Category Archives: Проза: Бъди моя валентинка

Проза: Бъди моя валентинка

Ти ще бъдеш моя, Валентина!

Казвам се Генчо, но всички ми викаха „Кухото”, след тая история с Валентина, с която работехме в една  фирма. Нея пък я наричаха „Вал – бадемовото дръвче“, защото парфюмът ѝ имаше дъх на цъфтящо бадемово дърво. Бързо я опознах.  Още  от първия ден във фирмата тя се  държеше с мен строго дистанцирано и доста високомерно. […]

Бригада

 – Хайде, колеги! Слизайте! Стигнахме! – изкомандва Анатолий, след като се протегна хубаво, че чак му изпукаха ребрата. Младите хора, към които бе отправен апела послушно заизлизаха от колите и започнаха да се разтъпкват. Бяха шарена група – момичета и момчета. Накъдето и да се обърнеха виждаха лозя. –  Толя, кой празник ще празнуваме сега?  […]

Валентинка

Днес той ѝ подари сърце от хартия. Никой никога досега не беше го правил. Сърцето беше малко с размерите на медальон и яркочервено. От дългото държане в ръката ѝ то се бе стоплило и част от червената боя бе попила в дланта ѝ. Когато разтвори пръстите си, върху линията на живота ѝ се открояваха бледите […]

Цветя за Свети Валентин

Когато си на 30 плюс, притежаваш няколко котки и си необвързана, на пръв поглед най-големият ти проблем е как да си намериш гадже. Но само на пръв поглед. Стига баба ти да не е приела задачата за загаджването ти за мисия номер едно в живота си. Аз имам точно такъв проблем. Тормозът е системен и […]

Баланс

Камъкът под ръцете ми пари, въпреки че слънцето вече залязва, докато мармаладените облаци се движат тромаво и бавно по небето, за да изпратят отиващия си ден. Въздухът ухае на сол и лято, а гларусите летят ниско над водата. От мястото, на което стоя птиците приличат на разхвърляни бели листове, които се носят плавно по вятъра […]

Обещанието

Маринета се спря на края на тротоара, за да направи път на моториста, който завиваше към малкия паркинг пред блока. Разминавайки се, в последния момент зърна устните му. Тези усти нямаше никога да забрави. И не защото някога я бяха целували. Всичко беше доста прозаично: Маринета запомняше нещо характерно за човека, с който общуваше – […]

Призракът

Сърцето му тръпнеше, докато приближаваше към селището на „силните духом“ – „мутантите на мутанти“ – хора с необикновенни способности и разбира се, приятелката си Кора! Имаше да ѝ казва толкова неща! Да ѝ благодари за помощта в решителната битка! Да я прегърне… Обаче, се оказа поредното разочарование на проклетата експедиция по дъното на пресъхналото море! […]

Ухание в мрака

Тя е като сладко, медено цвете. Само с един поглед ти идва отвътре да я откъснеш и изпиеш до дъно. Като паднал ангел тя разпръсква радост и надежда , докосвайки струните на мъжката душа. Толкова е крехка че я обикваш мигновено. Подхождаш с повишено внимание, защото е изящна и фина като статуетка, но тя не […]

Последен танц

Погледнах замислено към прозореца. Луната вече бе оставила своя отпечатък върху нощта и сега нежното сияние от сянката ѝ се разпростираше гальовно над перваза ми. Не обичах, когато правеше така. Най-вероятно щеше да остави поредната синина от вина, породена от поредния ми отказ да видя небесния ми посетител. Както всичките предишни пъти, Луната продължаваше да […]

Светлописи

– Абе, къде е Ачо? – Ачо изчезна. С времето тези реплики се превърнаха в поздрав на компанията. Ангел беше забавен и точен приятел, но понякога се скриваше. Все се палеше по нови хобита и ставаше трудно откриваем. Петър обикновено държеше връзка с него при по-продължителните епизоди. Приятелството им, датиращо от незапомнени детски времена, беше […]

Къде си, валентинке?

Алармата на телефона изписука в синхрон със звънеца за края на работната смяна. Рени въздъхна облекчено, поизправи схванатия си гръб и изключи шевната машина. Стана от стола.  – Ленче, приключих. Ще се видим утре. – махна към бригадирката  и тръгна към съблекалните.    Днес Рени бързаше. Обикновено се спираше и разменяше по някоя дума с […]

Не е ли магия?

Не е ли магия, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го […]

Младост

Годишнината от бала. Кръгла годишнина, четиридесет години. Валентина с огромно нетърпение чакаше срещата на класа. Купи си тоалет, аксесоари, дори и специален парфюм за случая си купи. Денят дойде. А сега не ѝ се ходеше. Всичкото трепетно очакване, което пърхаше в мислите ѝ от месеци, се изпари безследно. Незнайно откъде я връхлетя една печал, една […]

Сбъднато желание

– Уважаеми колеги, скъпи приятели,… добре дошли на фирменото ни парти по случай Новата 2022 година! – приветствено подхвана г-н Донев. – Пийвайте, хапвайте, забавлявайте се и… не забравяйте да окачите своето новогодишно желание на вълшебната ни елха! Пожелавам ви „Приятна вечер!“. Наздраве! – тържествено вдигна чашата си той и се ухили до уши. – […]

По многоточието се плъзгам, там където не са нужни думи

Те седяха един до друг на малко диванче в ъглово сепаре, в една красива градина, в началото на едно лято, което щеше да бъде много различно и за двамата. Вечерта отдавна дойде и ги обви в кадифената си прегръдка. Приласка ги и ги скри от всичко наоколо, от целия свят. Обичаха това място – то […]

Всички правим грешки

Аз може да съм ти. Бих могла да съм твоята сестра, приятелка, братовчедка…дори майка. Аз съм ти, но в  този момент съм неговата съпруга. И така ще си остане. Всяко начало е красиво, вълнуващо, вълшебно. Любовта те прави неразумен, но ти харесва. Вярваш, че можеш да постигнеш всичко и то само заради окрилението, което ти […]