Category Archives: Забравеният език

„Матице мила“ – Евгени Кондов

Забравеният-език-поезия

МАТИЦЕ МИЛА Евгени Кондов   Наорлен, убог и стиден, на матица ази глаголя: Матице мила, кажи ми мигар все тъй убог ще живея и все тъй стиден, бездомен? Аз рача севда да имам, при севда за сгледа да одиш за свадба да я калесваш, че люби я мойто сърце, у мърва за нея аз влазям. […]

„Избор“ – Памела Мекушина

Забравеният-език-поезия

Избор Памела Мекушина   По за̀ник слънце се прибира. Тя е гиздава Калина, припка бързо и глаго̀ли, ма̀тица си тайно моли: – Ра̀ча, майко, догодина сватба в двора да се вие. Да сме заедно с Бориса, тейко да не ме убие! – Глупава си ти, Калино, да се жениш за Бориса! Мѝгар не видиш наш […]

Интервю с Вероника Иванова

Вероника Иванова

Казвам се Вероника Иванова, мога да кажа, че за мен творчеството е онова съкровено пространство, онази тайна градина, в която думите са лечителни” – така започва своето представяне участникът, заел трето място в категория “Проза” на конкурса “Забравеният език. Прочетохте ли разказа “Приказна есен“? Ако още не сте го сторили, направете го, за да разберете […]

„Майчина клетва“ – Вероника Иванова

Забравеният-език-поезия

Майчина клетва Вероника Иванова Не рачи матица от одъра да стане, нежели работа и песен да хване. „ Син ми вика, по заник за оръжие се хвана… Мигар мога аз Спокойно да стана?! Стидно е, аз да живея, аз да глаголя, и песен да пея, да храня телото си престарело, щом той няма ни залък, […]

„В мъглата“ – Вера Недялкова

Забравеният език =- проза

В мъглата Вера Недялкова   Умората тежеше на гърба на Мартин и той беше започнал да се изнервя. Всички досадни камъчета го препъваха. Копнееше да хвърли тежката раница и някак да се телепортира у дома. Но безизходицата го караше да продължава да върви. За какъв дявол му беше да се катери по тези чукари и […]

„Ожидание“ – Диляна Кирова

Забравеният-език-поезия

Ожидание Диляна Кирова   Лелея аз със матицата своя да глаголя по заник слънце във убогия ни дом, съдбата си наорлен безутешно моля, да се завърна нявга даже лазешком.   Че мигар харно е да си далеч в чужбина, Душата всякогаш дати е мърва и не е стидно да тъжиш за своята Родина да я […]

„Наденицата“ – Милен Нанков

Забравеният език =- проза

Наденицата Милен Нанков От пет мастики Асенчо Саждата бе вече на гласова поща. Дума не можеше да обели. Само се плюнчеше по брадата и се тупаше в гърдите да не заспи на масата. Хеле най-после се надигна да си ходи, ама се посука, та Коцето излезе иззад пангара, хвана го под мишците и го изведе […]

„Речи ми, ма̀тицо“ – Татяна Николова

Забравеният-език-поезия

Речи ми, ма̀тицо Татяна Николова   По за̀ник, ма̀тицо премъдра, па него сакам и мечтая. Мѝгар па съм я безпътна? За любовта ми он нехае.   А я за него все глаго̀ля, и само он е у главата… Речи ми, ма̀тицо любима, стидно ли е да го сакам?   Убога ли съм? Я не зная, […]

„На село“ – Даниел Венциславов

Забравеният език =- проза

На село Даниел Венциславов Алармата я стресна. Звукът се уви около врата ѝ и я изтегли грубо в мрачната утринна действителност. Остана да лежи няколко минути, гледайки в празния таван. Бяха изминали около шест месеца, откакто започна на нова позиция в компанията, в която работеше от три години. Не се чувстваше добре на новата си […]

„Диалектиада с петел за награда“ – Тодор Билчев

Забравеният-език-поезия

ДИАЛЕКТИАДА С ПЕТЕЛ ЗА НАГРАДА Тодор Билчев   Раче да глаголи, нема с кого. Чак по заник людете излазят. Стиден и убог си беше много. А от ковид всичките се пазят.   Той край матицата селска слезна, но наорлен го петел нападна. Мигар трябваше пак да си влезне, а нежели в матица да падне?   […]

