„Да срещнеш себе си“ – Гергана Христова

Да срещнеш себе си Гергана Христова
Reading Time: < 1 minute

Когато се срещна с нея за първи път, въобще не осъзна, какво се случва. Беше обикновен ден. Всичко си вървеше по стария начин. Аларма, полумрак, кафе, душ…. Видя я, когато излезе за работа. Стоеше зад голямата витрина на магазина през улицата. Слаба, изморена, свита, неугледна жена. Не обърна внимание млада ли е, или стара. Косата и вързана на кок, силно стегнат. Цвета не личеше, затъмнен от стъклото. Отмина бързо и след миг вече не я помнеше. Започна да и обръща внимание на третия ден. Засичаше я по едно и също време, сутрин, бързайки за работа. На четвъртият ден и кимна за поздрав и тя срамежливо отвърна, сякаш го беше очаквала. Почивните дни също беше там. Излизайки на покупки я виждаше зад витрината. Беше една идея по усмихната и с пусната коса. Отиваше и. На един проблясък на слънчев лъч забеляза, че е руса. В работните дни се обличаше делово с ниски обувки. Почивните дни грееше с цветна блуза, даже веднъж я видя с рокля на цветя и червило. Започнаха свой ритуал. Всеки път, когато очите им се срещнеха се поздравяваха почти заедно. Първо с лека усмивка, след време почти със смях на глас. Сякаш си правеха състезание, кой пръв ще поздрави. Скоро след това я видя цветно облечена и в работен ден. Беше красива! Започна да излиза по-рано, бързайки да я види. Тя винаги беше там.
И тази сутрин, почти два месеца след първата им среща се събуди преди алармата. Последва „протокола“- кафе, душ…и излезе. Пресече улицата и вдигна очи към витрината с широка усмивка, очаквайки поздрава и. Магазина беше празен. Рафтовете струпани в единия ъгъл и отдавна покрити с прах. Спря стъписано! Взря се в стъклото! Изведнъж се сети. Магазина беше затворил преди няколко месеца. От голямата витрина я гледаше собственото и объркано отражение!

Гергана Христова

75 Views