ДЮН – Силата на Вестителя
Като фен на Stargate и Farscape бях изумена, защо не съм попадала на сагата „Дюн“ за всичките тези години преди да излезе новата продукция на Дени Вилньов. Ако трябва да съм честна първа част не ме впечатли толкова през 2021-ва, но когато излезе втора част… тогава всичко започна. Освен че си припомних първа част, реших, че е редно да прочета поне първите 3 книги на Франк Хърбърт, като паралелно, разбира се, изгледах и мини сериалът от 2000-та година. Сега няма да разнищвам цялата продукция на Джон Харисън от началото на века, но мога смело да кажа, че за годините си никак не е лоша.
Ако не си чел, и не си гледал, и не си чувал (което днес би било странно) за „Дюн“, но си фен на жанра, то ще ти стане ясно, че трябва да попрочетеш ИЛИ съвсем нищо няма да ти стане ясно след първия филм. Ако пък не си гледал първа част от 2021-ва то и първа книга няма да ти стане много ясна. Въобще…толкова красиво и майсторски са обвързани нови и стари продукции с книгите, че съм щастлива от целия творчески замисъл на безспорно добре написани книги и много добре адаптирани екранни версии.
Ако в мини сериалът от 2000-та сюжетът върви плавно точно по книгите, то в новата адаптация има преливки на събитията и както знаем всички четящи – има поорязани глави – все пак – няма как да направят 5 часов филм.
Пол, ех, Пол.
Знаем, че историята започва много преди него, но сега Пол е в светлината на прожекторите. Неговите умения, които благодарение на майка му го превръщат в неповторим и несравним в цялата сага „Дюн“ и всички достойни за уважение и почит порядки на рода Атрейдис, дават на Пол един летящ старт да се превърне в покровител на Аракис и не само.
За щастие на читателя – Пол е представен почти перфектно по образа на Хърбърт на големия екран – личи си, че продукцията е правена от фен!
Чани – необуздана или покорна.
Тук малко се поразминава. Ако в мини сериалът Чани си е по свой образ и подобие, както си я описва писателят, то в новата продукция пустинната бунтарка е много по-сложен персонаж, което пък от своя страна сега буди любопитството как ще продължи сагата на екрана и ще успеят ли да задържат непокорния дух, който видяхме през първа и втора част, без да избягат от сюжета на Хърбърт където в голяма степен героинята макар и fremen е много по-нежна и ранима от видяната досега горделива и принципна Чани.
Джесика – майка и сестра.
Много силен, но като че ли не толкова ярък образ. Сякаш вечно в нечия сянка – както би следвало да е една Бин-джезъритка, разбира се! Филмите придават една желязна строгост примесена с една женска историчност на персонажа, докато в книгите, Лейди Джесика е изключително самовглъбена, разсъдлива и обрана – достойна не само за кралица, но и за Света майка.
Дънкан – жив или мъртъв.
Няма как – Джейсън Момоа е просто перфектен за ролята на Дънкан Айдахо! Джеймс Уотсън беше добър – наистина, за 2000-та година, но не мисля че след Момоа ще има по-достоен за героя, който тепърва ще става все по-многопластов. Да, слуховете са верни – в третия филм, планиран за 2025 ще видим отново Дънкан, няма да разкриваме как точно, но имайки предвид, че говорим за междупланетен сюжет и свят, в който гигантски червеи владеят не само планетата, но и съществуването на въпросния свят – едно възкръсване не е кой знае колко абсурдно.
Стилгар – няма по-голяма сила от вярата.
Да оцеляваш всеки божи ден на безбожно място като Аракис – това е силата на вярата, която героят на Хавиер Бардем превръща в нова религия. Дали пък вярата няма да му изиграе лоша шега. Който е чел знае съдбата на героите, затова тук ще кажа само, че вярата е много по-силна от всяка подправка, всеки кораб и всеки щит и Стилгар е олицетворение на света, от който сме тръгнали и който сме изоставили…към който неизбежно отново вървим.
Книга или филм?
Смело заявявам – И ДВЕТЕ!
Макар да е малко по-обстоен отколкото ми се нрави, лично на мен, Франк Хърбърт е достоен за титлата „Майстор на перото“. Всяка глава започва с цитат обвързан със следващите редове, всеки герой е описан с такива подробности, с такава лекота, че сякаш си в главата му и спираш да го виниш (ако смяташ, че е злодей) и спираш да му се възхищаваш (ако смяташ, че е герой). Ето това – се нарича изкуство!
Може и да си останем само с трилогията на екрана, но то е някак логично. Историята започва с Пол и свършва с Пол. Сагата… продължава.