готово!

А, да! И да не забравяме и най-добрия приятел на главния герой -гей, разбира се, но и с допълнителен бонус – чернокож! Проява на изключителна политкоректност и по двете линии от страна на автора!

Бях малко след появата на хомосексуалния приятел и я зарязах.

Не препоръчвам книгата! Не си заслужава да си губите времето с нея! Не става.

Не си спомням от кога не съм слагала 1* с такава категоричност и удоволствие!