„Знамението“ – Ваня Велева

Забравеният език =- проза

Знамението Ваня Велева Слънцето мъждеше над омърлушения дрянов храст, сякаш завързано с конец за земята. Млечна ставаше светлината му, като плъзнала първа мъгла. Кокошките се умълчаха и само герестият петел кълвеше въздуха тревожно и гребенът му хвърляше рехава сянка върху бдителното му око. Наорлен той спорти кокошките и те налягаха в курника, повече уплашени, нежели […]

„Просто песен“ – Моника Стойчева

Забравеният-език-поезия

Просто песен Моника Стойчева Добър ден на вази искам днес да кажа и желая да глаголим с радост и любов. Красива приказка да ви разкажа за тоз свещен и тъй красив живот.   Не рача само аз да славословя деня роден от цветната зора. Аз искам със добро да благословя мига край мен и вечността. […]

„Те ти, булка, Спасовден“ – Теодора Миткова

Забравеният език =- проза

Те ти, булка, Спасовден Теодора Миткова Като се замомех, беше голема суша. Тате ходеше по градината като маносан, а мама стоеше до вратничката и цял ден гонеше врабците – да не изкълват и малкото дето не беше изсъхнало на корена си. Мене подаваха менците и вадех вода от герана – за поливка. От тая работа […]

„Стихът“ – Маргарита Петрова

Забравеният-език-поезия

СТИХЪТ Маргарита Петрова От заник слънце обжарени – будуват трудни мисли пак. Пред стиден праг – от страх са спрели. Убог оброк ли ги събра?   Не рача да редя Съдбата – в наорлени,лъстиви дни… Стихът глаголи всеобхватно! И мигар мрак ще го сниши?   Разровиш ли го – мърва сипе. То матица е – […]

„Жива погребана“ – Дарина Цветкова

Забравеният език =- проза

Жива погребана Дарина Цветкова   Настана за̀ник*, сенките залазиха от долищата, взе да се смрачава, но Стана продължаваше да жъне, че ръжта презрява, зърното ѝ тежи, и стъблата взеха да полягат в различни посоки: „След некой ден съвсем ше легнат и ше е трудно за жа̀тва. Ра̀ча*, не ра̀ча, ше я до̀върша, та ако ше […]

„Завръщане“ – Хари Спасов

Забравеният-език-поезия

Стихотворението „Завръщане“ на Хари Спасов е носител на специална награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. ЗАВРЪЩАНЕ Хари Спасов   На заник слънце вкъщи се прибирам, дори и грешните понякога се връщат. На прага стар глаголя и не спирам сълзи да роня в бащината къща.   Студено е, немее пътната вратн́ца*, та мигар съм се нáдал** […]

„Трохинки живот“ – Ася Кулева

Забравеният език =- проза

Трохинки живот Ася Кулева Пладне преваляше и Василена едва влачеше нозе нагоре по баира. Жегата я натискаше безмилостно, ала тя упорстваше. Още няколко крачки и ще си дам почивка, само да стигна до сипея, даваше си кураж тя. Има дърво, ще си почина на сянка. Хи-хи, току що подмина един чинар, що не седна под […]

„За нас“ – Катерина Ненчева

Забравеният-език-поезия

Стихотворението „За нас“ от Катерина Ненчева е носител на специална награда в конкурса „Забравеният език“. ЗА НАС Катерина Ненчева Ех, Родино, ех, Българио, матица на тоя род, разреден сред четири граници, със живот – докрай убог. Не рачи да се поправи да потегли в права вяра – все катери през превали, през полета преминава… Не […]

„Върви си човекът по свойта пътека нелека“ – Елена Влайкова

Забравеният език =- проза

Върви си човекът по свойта пътека нелека Елена Влайкова Мъж или жена е този вървящ човек е почти без значение. Аз се спирам на вариант с жена, прибираща се вкъщи след дванадесетчасова нощна смяна. Маршрутът ѝ е винаги един и същ. Тя върви като навита с пружина кукла. Качва се в тролея. автоматично сяда. Съзнанието […]

„Час по български език“ – Анна Петрова-Дюлегрова

Забравеният-език-поезия

Стихотворението „Час по български език“ донесе специална награда на Анна Петрова-Дюлгерова в конкурса „Забравеният език“. Час по български език Анна Петрова-Дюлегрова За час по Български се готви Иванова, на остарели думи ще изпитва днес, отново. На Радо пръв честта се пада да умува, че напоследък все му се лудува. „Кажи ми, Радо, изречение, в което […]

