7-те смъртни гряха на Минка Параскевова
1. Душа вадя за чаша червено вино
Да,да, обичам да се глезя, особено вечер след тежък и изтощителен ден. С годините научих, че виното също има душа и моето любимо е сухо или полусухо червено вино, над 13 процентно и с отличителен характер. Фен съм на френските и южноафриканските вина.
2. Нямам приятел
Не, не ми тежи и с времето оценявам свободата от приятели. Малко са тези, които могат да те оценят и да споделят с теб радости и несгоди.
3. Колекционирам красиви мигове с непознати
Това е последната ми страст да забелязвам дребни детайли, свързани с непознати хора от ежедневието, които са едновременно необикновени, неповторими и поразяващо пленителни.
4. Не живея, за да пиша. Пиша, за да живея
Трудно бих си представила живота без да пиша, но грандоманщината в тази сфера ме забавлява и плаши. Колкото по-малка локвата, толкова по-надути жаби в нея крякат.
5. Не вярвам в Бог, а в хората
Ако конете можеха да вярват, то техните богове сигурно биха изглеждали като коне. Вярата е културна обремененост, защото пречи на много хора да се вгледат по-надълбоко в себе си. Много често те се задоволяват с плитки идентификации като християнин, мюсюлманин и прочие. Човекът е сложно творение с хиляди пластове, които чакат да бъдат намерени и разгърнати.
6. Често сменям професията си. Непостоянството ме държи в огъня на творчеството
Това го правя от дете – всеки ден се събуждам с мисълта, че е нов ден, нова радост и време за нови начинания. Няма начин да е друго. Промяната събужда нови енергии и очертава нови пътища. Защо тогава да правя едно и също в продължение на 40 години? Нима хората в голямата си част не са се превърнали в роботи?
7. Опитвам се да изхвърля всички авторитети от живота си и да ги заменя с истини
Субективната истина е тази, която носи повече стойност от обективната. Под субективна истина визирам преживяната истина, която е докоснала някое или няколко от петте ни сетива и ни е накарала да ферментираме. Ние сме не само хляба, но и виното на живота.