Category Archives: Поезия: Бъди моя валентинка

Поезия: Бъди моя валентинка

Утре ще е друго

Възможно ли е някой да те открадне и да не те върне обратно, преди да настъпи горещото пладне, преди да говориш ясно и кратко? Преди да усетиш, че нямаш сърце, защото не си поискал да имаш. Преди да узнаеш, че като дете на обесник, си плод на това, на което сам си предвестник.   Възможно […]

Венецианска  маска

Венецианска древна маска на лицето сложих в бал за празник на душата разголена съм в капка кръв сред тишината ръце попиващи безумни ласки под небето   Зад стени на нощните локали тясни плъзнаха към мен от сенките така неясни и плът туптяща, бързо изпотена под плащ на черност, до болка съкровена   Със страст за […]

Обречени

С прашинки от безбройните звезди, в небето името ти пиша… Сърцето ми плахо ти шепти. А, душата ми пред тебе се съблича…   Като с огнен пламък, ти запали в мен любовна искрица. И с неустоими ласки ме избави  от живота ми в тъмница.   Погледна ли в очите ти, виждам цялото северно сияние. О, […]

Разсъмване

Тръпнещо сърцето ми замира като камбанен звън в очакване на оня миг, когато, в съзвучие със пролетта, ще разцъфтят напъпилите клони. И като в жертвеник ще сложа копнежа по недостижимото. Ще замълчи сърцето ми стъписано пред изгрева на бъдни дни и ще открива нови, незнайни ширини. Светът прекрасен ще е пак и необятен в залеза […]

На връх вселената

Заето ли е мястото? И от кога си тук в това черешово кресло на връх вселената –  с тези керемидени поеми, които си подложил под небето ни,  за да не те тревожи залезът, когато се  прибирам у дома, когато звездите вместо мене са константи, но не са тъй сладки, нито имаш този навик да будуваш […]

Повече от любовта

Между силата на характера и мисълта на сърцето. Говори ми с него, не за любов, а за това колко синьо е небето. Гласът му да чувам и с него да се лекувам.   За живота ми се говори. за времето, което е минало, за целите, които имаме от деца.   За ритъма на любимия ми […]

Магията любов

Потънах аз тъй бурно във мечтите, сляха се за мене нощите и дните ах, как не искам пак да съм сама… Изгубих си спокойствието и съня ах, как не искам пак да страдам… Не искам всичко пак да е лъжа! Ела при мен и хвани ме за ръка! Докосни моите пръсти със своите и през […]

Изтрих линиите

Изтрих линиите на ръцете си и дълбая нови по-дълбоки, по-кървящи, да стигат чак до вените, дано се пресекат с твоите, но костите ни не съвпадат, ставите ни се разминават и танцът ни изглежда смешен. Ш*баното лято е лъжа, за оптимисти, зимата никога не ни напуска изцяло.   Автор: Лидия-Ива-Нова 33 Views

Страх

Страхувам се да те докосна. А може би си сън? Един поглед само и в Душата ми ще стане Пролет. Страхувам се да те обикна, че като дойде Есента ще ми останат само пожълтелите листа. Страхувам се, но искам да те има, че идва  във живота Зима и без теб ще съм съвсем сама…   […]

Есенен град

Дълбоко небе. Дните намаляват, часовете… Ръцете ти – в ръцете ми. Следобед танцуваме бавно върху мокра трева до голи дървета. Лъчи целуват земята студена. Тих шепот, прощални викове и хризантеми. Сухите листа – вятърът ги духа!    Безнадеждно е, но часовникът не спира. Добавя на човешкият кантар премълчани думи, неразбиране и страхове отново… Кога ще […]

Твоята любов

Ти никога не ще признаеш, че все към мене мислите ти тичат. На нелюбов ще си играеш, но тайно ще шептиш, че ме обичаш. Не ме целуваш под имела и пръстен на ръката ми не слагаш. Но си  до мен. Със теб съм смела –  ти в  изпитанията ми помагаш. Не ще получа валентинки, цветя, […]

Цветно петно в сивотата

Любовта се промъква тихо, на пръсти без да я викаш – така, изведнъж пеперудено лека, тих слънчев лъч, капчици чиста роса медоносна… И пробужда светът посивял – малко цветно петно в сивотата. Не е необходим Св. Валентин, за да сме влюбени – някак си е фалшиво. За мен вечната любов е тази, която те кара […]

Изповед

Мое синьо пристанище, бряг от усмивки, струна  в душата ми,  зора  във  очите.   Мое перо вдъхновено, в стих кадифен моя мисъл, шепот тих на сърцето, изповед моя пречиста.   Извор животворен, жажда за обич, мисъл блажена, пулс разтревожен.   Моя сълза бисерна, грях искан в сън сладък, дъх мой наситен, с огнедишаща лава.   […]

То тупти, но в чужди гърди

Понякога, когато заглъхна след среща с големия град   и само тиха нощ ме обгръща аз се вслушвам в сърцето си пак.   Понякога то ми говори. Говори за чудни неща.   И ме смайват словата омайни и кънти във почуда  света.    Понякога то е сърдито. И вена се пръска една.    А после […]

На нея

Ще те прегърна без ръце и без нозе към теб ще тичам. Дори с нетупкащо сърце – да знаеш – все ще те обичам. Ще те погледам без очи, без думи тихо ще говоря, а ти постой и замълчи. Това можах за теб да сторя. Автор: Неделчо Стойчев – Дежо 34 Views

За теб ще бъда всичко

Аз искам да съм изгрева на дните ти. Искрящ и палещ, даващ нещо ново.  С пожари ярко галещи косите ти. Изгряващ всеки ден отново и отново.   Аз искам да съм залеза в живота ти, от който носи се покой, отмора. И който те прегръща и напомня, не си сама сред масата от хора.   […]