„Убога къща – убога човек“ – Нели Арнаудова

Забравеният език =- проза

Убога къща – убога човек Нели Арнаудова   Паднал първият сняг. Затрупал короните на дърветата, покривите на къщите и криволичещите пътеки в селото. От заранта ехтяла глъчката на дечурлигата, които се плъзгали по снега и се замеряли се със снежни топки. – Мале, нека и аз изляза навън, виж другарите ме чакат- молил се Хасанчо […]

„Прощално“ – Милчо Петров

Забравеният-език-поезия

Стихотворението „Прощално“ на Милчо Петров е отличено със специална награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. Прощално Милчо Петров   Ти, ма̀тице мила, не спря да ме молиш, от изгрев до за̀ник ти все ми глаго̀лиш да спра, да не ида хайдутин в балкана, макар и убо̀г, но при теб да остана,   че пътят е […]

„Легенда за червения божур“ – Александрина Борисова

Забравеният език =- проза

Легенда за червения божур Александрина Борисова   Към средата на 18 век Земята на червения божур. Така Саня чуваше баща й да нарича мястото, където беше родена и отраснала – последната къща на село Догрулар1 , насред червеното поле и на няколко разкрача от матицата2 с тиха вода. Със сестра й Демия бяха една кръв, […]

„Мост към родния кът“ – Сияна Димитрова

Забравеният-език-поезия

Стихотворението „Мост към родния кът“ донесе на Сияна Димитрова специална награда – отличие „Млад талант“. Мост към родния кът Сияна Димитрова Онова горестно и меланхолично чувство, наречено носталгия, отново натежало е в моята душа. Дълбоко забило своите прокобни и недоловими нокти и наорлено изхвърля всички надежди като неканени гости.   Водовъртежът на живота неумолимо сграбчва […]

„Приказна есен“ – Вероника Иванова

Забравеният език =- проза

Приказна есен  Вероника Иванова Разказът е носител на 3 награда в конкурса „Забравеният език“. Момичето се криеше под шарения си бариш, плах като малко птиче, поглеждаше през ресните му и ситнеше по пътя, като изглеждаше, че сякаш не стъпва, само леки облачета прах, като въздишки се носеха след нея, а устните й мълвяха: -Майко, матице.. […]

„Заръка за памет“ – Христина Главанова

Забравеният-език-поезия

Стихотворението „Заръка за памет“ на Христина Главанова е отличено с трета награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. Заръка за памет Христина Главанова   Наóрлен се вдига насреща и тътне Балканът щом в тъмни долóве е скътал отколешна мъка. Той помни…, но мигар бунтовна съдба се забравя, щом мърва го пари, тъй сякаш е стара заръка. […]

„Папуци“ – Галена Върбева

Забравеният език =- проза

  П А П У Ц И Галена Върбева Разказът е ностител на 2 награда в конкурса „Забравеният език“.     Умните хора звучат като луди за простите. Юлий Цезар     І     Пенчо заситни надолу по баира. Птича песен се чуваше откъм гората. Привидя ли му се, или нещо наистина шавна в […]

„Животът ни на обич е убог“ – Мария Панайотова

Забравеният-език-поезия

Стихотворението „Животът ни на обич е убог“ на Мария Панайотова е отличено с втора награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. ЖИВОТЪТ НИ НА ОБИЧ Е УБОГ Мария ПАНАЙОТОВА Андреева   Когато от заника мървата стеле се леко и рачи небото звездици да палне в нощта, отгоре глаголи ми моята матица. Реква тя думите тежки и […]

„Сговорна дружина“ – Николай Гешев

Забравеният език =- проза

Сговорна дружина Николай Гешев Разказът е носител на 1 награда в конкурса „Забравеният език“. Когато след утринната молитва Трайко излезе от село, слънцето вече бе изгряло и пропъждаше нощния хлад с горещото си дихание. Боляринът бе заръчал на подвластните си люде да съберат дърва за зимата и Трайко тръгна с осталите селяни. Не смяташе обаче […]

„Страдалец“ – Диана Фъртунова

Забравеният-език-поезия

Стихотворението „Страдалец“ на Диана Фъртунова е отличено с 1 награда в конкурса на издателство „ЛитДизайн“ и е-списание „Литературен дизайн“. Страдалец Диана Фъртунова   По заник скитам се наорлен – в небето мърва се разстла, а аз глаголя с него зорлем, че иде ми да зарева.   То мигар матица ще чуе, нежели тейко разбере как […]

error: Content is protected !!